Сиргиан Палеолог
Сиргиан Палеолог Филантропин Комнин (на гръцки: Συργιάννης Παλαιολόγος Φιλανθρωπηνὸς Κοµνηνός) е византийски аристократ и пълководец от смесен гръко-кумански произход. Той взема активно участие в гражданската война между Андроник II Палеолог и внука му Андроник III Палеолог, като в хода на събитията Сиргиан неколкократно сменя страните, а накрая, малко преди да бъде убит от византийски наемници, отцепва обширни територии в Македония, които предава на сръбския крал Стефан Душан.
| Сиргиан Палеолог Συργιάννης Παλαιολόγος Φιλανθρωπηνὸς Κοµνηνός | |
| византийски военачалник | |
| Роден |
около 1290 г.
|
|---|---|
| Починал | 1334 г.
|
| Семейство | |
| Баща | Сиргиан |
| Майка | Евгения Палеологина Кантакузина |
| Съпруга | Мария Дукина Палеологина Сиргианина[1] |
| Деца | Теодора Сиргианина[1] |
Биография редактиране
Сиргиан е роден около 1290 г. Кръстен е на баща си, а според други – на дядо си, който е кумански вожд, установил се в империята заедно с племето си по време на Йоан III Дука Ватаций. Името на дядото на Сиргиан първоначално било Сичган (от тюркското Sïčğan, „мишка“), но по-късно то е елинизирано на Сиргиан („господаря Йоан“), след като той приема християнството. Старият Сиргиан успява да се издигне в дворцовата йерархия, достигайски до сан велик доместик. Майката на младия Сиргиан е Евгения Палеологина, племенница на император Михаил VIII Палеолог. По майчина линия Сиргиан Палеолог е племенник на българската царица Мария Палеологина Кантакузина. Заради по-престижното фамилно име на майка си Сиргиан използва нейната фамилия, за да се издигне в дворцовите среди. Около 1315 – 1317 се жени за Мария Дукина Палеологина, братовчедка на Андроник III Палеолог. От нея Сиргиан има един син и една дъщеря на име Теодора[2], омъжена през 1330 – 1332 г. за Ги дьо Лузинян, който по-късно става цар на Киликийска Армения като Константин II.[3]
Ранни години редактиране
Сиргиан излиза на историческата сцена през 1315 г., когато е назначен за управител на област в Македония, близо до границата със Сърбия. Противно на мирните договори между двете страни и против инструкциите, дадени от Константинопол, Сиргиан напада както Сърбия така и Епир и през февруари 1315 г. атакува Арта, както и някои владения на Венеция[4]. Заради нарушаването на мирните договори със Сърбия и Епир обаче той е отзован обратно в Константинопол.[5] През 1318 г., вече като стратег, той превзема крепостта Янина от епирците, заради което вероятно е почетен с титлата пинкерний. През 1319 г. е заподозрян в опит за узурпация, заловен е и затворен в тъмница в Константинопол. Около 1320 г. Сиргиан е помилван и назначен за командир в Тракия.
През 1320 г., след смъртта на Михаил IX Палеолог, неговият син Андроник е обявен от дядо си за съимператор. Постепенно Андроник III Палеолог и неогивият кръг от млади аристократи отблъскват стария император заради своята екстравагантност. Техните ексцесии кулминират в убийството на по-малкия брат на Андроник III Минуил. Разярен, старият император снел всички титли от внука си, което поставило началото на дълбока вражда помежду им.[6]
Първоначално Сиргиан застава на страната на младия Андроник и заедно с други видни генерали като Йоан Кантакузин, Алексий Апокавк и Теодор Синадин решават да детронират стария император в полза на внука му[7] . На 6 юни 1321 Сиргиан застава начело на една армия, която се явява пред столицата и принуждава стария Андроник да преговаря.[8] В резултат Андроник III отново е обявен за съимператор и е удостоен с управлението на апанаж в Тракия.
Сиргиан остава недоволен от получените повишения, чувствайки, че не е възнаграден достойно за подкрепата си за Андроник III, който скоро започва да показва по-голяма благосклонност към Йоан Кантакузин. В резултат между Сиргиан и Кантакузин възниква дълбока неприазън. В хрониките се появява и любопитна история как Андроник III се опитва да съблазни съпругата на Сиргиан.[9] През декември 1321 Сиргиан преминава на страната на Андроник II и се появява в столицата, където е удостоен с титлата „Велик дука“ и се опитва да убеди стария император да възобнови войната срещу внука си.[10] През юли 1322 обаче е постигнато ново споразумение между двамата Адрониковци, което проваля плановете на Сиргиан и го поставя в неудобна позиция. Така Сиргиан решава да организира заговор, целящ убийството на стария Андроник и заграбването на властта. Заговорът обаче е разкрит и Сиргиан е осъден на доживотен затвор.[11]
През 1328 Андроник III окончателно се налага над дядо си и се възкачва на престола като пълен автократор. Сиргиан е освободен от затвора и отново се поставя на услугите на Андроник III, а през 1329 г. е назначен за управител на Солун, Македония и Албания.[12] В Солун Сиргиан е заподозрян, че заговорничи с майката на императора – Мария, която живее в града. Предполагало се, че бившата императрица ще държи Сиргиан под око, но тя решава да го осинови.[13] След смъртта ѝ през 1333 заговорът им е разкрит, а Сиргиан е арестуван и отведен в Константинопол. Той обаче успява да избяг и намира убежище при сръбския крал Стефан Душан[14]
Стефан Душан поверява на Сиргиан командването на голяма сръбска армия, с която Сиргиан нахлува в Македония през 1334 г. и успява да завладее важните градове Охрид, Прилеп, Струмица и Костур. Така пътят към Солун е отворен и през август 1334 г. войските на Сиргиан се явяват пред стените му. Сиргиан обаче не се решава да атакува града веднага. На 23 август 1334 той е примамен далеч от лагера само с няколко телохранители и е убит от Сфранцес Палеолог – византийски военачалник, явил се като предател в сръбския лагер само няколко дни преди това.[15] След смъртта на Сиргиан между сърбите и ромеите е постигнато споразумение, което оставя на сърбите повечето земи, които Сиргиан успява да превземе приживе.[16]
Бележки редактиране
- ↑ а б Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Т. 11. 1991 г. с. 142.
