Каменица (община Цариброд)

селище в Сърбия
Вижте пояснителната страница за други значения на Каменица.

Каменица (на сръбски: Каменица или Kamenica) е село в Западните покрайнини, община Цариброд, Пиротски окръг, Сърбия.

Каменица
Каменица/Kamenica
43.1339° с. ш. 22.8928° и. д.
Каменица
Страна Сърбия
ОкръгПиротски окръг
ОбщинаЦариброд
Надм. височина827 m
Население15 души (2011)
Пощенски код18324
Телефонен код0038–1-10
Каменица в Общомедия

География

редактиране
 
Улица в Каменица.

Село Каменица се намира в котловината Висок, на 26 километра северно от Цариброд. Разположено е в централната част на източния дял на Висок – Горни Висок, от двете страни на Каменичка река, приток на река Височица (Височница).

Землището на селото граничи със землищата на следните селища: Больев дол – на изток, Славиня на запад, Изатовци на юг и Сенокос и Росомач – на север.

Махалите на селото са Горня мала, Долня мала и Сред село̀.

Топоними

редактиране

Землището на Каменица е разделено от река Каменичка на две части – източна и западна. По-големият дял от разположената на изток от реката част е равнинна и е известна под общото наименование „Барье“. На север и североизток от Барье се издига хълмът Било, който е набразден от много ровини (дерета) и падини. На юг от селото се намира издигнатата местност Плоска (пасбища), както и Луг (ливади, ниви), Антанас (ливади, ниви, пасища), Шишарка (ниви, пасища), Татарски брод (Татарски пут) (ливади) и Алѝч (ниви, ливади, извор).

Топоними в източната част на землището
По-големият дял от разположената на изток от реката част е равнинна и е известна под общото наименование Барйе. В Барйе се включват следните местности:
  • Рекике – ливади;
  • Църковник – ниви, ливади, извор;
  • Разльевище – ливади, ниви;
  • Стубел (Стубол) – извор, ниви, ливади;
  • Сапатово – ниви, ливади, временен извор;
  • Девица – извор, ниви, пасища;
  • Просия – плодородни ниви;
  • Зад гробища – ниви;
  • Брег (Горни и Долни) – ниви, ливади;
  • Грамада на брег – ниви;
  • Зад ровине – ниви;
  • Три пута – ниви, пасища;
  • Гьоргова ливада – ливади, оброчен кръст Св. Еремия (Йеремия), на който коли курбан родът Тодорецови;
  • Блатото (Горнье и Долне) – ливади, блато.

На север и североизток от Барйе се издига хълмът Било, който е набразден от много ровини (дерета) и падини:

  • Върла падина – гора;
  • Малинове ньиве – ниви;
  • Средньи рид – синор, пасища.

Част от Било са и:

  • Мала мъртвин – гора, ниви;
  • Габрак – гора, извор;
  • Варивунове ньиве – ниви
  • Врело – ливади, извор;
  • Вунията (Вуния) – гора

На юг от селото се намира издигнатата местност Плоска (пасбища), както и:

  • Луг – ливади, ниви;
  • Антанас – ливади, ниви, пасища;
  • Шишарка – ниви пасища;
  • Татарски брод (Татарски пут) – ливади;
  • Алич – ниви, ливади, извор.

Западната част от землището на Каменица е съставена от местностите У реку (ливади, ниви), Под село (ниви, ливади), Бресье (ливади, ниви), Обреш (Горньи и Долньи – ниви), Равнище (ливади), Габър (ливади) и други.

