Сократ Тодоров
Сократ Тодоров е български просветен деец и дипломат от началото на XX век.
| Сократ Тодоров | |
| български просветен деец и дипломат от началото на XX век | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Галатасарайски лицей |
| Подпис |  |
| Сократ Тодоров в Общомедия | |
Биография
редактиранеСократ Тодоров е роден в османската столица Цариград в българско семейство. Учи в българското училище в Цариград, а след това във Френския султански лицей „Галатасарай“ в града, където е съученик на Симеон Радев.[1] Към 1903–1904 година е учител в Одринската българска мъжка гимназия.[2][3] След това Тодоров работи като драгоманин в българското консулство в Солун.[4]
След злощастната за България Междусъюзническа война в 1913 година Тодоров, аташиран като драгоманин от гръцки и турски към руското консулство в Солун, е единствен защитник на българските интереси в анексираната от Гърция македонска столица. Докладите му са изключително важен исторически източник. След края на Първата световна война е аташиран към американската легация в Атина и изцяло поема защитата на българските интереси в Гърция до повторното отваряне на българско посолство в 1922 година.[5]
| Рапорт на Тодоров до МВРИ за икономическите проблеми на Солун след края на Междусъюзническата война и желанието на богати търговци от еврейски и турски произход да напуснат града. Приложен е списък на 26 търговци с приблизителна оценка на техните капитали, 20 март 1914 г. |
| Рапорт на Тодоров до МВРИ за извършване на погребения на гръцки бежанци в българските гробища в Кукуш махала в Солун, 14 юли 1914 г. |
Бележки
редактиране- ↑ Радев, Симеон. Ранни спомени. София, Български писател, 1967. с. 213, 224.
- ↑ Попсавова, Дора (съставителка). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878 – 1944 г. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 484.
- ↑ Орманджиев, Иван, Иван Пенаков (редактори). Д-р Петър Берон и Одринската българска мъжка гимназия „Д-р Петър Берон“: сборник от статии и документи. София, Архивен институт. Българска академия на науките, 1958. с. 488.
- ↑ Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 322.
- ↑ Матеева, Мария, Христо Тепавичаров. Дипломатически отношения на България 1878 - 1988. София, Издателство на БАН, 1989. с. 126.