Союз Т-13 е съветски пилотиран космически кораб, който извежда в Космоса четвъртата основна експедиция на орбиталната станция Салют-7.

Союз T-13
Данни за кораба
Ракета-носителСоюз-У (GRAU 11A511У) № Б15000-008
Полет на Союз №74
Име на корабаСоюз Т № 19L
Космодрум Байконур Площадка № 1
Старт6 юни 1985 06:39:52 UTC
Скачване8 юни 1985 08:50 UTC
Място на скачванеСалют-7
Разкачване25 септември 1985 03:58 UTC
Кацане26 септември 1985 09:51:58 UTC
Място на кацане220 km североизточно от Джезказган, Казахска ССР
Продължителност на полета112 денонощия 3 часа 12 минути 7 секунди
Изминато разстояние111,7 млн. km
Апогей222,0 km
Перигей198,0 km
Инклинация51,6°
Период88,7 min
Маса6850 kg
NSSDC_ID1985-043А
NORAD ID15804
Данни за екипажа
Членове на екипажа2
Позивна„Памир“
КацанеДжанибеков – „Союз Т-13“
Савиних – Союз Т-14
Продължителност на полетаДжанибеков – 112 денонощия 3 часа 12 минути 7 секунди
Савиних – 168 денонощия 3 часа 51 минути 9 секунди
Брой обиколки около ЗемятаДжанибеков – 1770“
Савиних – 2645
Свързани космически мисии
Предишна Следваща
Союз Т-12 Союз Т-14
Союз T-13 в Общомедия

При излитането

редактиране

Дублиращ

редактиране

При кацането

редактиране

Параметри на мисията

редактиране
  • Маса: 6850 кг
  • Перигей: 198 km
  • Апогей: 222 km
  • Наклон на орбитата: 51,6°
  • Период: 88,7 мин

Програма

редактиране

Четвърта основна експедиция на станцията Салют-7, с основна задача възстановяване на нейната работа след възникнали неизправности в електрическата ѝ система. По това време тя е необитаема.

От около 8 месеца станцията лети в автоматичн режим. След повреда в системата за ориентация на слънчевите батерии спрямо слънцето възниква недостиг на електроенергия, което води до отказ на почти всички системи на борда. Станцията става неуправляема, което може да доведе дори до нейното падане на Земята.

Решено е да се извърши спасителен полет до нея. Ксмическият кораб е преоборудван за тази цел: махнато е третото кресло за космонавта, монтиран е лазерен далекомер (предвид предстоящото ръчно скачване), заредено е повече гориво и вода, поставени са допълнителни регенератори за пречистване на въздуха (за увеличаване продължителността на автономния полет). За командир е назначен В. Джанибеков – един от най-опитните съветски космонавти, един от последните летяли на „Салют-7“, имащ опит за ръчно скачване в космоса и излизане в открития космос.

Скачването става успешно в ръчен режим след няколко маневри. При влизането в нея се установява, че станцията е почти замръзнала (температурата е малко над 0°). Установява се, че поради недостиг на електричество батериите са напълно разредени. На четвъртия ден екипажът успява да зареди част от батериите и да започне да възстановява работоспособността на станциятаКъм осмия ден са възстановени осветлението, регенерацията на въздуха, ориентацията на слънчевите панели, телеметричните предаватели, отоплението. Тогава става възможно да стартира към станцията кораба Прогрес 24 с допълнителни количества гориво, вода и с оборудване за замяна на излязлото от строя. На 21 юли към станцията се скачва и снабдителният кораб Космос 1669, който доставя още оборудване и новите скафандри за излизане в открития космос – „Орлан ДМ“. На 28 август той е откачен и скачен още веднъж за проверка изправността на скачващата система. Това е последният снабдителен кораб от тип „Прогрес“ към станцията „Салют-7“.

На 2 август космонавтите излизат в открития космос и монтират допълнителни слънчеви батерии и оборудване за провеждане на експерименти.

Участници Начало Край Продължителност
1 Виктор Савиних
Владимир Джанибеков
2 август 1985 07:15 UTC 2 август 1985 12:13 UTC 4 часа и 58 минути

На 18 септември със станцията се скачва Союз Т-14, който доставя петата основна експедиция на станцията. Владимир Джанибеков се завръща на Земята с кораба „Союз Т-13“, заедно с Г. Гречко, а В. Савиних остава на станцията и се завъща със „Союз Т-14“.

Източници

редактиране