Топоними в западната част на землището
Западната част от землището на Каменица е съставена от следните местности:
  • У-реку – ливади, ниви;
  • Под село – ниви, ливади;
  • Бресйе – ливади, ниви;
  • Обреш (Горньи и Долньи) – ниви;
  • На поле – ниви;
  • На друм – ниви;
  • Пъсьо поле – пасища, ниви, гора;
  • Локвице – ниви, ливади;
  • Чичиврага ливада (Чичиврага) – ливади, блато;
  • Чука – ниви;
  • Колчино бранище – гори, пасища;
  • Над бранище – ниви;
  • Долни прогон – ниви, ливади;
  • Горньо поле – ниви;
  • Горньи прогон – ниви;
  • Кална бара – ниви;
  • Габровъц – ливади, ниви, пасища, извор;
  • Цървени брег – ниви;
  • Заграня – ниви;
  • Чукаре (Чукар) – пасбища, оброчен кръст;
  • Вереджа – ниви, ливади;
  • Селище – ниви, ливади;
  • Кожина гробища (Кожена гробища) – ниви;
  • Кленье – ниви, ливади, извор, поток, градини;
  • Илийница – ливади, оброчен кръст на Св. Георги;
  • Врело – ливади, извор;
  • Бресйе над село
  • Панкина търница – тръни;
  • Нешино лице – пасбище;
  • Гръмаге – ниви;
  • Трошелица – пасбища;
  • Седърлова (Седлерова) падина – пасбища;
  • Поляне – пасбища;
  • Рекийна чешма – ливади, гори, извор, останки от поята на Росини;
  • Плоче – ливади;
  • Полице – синор;
  • Модина ограня – ливади, гора, останки от поятата на Кюркчинци;
  • Гувнище – ливади, ниви;
  • Броячка – ливади, поята на Йочкуловия род;
  • Пладнище – гора;
  • Пиздомеръц – ниви, ливади, гора, извор;
  • Голо Бърдо – пасбища, гори;
  • Папрат – ливади, гори;
  • Венъц – пасища;
  • Прогон – ниви, пасища, оброчен кръст Св. Възнесание;
  • Бръшлян – пасища;
  • Ковалин прелез – пасища, гора, ливади;
  • Яловарник – ниви, гора, бивши пояти на Малинови (Пръшкулови);
  • Ицин камик – ливади;
  • Равнище – ливади;
  • Габър – ливади;
  • Мрътвин (Мъртвина) – гора, ливади, извор;
  • Вълча глава – гора;
  • Велчина гора –гора, ливади;
  • Над манастирище – гора;
  • Столовати цер – пасбища;
  • Дълбоки дол – ниви, останки от поятата на Сарамандини;
  • Манастирище – гора, ливади;
  • Долове – посбища, гора, останки от поятата на Потини;
  • Понор – ливади;
  • Тричкове ньиве – ниви;
  • Соларски пут – ниви;
  • Стефаначкова круша (Стефанова круша) – ливади, пасбища;
  • Бонджин рид – ливади;
  • Славински вър – ливади.

Наименованията на изворите и кладенците в каменишкото землище са: Извирка, Девица, Студенъц, Кленье, Стеваново кладенче (в самото село[1]), Рекийна чешма, Шопката, Корита и Църковник.[2]

 
Рушаща се къща в центъра на селото.

До 1878 година

редактиране

В местността Грамада на брег е открита праисторическа керамика, а в местността Антанас на изток от селото са открити основи на стара, вероятно ранносредновековна църква.

Под името Камениче селото се споменава в османо-турски документи от 1441 – 1445 година като село в нахия Висок, имащо 30 домакинства. По това време то е част от казата Шехиркьой (дн.Пирот). В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 г. Камениче е отбелязано като село със 17 домакинства и 3 неженени.[3] В джелепкешански регистър на Пиротски кадилък от 1581 година като джелеп е отбелязан местният жител поп Влайо, който има задължението да предаде на държавата 30 овце.[4] В регистър на войнушките бащини от 1606 година се споменават трима войнуци от селото – Негдан Мирчо, Петро Данин и Станчо Йовин.[5]

През 50-те и 60-те години на 19 век във Висока действа роденият в Каменица хайдутин Игия Мулин заедно с дъщеря си Злата.

