Сизиф (на старогръцки: Σίσυφος; Sisyphos, Sísiuphos; на латински: Sisyphus) в древногръцката митология е около 1400 пр.н.е. строител и цар на Коринт, който след смъртта си е осъден да търкаля по стръмен склон огромен камък, който едва добутан догоре, отново падал.

Сизиф
„Сизиф“, (1548 – 49 г.) от Тициан, музей Прадо, Мадрид, Испания
Характеристики
Описаниецар на Коринт в древногръцката митология
РодителиЕол
Енарета
ДецаОрнитион
Алм
Сизиф в Общомедия

Син е на Еол[1] и Енарета. Основал град Ефир (древното име на Коринт). По-късно се оженил за плеядата Меропа и заедно имали следните синове: Главк, Орнитион, Терсандър и Алм.[2] Дядо е на Белерофонт чрез Главк. Брат е на Салмоней, Атамант и Кретей.

Според поема на Евмел, получил властта в Ефир от Медея[3].

Според някои по-късни извори е баща на Одисей от Антиклея, преди тя да се омъжи за втория си съпруг Лаерт.

Сизиф бил най-хитрият сред хората. Забелязал, че Зевс похищава тайно нимфата Егина и го издал на баща ѝ – речния бог Азоп. Според друг мит Зевс изпратил при Сизиф бога на смъртта Танатос, но той успял да го окове във вериги. Тогава хората спрели да умират и затова богът на войната Арес бил пратен да освободи Танатос и да отведе виновника в подземното царство. Но преди да последва Арес, Сизиф поръчал на съпругата си да не го погребва и да не принася жертви над трупа му. Така и станало и Сизиф се оплакал за това на Персефона и помолил Хадес да го пусне обратно на земята, за да накаже светотатницата. Веднъж озовал се на земята обаче, Сизиф не бързал да накаже жена си и живял още дълги години и умрял от старост. За делата си бил наказан от боговете да търкаля огромен камък в подземното царство по висок хълм и щом достигне до върха на хълма, камъкът да се претълкулва надолу.

Митът за наказанието на Сизиф принадлежи на орфическата гръцка митология, основана на тракийските вярвания, понеже в класическите гръцки представи не съществува живот след смъртта, в който мъртвите могат да бъдат наказвани или награждавани. Сизиф, търкалящ камъка нагоре, често се изобразява в южноиталийски гръцки вази с орфически сюжет, представящ подземното царство на Хадес и Персефона, в което „грешниците“ са наказвани, а следвалите орфически живот живеят заедно с боговете. В тези сюжети Сизиф винаги е изобразявани в долния фриз, заедно с други съгрешили митични герои като Данаидите, Тантал.

Оттам идва изразът сизифов труд, което означава безполезен труд, безсмислено усилие.[4]

В художествената литература

редактиране

В по-ново време писателят Албер Камю посвещава своето философско произведение „Митът за Сизиф“ на този герой от древногръцката митология.

Източници

редактиране
  1. Омир, Илиада VI 153
  2. Павзаний, „Описание на Елада“ II 4, 3
  3. Павзаний, „Описание на Елада“ II 3, 11
  4. РБЕ

Външни препратки

редактиране