Отваря главното меню

Софрони Стършенов

български лесовъд

Софрони Цветанов Стършенов е български учен, виден лесовъд.[1]

Софрони Стършенов
български лесовъд
Роден
Софрони Цветанов Стършенов
Починал
1960 г. (70 г.)

Образование Битолска българска класическа гимназия
Научна дейност
Област Лесовъдство

БиографияРедактиране

Роден е в 1890 година в западномакедонския български град Кичево, тогава в Османската империя. Софрони е най-малкото дете в многодетно семейство. Баща му Цветан Стършенов има бояджийница в Кичево и е виден член на Кичевската българска община, като също така е и певец в църква, учил при Иван Генадиев.[2] Дядо му Йоаким е виден учител и борец за запазване на българщината в Македония. Софрони е кръстен на най-големия си брат, който е отровен и умира в навечерието на завършвнето си на Солунската гимназия, а на 40-ия ден от смъртта му се ражда най-малкият син на Цветан, кръстен на брат си Софрони.[1]

Софрони завършва прогимназия в родния си град, а след това работи в бояджийницата на баща си, тъй като баща му отказва да го прати да учи в Солун, страхувайки се да не бъде отровен и той от гърци. След застъпничество на Козма Дебърски Софрони е изпратен от баща си да учи в българската гимназия в Битоля, където завършва четвърти гимназиален клас с отличие. След това се записва в в турската гимназия, която завършва също с отличие. Заминава да следва лесовъдство в Цариград на издръжка на Българската екзархия. По време на Балканските войни в 1913 година бяга в Свободна България и в София се явява пред министъра на земеделието, търсейки работа. Става управител на горския разсадник „Коньовица“ и Борисовата градина. След Междусъюзническата война Софрони Стършенов заминава отново за Цариград и взима последните си изпити. Завъшва лесовъдство в университета с отличие. На 27 октомври 1913 година се завръща в София.[1]

Става лесничей в Габрово, където се жени за Тотка Райкова от Трявна. В 1915 година заминава за Солунския фронт.[1]

Стършенов създава разсадник и залесява Голия баир над жп линията в Трявна, което обаче засяга интересите на редица местни жители, които издействат от властите той да бъде наказан, а разсадникът - разрушен. Стършенов обаче успява да се пребори и в крайна сметка успява да залеси Голия баир. Друго голямо негово постижение е създаването на парка Чучура. В 1934 - 1935 година царица Йоана построява детски санаториум на Голия баир. Стръшенов работи като заместник-началник на горите на служба в министерството.[1] Като такъв изпраща най-хубавите екзотични горски дървета и храсти от всички разсадници в детския санаториум в Трявна, заради което е наказан „за местен патриотизъм“.[3]

В периода 1920 - 1930 година в Международния арбитражен съд в Хага се водят големи дела срещу България относно горите в Родопите и Рила за връщането им на предполагаеми частни собственици. Министерството на земеделието възлага на Стършенов да проучи всички достъпни турски архиви и да събира данни за собствеността на горите. Стършенов събира документи, превежда ги и доказва, че горите са били държавна, а не частна собственост, като изготвя специален доклад до министерството. Стършенов е подложен на корупционен натиск, като са му предложили един милион лева срещу оттегляне на информацията. След като Стършенов отказва, докладът му изчезва. Стършенов го изготвя наново и го предава директно на българскиия адвокат в Хага Коларов, като благодарение на него значителна част от делата са спечелени от българската страна. В 1928 година турска делегация от лесовъди и други специалисти, в която влизат и негови бивши състуденти, предлага на Стършенов поста началник на горите в Турция, но той отказва. В 1934 година нова делегация, начело с министъра на горите на Турция, отново кани Стършенов, но той пак отказва.[3]

В началото на 30-те години на XX век работи по поддържането и укрепването на пороищата в БДЖ. В периода 1935 - 1940 година Стършенов е на служба в Министерството на земеделието, работи като началник секция „Залесяване“ в Самоков, след това отново е в министерството, а после е областен началник по горите в Хасково, където развива голяма дейност по арондиране и устройство на горите в областта. След освобождението на Вардарска Македония в 1941 година Стършенов става областен началник на горите в Битолска област. След това заема същата длъжност в Горна Джумая (Благоевград), където се пенсионира.[3]

Заедно с друг виден български лесовъд, Тодор Димитров, издава от 1931 до 1938 година „Горски справочник“, който дълги години е ценно помагало в практическата дейност на лесничеите.[4]

В 1933 - 1934 година Стършенов публикува учебник по турски език и речник с новата турска азбука, които имат голям успех.[3]

Умира в 1960 година в Трявна.[1]

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е Гора, том 48. Комитет по горите, 1992. с. 18.
  2. Шапкарев, Петър. Автобиография на Иван Нелчинов. // Македонски преглед XVII (4). София, Македонски научен институт, 1994. с. 133.
  3. а б в г Гора, том 48. Комитет по горите, 1992. с. 19.
  4. Гора, том 53. Комитет по горите, 1997. с. 26.