В България

редактиране

По време на кратката сръбска окупация през 1878 година и първата половина на 1879 година Каменица спада към Височкия срез на Пиротски окръг. Границата от 1878 година оставя малка част от землището на селото в сръбска територия, но селото е включено в Княжество България и попада в Царибродска околия, Трънски окръг. До 1910 година Каменица е част от община Долни Криводол или Славиня (Славина).

Непросредствено преди Сръбско-българската война от 1885 година сръбските власти правят неуспешен опит да предизвикат антибългарско въстание в Горни Висок и Трънско. По време на самата война жителите на Каменица и на Изатовци подпомагат партизанския отряд на капитан Коста Паница, като застават зад бойната верига на българските части и с викове „ура“ създават впечатлението сред сръбската войска, че българите са многократно по-многобройни и по този начин усилват паниката в редовете на сръбската армия.

През 1887 година в селото избухва голям пожар, жертва на който стават къщи, обори, складове с храни. За да възстановят щетите, в 1888 г. каменичани взимат заем от Трънската земледелческа каса, който в продължение на години не успяват да изплатят. През 1897 година Деветото обикновено народно събрание им отпуска безлихвен заем в размер на 11 000 лева, с който да погасят задължениета си. Новият заем жителите на Каменица връщат на държавното съкровище в продължение на 10 години.[6]

През 1910 година Каменица става център на община, в която влизат и селата: Сенокос, Изатовци, Брайкьовци и Больев дол.

След 1919 година

редактиране

Съгласно Ньойския договор от 1919 година Каменица е включена в състава на Кралството на сърби, хървати и словенци. През ноември 1920 година сръбски военни и граждански власти влизат в Каменица. Жителите на селото се включват в протестите срещу решенията на договора. Петицията срещу откъсването от България е подписана от 114 жители на селото. От ноември 1920 година до април 1941 година и от 1944 година Каменица е в състава на Сърбия (Кралство на сърби, хървати и словенци, Югославия).

През двадесетте и тридесетте години на 20 век местните българи са подложени на насилствена асимилация и на репресии от страна на сръбските власти. На 29 април 1929 година е разстреляно семейството на поп Асен Йоцев, който преди това е избягал в България. Убити са баща му, брат му и съпругата му.[7]

През 1974 година селото е електрифицирано.

Просветно дело

редактиране

През 1849 година Цветко Спасов от Каменица е спомоществувател на учебника на Найден Геров „Извод от физика“.[8]

До 1880 година каменичани се учат в килийното училище при манастира Св. Архангел Михаил в с. Изатовци, а в периода 1870 – 1879 г. – в с. Росомач, което според границата от Берлинския конгрес остава в Сърбия. През 1880 година в селото се открива основно училище. То се помещава в Голубовия хан, а по-късно в частни къщи. Пръв учител е Тодор Митов от Каменица. Училището е само мъжко до 1890 година, след което в него започват да се записват и момичета. Преброяването от 1910 година показва 108 грамотни жители на селото – 98 мъже и 10 жени.

През 1911 година в Каменица се открива нова училищна сграда. В училището се учат и деца от Больев дол и Изатовци. Освен Тодор Митов като учители в Каменица са работили и Мито Тошев, Цветан, Петър Алексов, свещеник в селото, Тошко Костов от Славиня (1905 – 1912), Димитър Ковачев от Струга (1916), Петър Джуров от Славиня. Последният български учител в селото до откъсването на Западните покрайнини от България е Иван Еленков Манчев от с. Изатовци (1919 – 1920). В периода 19211941 година обучението в местното училище се провежда на сръбски език, а учителите са лица със сръбско самосъзнание – предимно от района на Висока, присъединен към Сърбия през 1878 година. През 30-те години започват да преподават и местни българи, преминали през съответните педагогически курсове.

През 1941 година, след възвръщането на Западните покрайнини към България, в Каменица се открива седемгодишно училище със задължително обучение на децата от селата Каменица, Сенокос, Брайкьовци, Изатовци и Больев дол. В училището се преподава на български език, което продължава и след 1944 година, когато селото отново е в състава на Югославия. След 1944 година училището прераства в осемгодишно, а до 1949 година и обтягането на отношенията между Югославия и останалите страни от социалистическия блок в него преподават учители от България.

През 50-те и 60-те години на ХХ век, когато се закриват някои от училащата в съседните села, в каменичкото училище се учат местни деца, но и от други села в Горни Висок. През учебната 1963 – 1964 година в училището се учат 212 ученици, през следващата година – 190, а през 1965 – 1966 година – 172.

На 31 август 1979 година училището в Каменица е закрито поради липса на ученици. Тъй като по това време са закрити и останалите училища в Горни Висок малцината останали ученици продължават образованието си в с. Смиловци, Забърдието.

Население

редактиране

Населението на Каменица е предимно българско. Автентичният диалект на селото спада към т.нар. Белоградчишко-трънски говори, известни в Сърбия и като Тимошко-лужнички или торлашки. Според някои местното население спада към етнографската група на т.нар. торлаци, но това название не е много популярно сред каменичани.

Според преброяванията от времето, в което Западните покрайнини са част от България (1878 – 1920), то се разпределя по следния начин:

  • 1880 г. – 375 д. (372 българи, 3 румънци)
  • 1887 г. – 388 д. (българи)
  • 1892 г. – 406 д. (398 българи, 8 цигани)
  • 1900 г. – 414 д. (българи)
  • 1905 г. – 418 д. (415 българи, 1 румънец, 2 неустановени)
  • 1910 г. – 416 д. (415 българи, 1 неустановен)

През 1921 г., след войните (1912 – 1918) и сръбската окупация (1920 г.) селото има 351 жители, а през 1930 – 377 души. След 1920 г., както и през 50-те години в Каменица се преселват жители на околните села – както българи (от Сенокос и Изатовци), така и жители на височките села, които през 1878 г. са включени в състава на Сърбия – Росомач, Бела, Дойкинци. Въпреки това днес Каменица е пред изчезване.

Според преброяванията след 1944 г. броят на жителите на селото е следният:

  • 1948 – 365 д. (българи)
  • 1953 г. – 346 д.
  • 1961 г. – 263 д.
  • 1971 г. – 182 д.
  • 1981 г. – 98 д. (51 българи, 27 сърби, 9 – югославяни)
  • 1991 г. – 61 д.
  • 2002 г. – 30 д.
  • 2011 г. – 15 д.