- ↑ Според други тя е негова сестра, виж Cawley, Syrgiannes Palaiologos
- ↑ PLP, No. 27167
- ↑ PLP 2001, No. 27167; Kyriakidis 2021, с. 222.
- ↑ Kyriakidis 2021, с. 222.
- ↑ Fine 1994, с. 250.
- ↑ Fine 1994, с. 250; Nicol 1993, с. 155 – 156.
- ↑ Fine 1994, с. 251; Nicol 1993, с. 157; Bartusis 1997, с. 87.
- ↑ Fine 1994, с. 251; Vásáry 2005, с. 121.
- ↑ Talbod 1991, с. 1997, "Syrgiannes"; Nicol 1993, с. 157; Norwich 1996, с. 278.
- ↑ Talbod 1991, с. 1997, "Syrgiannes"; Norwich 1996, с. 282; Nicol 1993, с. 158.
- ↑ Talbod 1991, с. 1997; Fine 1994, с. 287.
- ↑ Nicol 1996, с. 30.
- ↑ Talbod 1991, с. 1997, "Syrgiannes"; Norwich 1996, с. 283 – 284; Nicol 1993, с. 176 – 177.
- ↑ Vásáry 2005, с. 121; Nicol 1993, с. 177; Fine 1994, с. 287 – 288.
- ↑ Fine 1994, с. 288, 311.
Литература редактиране
- Bartusis, Mark C. (1997). The Late Byzantine Army: Arms and Society 1204 – 1453. University of Pennsylvania Press, ISBN 0812216202
- Cawley, Charles (14 February 2011). Byzantium, Nobility: Chapter 32. Syrgiannes. – Medieval Lands: Byzantium 395 – 1057. Foundation for Medieval Genealogy, http://fmg.ac/Projects/MedLands/BYZANTINE%20NOBILITY.htm#_Toc204583744, посетен на 24 декември 2021
- Fine, John Van Antwerp (1994). The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest.. Ann Arbor, Michigan: University of Michigan Press, ISBN 0-472-08260-4, https://books.google.com/books?id=LvVbRrH1QBgC
- ((en)) Talbot, Alice-Mary (1991). Syrgiannes. – In: Kazhdan, Alexander (ed), Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford and New York: Oxford University Press, ISBN 0-19-504652-8, COBISS.BG-ID: 1107246820, http://www.staropomor.ru/Bogoslovie(4)/odb/st-sy.pdf
- Kyriakidis, Savvas (2021). The portrayal of Syrgiannes Palaiologos Philanthropenos in the historical works of Nikephoros Gregoras and John Kantakouzenos.. – Byzantinische Zeitschrift, 114(1). de Gruyter, 221 – 238, doi:https://doi.org/10.1515/bz-2021-9010, ISSN 1868-9027
- Laiou, Angeliki E. (1972). Constantinople and the Latins: the foreign policy of Andronicus II, 1282 – 1328.. Harvard University Press
- Nicol, Donald MacGillivray (1993). The Last Centuries of Byzantium, 1261 – 1453.. Cambridge University Press, ISBN 978-0521439916, http://books.google.com/books?id=y2d6OHLqwEsC
- Nicol, Donald MacGillivray (1996). The Reluctant Emperor: A Biography of John Cantacuzene, Byzantine Emperor and Monk, C. 1295 – 1383.. Cambridge University Press, ISBN 978-0521522014, http://books.google.gr/books?id=7bXGTfK_ogAC
- Norwich, John Julius (1996). Byzantium: The Decline and Fall. New York: Alfred A. Knopf
- Van Antwerp Fine, John (1994). The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest.. University of Michigan Press, ISBN 978-0472082605, http://books.google.gr/books?id=Hh0Bu8C66TsC
- Vásáry, István (2005). Cumans and Tatars: Oriental military in the pre-Ottoman Balkans, 1185 – 1365.. Cambridge University Press, ISBN 978-0521837569, https://www.academia.edu/5037485/I_Vásáry_Cumans_and_Tatars_Oriental_Military_in_the_Pre_Ottoman_Balkans_1186_1365_Cambridge_University_Press_Cambridge_2005
- ((de)) Trapp, Erich; Beyer, Hans-Veit; Walther, Rainer; Sturm-Schnabl, Katja; Kislinger, Ewald; Leontiadis, Ioannis; Kaplaneres, Separates (2001) [1976 – 1996]. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit, I, 1 – 12, Add. 1 – 2 (CD-ROM Version). Wien: Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, ISBN 978-3-7001-3003-1
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Syrgiannes Palaiologos в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |