Ковил (светилище)

Скално-култовият праисторически комплекс Ковил е разположен на огромна площ между селата Ковил, Джанка и Бараци, между притоците на реките Крумовица и Дюшун дере. Мащабът му надхвърля неколкократно територията на скално-култовите комплекси Перперикон, Белинташ и Харман кая. Предполага се, че централната му част е в местността Белите скали (в превод от местен турски диалект Ак кая). Според някои източници светилищата на територията на комплекса са девет на брой, без да е ясен критерият за тяхното разграничаване, при някои от обектите се наблюдава почти пълно унищожаване, а други структури са видимо недовършени. Предназначението на грандиозния комплекс все още е неразгадано от българската археологическа наука – размерите на обекта предполагат много голям възможен брой на предполагаемите посетители или обитатели на мястото. Комплексът е проучван археологически само частично.

Ковил
Скалният комплекс в местността Ак кая
Местоположение
Ковил Местоположение в България Област Кърджали 41.5202, 25.6644
Страна	България
Област	Област Кърджали
Археология
Вид	Скално-култов комплекс
Период	XIV – XII в. пр. Хр.
Епоха	Халколит – Бронзова епоха – Желязна епоха – Късна античност
Ковил в Общомедия

Пътеката, минаваща върху некропол, датиращ от късната античност

Описание и особености

Централната част на комплекса в местността Ак кая е изградена от светли вулкански туфи. Платото е покрито с храсти и дървета, които са израснали върху дебел чимов пласт, който е по-тънък в западната му част, за да достигне само до няколко сантиметра при ръба на склона. По повърхността на платото има многобройни следи от заселване през много дълъг период от време – от праисторическите времена до модерната епоха.

Комплексът е частично археологически проучван в периода 1989 – 1993 г. от българските археолози Георги Нехризов и Георги Кулов. Проучени са някои от наличните скално-изсечени съоръжения в местността „Ак кая“.

Проучваното светилище е разположено на открояващ се бял скален венец (вулканични туфи) върху билото на каменист хребет. От запад in situ се наблюдават следи от зид без спойка, преграждал достъпната страна. На билото в скалите са изсечени множество съоръжения с култово предназначение, жертвеници, улеи, както и една голяма, добре запазена шарапана и ниши. Под него има сводообразни пещери, в някои от които се забелязват следи от човешка намеса. Откритият по билото керамичен материал е датиран от късната бронзова и ранната желязна епохи.

При проведените в периода 1991 – 1993 година организирани разкопки е открит и един антропоморфен идол. При подхода към обекта върху билото се преминава край други две древни съоръжения – некропол и водохранилище.

Върху каменното плато, под лек наклон са издълбани улеи с дължина десетки метри с неизвестно предназначение. Забелязват се и следи от градежи, които вероятно са от по-късни епохи.

Регистрирано е и съоръжение, интерпретирано като скална гробница, край село Джанка, като археолозите подчертават, че то е част от огромното съоръжение или останки от древен град. Гробницата е сравнително запазена с преддверие, което води до по-ниско разположена трапецовидна камера, стесняваща се нагоре, където вероятно е имало отвор. В близост се намира плитък басейн с диаметър 1,6 m и дълбочина 0,5 m с отточен отвор, който се разглежда като шарапана/жертвеник.

В близост до автомобилния път Крумовград – Хасково, непосредствено след къщите на селото ясно личат очертанията на скален некропол. Гробовете са изсечени в скалите по периферията на билото в местността Ак кая, където започва и скално-култовият комплекс. Общият брой на видимите гробове е девет, от които три са видимо добре запазени, четири са почти напълно унищожени, а два са недовършени. Гробовете са разположени в една линия с приблизителна ориентация север-юг. Не са открити следи от трупополагане. Погребенията са извършвани чрез трупоизгаряне извън гроба, като останките и много дарове са полагани в урна или направо на терена и ограждани с камъни. При извършените разкопки са открити много накити, фибули, глинени зооморфни култови фигури и изобилие от керамичен материал. Некрополът е датиран в периода II в. пр. Хр. – I в. сл. Хр. Върху гробните съоръжения в наши дни минава пътека, свързваща две от махалите на село Ковил.

За скално-култовия обект в местността Ак кая е изготвена Регистрационна карта за Археологическата карта на България № 2510024, с автори Георги Кулов и Георги Нехризов през 2005 г.

През 2006 – 2007 г. българската археоложка доц. Стефанка Иванова провежда теренно археологическо проучване като залага няколко сондажа на територията на комплекса и разкрива и регистрира скалните структури, датиращи от праисторическата епоха (неолит/халколит) се срещат още по пътя от село Ковил към платото, а също и някои следи от по-късното заселване. Структурите са следните:

Мегалит - представлява каменна плоча поставена хоризонтално върху два камъка. Единият ѝ край е оформен като глава на животно. Главата е разделена от тялото от улей на жертвеник, изсечен върху повърхността на плочата.