Родове и фамилии

редактиране
  • Айдинови – част от рода Велчеви, чийто основател е живял около 1800 – 1875 г. и дал начало и на Никини (Талангодови) и Данаилови.
  • Ангелакини
  • Банджилови – разклонение на Кечини
  • Беличови – свързани с рода Везини. Беличови днес живеят в Свети Николе, Северна Македония, Холандия, гр. Бор и другаде.
  • Бечини – основател на рода е Петър (Беча), роден около 1830 г., чийто баща се казвал Рангел (р. около 1790 г.)
  • Варавунови – наричани са и Гьоргови по името на родоначалника им Гьорго.
  • Васицини – преселници от село Росомач през 1920 г.
  • Везини – един от най-старите родове в Каменица.
  • Вератови – основоположник е Мана Вератов.
  • Вунгерови
  • Върджини или Бебелини – най-старият член на тази фамилия е Тодор, наречен Бебелия.
  • Гинчани – родоначалник е Зарко от с. Гинци, майстор-каменар.
  • Голубови – един от най-старите и големи родове в Каменица, с две големи разклонения.
  • Гъргорчини
  • Данаилови – част от рода Велчеви.
  • Дживлини – според предание, Дживлини са от един родов корен с Панини, Папалейни и Чанчурини, чийто родоначалници са босненецът Стефан и девойка от Каменица.
  • Динчарови
  • Дунини – родоначалник е Белчо Иванов, живял около 1830 – 1870 г.
  • Йоцкини – родоначалник е Йоца, преселник от с. Сенокос
  • Йорданови – част от рода Йочкулови, чийто родоначалник Гьорго е роден към 1700 г.
  • Йоцеви
  • Кайбулови – част от големия род Мангьолови, чийто основател Мангьол е брат на основоположника на Велчеви
  • Кечини – основател Сава, роден около 1780 г.
  • Кишини – част от рода Йочкулови. Основател на Кишини е Алекси (Лека) Маринов Йочкулов.
  • Ковалини – разклонение на рода Кюркчини. Основател на фамилията е Рангел, роден около 1830 г.
  • Колайджиини – разклонение на рода Йокини
  • Кристини – основател е Криста, преселник от с. Сенокос
  • Кюркчиини – един от най-големите родове в Каменица, чиито основатели Цветко и Васко са внуци на Гьорго (р. около 1700), родоначалника на Йочкулови.
  • Манчесови – основателят на рода се е преселил от Голема Кутловица (дн. Монтана)
  • Модрини – разклонение на Йокини. Основател на фамилията е Младен. Името на фамилията идва от името на неговата съпруга – Модра
  • Монини – основател на рода е поп Петър
  • Мулини – родовият им корен е от Пазарджишко
  • Никини или Талангодови – голямо разклонение на рода Велчеви
  • Нинкарини – част от Йокини с родоначалник Апостол
  • Панини
  • Пакшини – родоначалникът на фамилията е преселник от с. Сенокос.
  • Папалейни (Качурови) – родоначалник е Камен (Качур)
  • Паргьомови
  • Пенини
  • Пешеви – основател на тази фамилия е Димитър Терзията, преселник от с. Гнилян, Пиротско.
  • Пешини
  • Потини – разклонение на Кюркчииния род
  • Пръшкулови
  • Рилини – фамилия от рода Йокини
  • Росини – част от големия род Мангьолови. Роса е син на Мана (Мангьол)
  • Ружини – името на фамилията идва от Ружа Каменова Мангьолова
  • Сарамандини (Левини)
  • Сотирови (Сотини) – разклонение на Кюркчииния род
  • Станишини – фамилия, изселила се във Фердинанд (дн. Монтана) след 1920 г.
  • Стеваначкови – фамилия, изселила се в Хайредин, Оряховско
  • Талини
  • Тарайгови – фамилия, изселила се във Фердинанд (дн. Монтана)
  • Тодорецови – Болшинството са се изселили в София. Наследници има и в Сърбия, и в България.
  • Шенини – разклонение на големия род Малинови-Киркови
  • Шпилини – фамилия, свързана с рода Ковалини
  • Цуранини
  • Чанчурини
  • Чобанови – фамилия от Малиновия род
  • Чучлянови
  • Яшарови – основател е Гака.

Малкото останали жители на селото са пенсионери и се занимават предимно с градинарство. В миналото основен поминък на Каменица са скотовъдството, земеделието и гурбетчийството.

Скотовъдство

редактиране

Смята се, че до XIX век скотовъдството е основният поминък на селото. Главен отрасъл на скотовъдството е овцевъдството. В регистъра на джелепкешаните от 1576 г. са отбелязани двама джелепкешани в селото – Петър Радивой и поп Влаю, които доставяли 60 овце. Преди 1878 година агнета от Висока, включително и от Каменица са карани всяка пролет в Цариград.

След 1880 година във Висок започва производството на кашкавал в открити мандри. В началото на ХХ век каменичани отглеждат около 3000 овце, по около 50 на домакинство. Към 1950 година в селото има 5300 млечни овце и кози и 280 млечни крави.[9] През 1961 година в Каменица се отглеждат 678 овце, а през 1981 – едва 393.

През 1953 година в землището на съседното село Изатовци е основана кооперативна скотовъдна ферма „Висок“, в която влиза и бившата селскостопанска задруга в Каменица и в която работят и много каменичани. През 1990 година в нея се отглеждат 4077 овце, но през 1995 г. те са 800.

Освен овце в миналото в Каменица се отглеждат кози, говеда и коне. До средата на ХХ век почти всяко домакинство отглежда по няколко кози, както и между 4 и 6 говеда (волове, крави, телета). През 1971 година те все още са 150, а през 1981 г. – 149.

