Данаиди
Данаидите (на старогръцки: Δαναΐδες, Danaids, Danaides, Danaïdes, Danaiden) са петдесетте дъщери на цар Данай, известни в древногръцката митология с това, че под натиска на баща си посекли през първата си брачна нощ своите женихи – синовете на Египт. За това си престъпление сестрите били наказани в подземното царство да пълнят с вода бездънен съд.
| Данаиди | |
|---|---|
 | |
| Характеристики | |
| Родители | Данай |
| Данаиди в Общомедия | |
Митът за наказанието на Данаидите принадлежи на орфическата митология, понеже в класическите гръцки представи не съществува живот след смъртта, в който мъртвите могат да бъдат наказвани или награждавани. Данаидите често се изобразяват в южноиталийски гръцки вази с орфически сюжет, представящ подземното царство на Хадес и Персефона, в което „грешниците“ са наказвани, а следвалите орфически живот живеят заедно с боговете. В тези сюжети пълнещите бездънен съд Данаиди винаги са изобразявани в долния фриз, заедно с други съгрешили митични герои като Сизиф, Тантал.
Есхил разработва митическия сюжет за Данаидите в трагедията си „Молителките“.
Съществува понятието „работата на Данаидите“. То било използвано от Фройд метафорично в смисъла на безплоден и безкраен труд.
Данаидите от Джон Уилям Уотърхаус (1903)
Данаидите убиват съпрузите си (1496 – 1498)
Данаидите – Дъщерите на Данай и отредените им синове на ЕгиптРедактиране
Аполодор посочва следните двойки в Митологическата библиотека: [1]
- Хипермнестра – Линкей, без жребий
- Горгофона – Протей
- Автомат – Бусирис
- Амимона – Енкелад
- Лика – Агав
- Дайфрона – Скай
- Хиподамея – Истър
- Родия – Хакодонт
- Клеопатра – Агенор
- Астерия – Хет
- Главка – Алкид
- Хипомедуса – Алкменор
- Горга – Хипотой
- Ифимедуза – Евхенор
- Рода – Иполит
- Пирена – Агаптолем
- Дорион – Керкест
- Фарта – Евридамант
- Мнестра – Егий
- Евипа – Аргий
- Анаксабия – Архелай
- Нело – Менемах
- Клита – Клит
- Сфенела – Сфенел
- Хрисипа – Хрисип
- Автоноя – Еврилох
- Теано – Фант,
- Електра – Перистен
- Клеопатра – Герм
- Евридика – Дриас
- Главкипа – Потамон,
- Антелия – Кисей
- Клеодора – Лик
- Евипа – Имбър
- Ерато – Бромий
- Стигна – Поликтор
- Брика – Хтоний
- Подарка – Ойней
- Актея – Перифант
- Диоксипа – Египт
- Адита – Меналк
- Окипета – Лампу
- Пиларга – Идмон
- Хиподика – Идас
- Адианта – Дайфрон
- Калидика – Пандион I/Пандион II
- Ойма – Арбел
- Келено – Хипербий
- Хиперипа – Хипокорист
Подобен списък има и в произведението на Хигин Митограф (Fabulae. 170), но там той се различава от този в „Библиотека“ на Аполодор. [2]
ИзточнициРедактиране
- ↑ Библиотеката на Аполодор 2. 1. 5
- ↑ Хигин Митограф Fabulae 170
ЛитератураРедактиране
- Библиотеката на Аполодор, 2,1,4 – 5
- Херодот, Historien, 2,91; 2, 171; 2, 182
- Павзаний, Reisen in Griechenland 3,12,2
- Хезиод, Eoien 128,1.
- Овидий, Метаморфози 4, 462f. 10, 43f.
- Хигин Митограф, Fabulae 168 – 170
- Julius Adolf Bernhard: Danaiden. Wilhelm Heinrich Roscher: Ausführliches Lexikon der griechischen und römischen Mythologie. Band 1,1, Leipzig 1886, Sp. 949 – 952 (Digitalisat)
- Otto Waser: Danaïdes. Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band IV,2, Stuttgart 1901, Sp. 2087 – 2091
- Les Danaïdes, опера в пет акта от Антонио Салиери