• Галерия Мегалитът на платото Ковил
• 
  Източната страна на мегалита
• 
  Кръглото изсичане на повърхността на плочата
• 
  Мегалитът, гледан от западната страна на съоръжението
• 
  Жертвеник, разположен до мегалита

Мегалитен жертвеник - изсечен върху голяма правоъгълна каменна плоча с размери 8 х 6 m. Диаметърът на жертвеника е около 2.5 m и е дълбок 0.20 cm. По време на последното проучване на обекта от екип с ръководител доц. Стефанка Иванова е установено, че самата каменна плоча не е част от платото, а лежи върху глинест седимент. Чучурът на изсечения в нея жертвеник сочи на запад и стига до ръба на платото. Изтичайки от жертвеника, течността е обливала склона под него. При разкриване на северния ръб на плочата, археолозите установяват, че до нея има друга подобна на нея, която не може да бъде разкрита напълно, тъй като я покрива дебел чимов пласт. На север от втората плоча, след отстраняване на чимовия пласт, археолозите разкриват и трета такава. Цялата тази група от каменни плочи лежи върху глинест седимент върху платото. Между две от плочите са открити керамични фрагменти от халколитна керамика, които потвърждават че най-ранното заселване на платото може да бъде отнесено към праисторическите епохи.

Екипът на доц. Иванова е затруднен да представи хипотеза относно придвижването и полагането на плочите върху платото - задачата е била изключително трудна, тъй като приблизителните изчисления показват, че всяка една от плочите тежи 40 тона. Това е единствената подобна структура, открита в тази част на Европа.

• Галерия Мегалитният жертвеник/плоча на платото Ковил
• 
  Плочата с жертвеника, гледана от северната страна
• 
  Поглед от южната страна
• 
  Чучурът на жертвеника – поглед отгоре
• 
  Към края на чучура има и напречен улей със савак, който е направен, за да може да се слага преграда, в случай че се наложи да бъде спряно изливането на течност от жертвеника

В югоизточната част на платото е открита скулптирана фигура на жена, полегнала по гръб. Добре е очертана долната част на фигурата - мощни бедра, изразителен полов триъгълник и корем с вдлъбнатина, маркираща пъпа. Горната част на фигурата, включваща главата, се губи под гъстата растителна покривка на близката горичка. Подобна фигура не е откривана досега на друг обект в рамките на Източните Родопи.

В същата част на западния край на платото е оформено място за наблюдение - седалка/трон, в чиято седалка е изсечено елипсовидно басеинче. От това място се разкрива широка панорама на запад.

На югозападния край на платото е изсечена фигура на праисторически идол – с полусферична глава и малък елипсовиден басейн, изсечен при дясното рамо. При идола е единствената пътека, която позволява сравнително безпрепятственото слизане от платото към намиращите се по стръмните склонове под него пещери.

Около 20 малки пещери, разположени в три реда опасват скалния масив от север и юг. Пещерите са се образували вследствие на ерозията, но много от тях са дообработени от човека. Повечето подобни скални структури са характерни за халколита в Източните Родопи.

Малката пещера тип утроба под платото Ковил

Силно изветрели трапецовидни ниши на територията на комплекса при Ак кая

Естественият природен феномен, който по своята форма прилича на пирамида или пагода е образуван в резултат на четири вулканичнии изригвания, станали по различно време и ерозирали в различна степен. Според археоастрономическото проучване, проведено от А. Стоев и П. Мъглова, паметникът е проектиран за извършване на астрономически наблюдения. В долната част тази своеобразна пагода има две малки пещери с арковидни входове, обърнати на юг, които фронтално приличат на лице, чиито очи са двете малки пещери. Преградата между тях е пробита от елипсовиден отвор. Подобни „очи“ се срещат навсякъде из скалните структури от халколита на територията на Източните Родопи и според доц. Иванова те повтарят очите на много фигурки, изобразяващи идоли от същата епоха.

В северната част на платото е регистрирана голяма пещера тип утроба, която не е изследвана.

Интерпретации

В началото на септември 2015 г. проф. Васил Марков обявява в интервю за тв предаването на БНТ 2 „България днес“, че на територията на скално-култовия комплекс, по време на археологическо теренно проучване е регистриран обект с формата на пирамида, оформена в естествените скали в местността Ак кая, който изследователят интерпретира като храм, посветен на Слънцебога, датиращ от 2500 г. пр. Хр.

Проф. Марков съобщава, че мегалитният комплекс е част от огромна сакрална територия (обхващащ площ от приблизително 5 – 6 km дължина и около 2 km широчина), наситена с мегалитни и скално-изсечени паметници, включваща цели комплекси скално-изсечени жертвеници, улеи, култови пещери, трапецовидни ниши, следи от антични градежи, антропоморфни каменни фигури и др.

Според проф. Марков сакралният център на свещената територия е разположен в западната част на комплекса – върху естествено плато, където са изградени множество култови площадки, разположени на няколко нива във височина и наситени със скално-изсечени елементи. Най-впечатляваща сред тях е скално-изсечената в материковата скала на платото стъпаловидна пирамида.

Структурата, оприличена на „пирамида“, е висока около 15 m и се състои от пет стъпаловидни тераси, оформени в скалата. Паметникът е ориентиран по посоките на света и е „прилепен“ към скалния отвес, в който е изсечен, така че северната му част „прелива“ в скалния масив на самото плато.

Първата, втората и третата скални тераси, както и плоският връх на пирамидалната структура са използвани в древните култови практики, за което свидетелстват регистрираните върху тях скално-изсечени жертвеници с вкопани в скалата „изтичащи“ на юг, изток и запад улеи. Ориентацията им спрямо Слънцето подсказва, че става въпрос за съоръжения, използвани за култови практики, свързани с възлияние на свещена течност, посветени на Слънцебога.

Следите от слънчевия култ са най-очевидно при най-голямото изсичане, разположено на първата, най-ниска площадка на скалната пирамида, представляващо значителна по размери полузасводена скална ниша, ориентирана изток-запад и широко отворена на юг. Общата ѝ дължина надвишава 12 m, а ширината ѝ – 3 m. В оформящата го от изток тънка каменна стена е пробит отвор с форма на елипса („око“) (размери на хоризонталната ос – 0.5 m и вертикалната ос – 0.4 m), така че лъчите на изгряващото слънце проникват през отвора и попадат върху северната стена на нишата. Работната хипотеза за предназначението на това съоръжение е, че се касае за изсечен храм на Слънцето, една от функциите на който в древността била измерването на календарното време.

Според проф. Марков резултатите от теренното проучване на екипа му са изненадващи, особено по отношение на датировката и характеристиките на обекта. Проф. Марков споделя, че този вид пирамидални структури са разглеждани като жертвеници в тракологията и че са известни на историческата наука още с публикуването на обекти като пресечената пирамида от комплекса край с. Татул, както и от аналогични паметници от Фригия (Анатолия, Турция).

В недрата на т.нар. „пирамида“ се намира пещера утроба, оформена в естествена вертикална пукнатина в скалите водещи, чийто вход и дъно са оформен вторично да приличат на своеобразна женска утроба. В самото дъно на пещерата древните са оформили и своеобразен олтар. Слънчевата светлина достига до дъното на пещерата в определена част от деня, като слънчевите лъчи наподобяват фалос, като наблюдаваното явление е мислено от древните като „съвокуплението (т. нар.“свещен брак") на Слънцебога и Великата Богиня Майка" (символизирана от сакрализираната скала). Според проф. Марков, идентифицираната пещера утроба е по-малка от вече познатите подобни обекти при Харман кая и с. Илиница.

Датиране

Елипсовидният отвор („око“) в полузасводената ниша в подножието на Ак кая

Скално-култовият комплекс е датиран на базата на керамични фрагменти от различни епохи – ранният халколит, бронзовата епоха, желязната епоха и късната античност.

Археоастрономическо проучване

Археоастрономическите проучвания при пирамидалната структура са проведени от доц. д-р Алексей Стоев и доц. д-р Пенка Мъглова (Института за космически изследвания и технологии при БАН) през месец юни 2015 г. Измерванията, реализирани от двамата учени, показват, че в средата на помещението е изсечена проективна система, позволяваща да се наблюдава изгрева на Слънцето по време на пролетното и есенно равноденствие. През изкуствено оформеното в източния край на скалната ниша елипсовидно отверстие („око“) може да се проектират слънчевите лъчи върху специално изсечена повърхност на стената на нишата, а проекцията е била възможна за около 20 дни, центрирани към деня на пролетното равноденствие (10 март – 2 април по съвременния календар).

Специално внимание според учените заслужават и няколкото дълбоки и значителни по размерите си скално изсечени ниши (може би използвани за гробници) – оформени в подножието на стъпаловидната пирамида и също отворени на юг. Нишите в подножието на пирамидата и скално изсеченият „слънчев храм“ над тях, са свързани с останалите култови площадки във височина на структурата посредством тясна, изсечена в скалата пътека. При археоастрономическите проучвания (чрез определяне на астрономическия азимут на изгрева на Слънцето, наклона на местния хоризонт, ерозията на скалните форми и др.) е определен наклонът на еклиптиката по време на създаването на паметника – i = 23°,99, който според Стоев и Мъглова, отговаря на периода, заключен между 2600 – 2500 г. пр. Хр., като по всяка вероятност паметникът е бил дооформян и използван в последващите епохи, включително до II – III век сл. Хр.

Вижте също

• Скално-култов комплекс (Татул)
• Харман кая
• Перперек
• Пещера Утробата
• Кралимаркова стъпка (Сталево)
• Трапецовидни ниши в България

Външни препратки

• Пътепис „Платото Ковил“ от keepliving.eu
• Пътепис „ПЛАТОТО НА ВЕЧНОСТТА ПРИ СЕЛО КОВИЛ“ от alexanderkaradzhov.blogspot.com
• „Ковил“ – пътепис – автор Христо Тодев
• snimka.bg – Фотогалерия от Димитър Димов Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine.
• panoramio.com – Фотогалерия от Crazy Wolf Архив на оригинала от 2016-10-17 в Wayback Machine.
• - „Уникални пирамиди от древна Тракия“ – проф. Васил Марков в интервю за БНТ2 относно пирамидата край с. Ковил