Земеделие

редактиране

Традиционно основните земеделски култури, отглеждани в Каменица, са пшеница, ръж, ечемик, овес (овъс), царевица (муруз), фасул (васуль), слънчоглед. След 1906 – 1910 година в селото започват да навлизат железните плугове и веячките.

В градините, разположени край реката, се отглеждат домати, пипер, зеле, тикви и други.

Печалбарство

редактиране

Печалбарството (гурбетчилъка) е един от основните традиционни начини на прехрана за каменичани. Като строители или земеделски работници те изкарват прехраната си в различни части на България и Румъния. В края на XIX и първото десетилетие на ХХ век почти няма семейство в Каменица, от което да няма поне един печалбар във Влашко. В началото на ХХ век част от печалбарите работят и в САЩ и Канада, а някои остават отвъд Атлантика.

Културни и природни забележителности

редактиране

Църква „Св. Богородица“ от края на XIX век, построена върху много по-стар храм.[10] Градена е от дялан камък и бигор. Според местните тя е опожарена от турците след потушаването на Чипровското въстание, защото в нея се укривали бежанци от Чипровци.[10] Днес е полуразрушена.[11]

Селските празници са Ранджеловдън (21 ноември), когато се провежда съборът в Каменица, а така също – Спасовдън и Голема Богородица – 28 август.

В далечното минало Каменица е имала и един манастир в местността „Манастирище“.[10]

Личности

редактиране
  • Игия Мулин – хайдутин (XIX век)
  • Богдан Николов (1924 – 2007) – краевед и художник;
  • Нацко Сотиров (1894 - 1968) – главен готвач в кухнята на Борис III
  • Момчил Тодоров (роден 1932) – професор по политически науки;
  • ст.н.с. д-р Георги Тошев (роден 1924) – кардиолог;
  • Герман Еленков, командир на 27-и Чепински пехотен полк по време на Втората световна война. Разстрелян е в Пазарджик на 20 февруари 1945 г.
  1. Златковић, Драгољуб. Микротопонимија Старе планине. Горњи Висок од Браћевца до Влковије и Шугрин, Пиротски зборник, бр. 27-28, Пирот 2003, с. 144.
  2. Тодоров, Момчил, Николов, Богдан, Пешев, Васил и Георги Тошев. Каменица, София 1998, с. 10.
  3. Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 171.
  4. Катић, Татјана, Амедоски Драгана. Попис џелепа Пиротског кадилука из 1581. године, Мешовита грађа. MISCELLANEA, vol. XXXIII, НОВА СЕРИЈА, Kњ. XXXIII, Београд 2012, с. 156., архив на оригинала от 10 май 2017, https://web.archive.org/web/20170510113455/http://www.iib.ac.rs/docs/MiscellaneaNS33%282012%29.pdf, посетен на 18 март 2017 
  5. Турски извори за българската история, т. V, Редактор Бистра Цветкова, София 1974, с. 235.
  6. Българите от Западните покрайнини (1878 – 1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, с. 68 – 70.
  7. Петров, Методи. Националноосвободителното движение в Западните покрайнини (1919-1934), София 1995, с. 124, 129, 167.
  8. Извод от физика от Найдена Герова, Част първа, Белград, 1849. Виж и Воjновић, Станиша. Прилог библиогафиjа штампаних књига са претплатницима из jужне Србиjе (1815-1912), Нишки зборник, бр. 13, децембар 1983, с. 112.
  9. Видановић, Гаврило-Сазда. Висок – привредно-геогафска испитивања, Београд 1955, с. 130. // Архивиран от оригинала на 2017-06-25. Посетен на 2018-04-16.
  10. а б в Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN 978-954-91977-2-3, стр.41
  11. Иванов, Цветко; Костов, Саша; Николова, Весна; Людмила Зидарова. "Вяра и камък", Димитровград, Р. Сърбия 2018, с. 30-31.

Литература

редактиране