Вижте пояснителната страница за други значения на Спанчево.

Спанчево (на македонска литературна норма: Спанчево) е село в източната част на Северна Македония, в Община Чешиново-Облешево.

Спанчево
Спанчево
— село —
„Свети Архангел Михаил“
41.9047° с. ш. 22.3083° и. д.
Спанчево
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаЧешиново-Облешево
Географска областКочанско поле
Надм. височина309 m
Население1048 души (2002)
Пощенски код2333
МПС кодКО
Спанчево в Общомедия

География редактиране

Селото е разположено в Кочанското поле, западно от град Кочани в подножието на Осогово.

Етимология редактиране

Името е по изчезналото лично име *Спан < спан „който много спи“. Сравними са местното име Спанча, горист хълм и пасище на З от Алистрат, Драмско, селищните имена Горно и Долно Спанчево, Санданско, Спанчов, Силистренско, Спанчово, Ругуновско, Спанци, Леринско,[1] Спанците, Габровско, река Спанч, Кукушко.

История редактиране

Кпай Спанчево са открити останки на селище от времето на енеолита – 4000 г. пр.н.е.[2]

В XIX век Спанчево е изцяло българско село в Кочанска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Архангел Михаил“ е стара, обновявана в 1874, 1934 и 1988 година. Няма живопис. Иконите са от XIX век от Исая Джиков и неизвестни автори.[3][4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Спанчево има 760 жители, всички българи християни.[5]

В началото на XX век населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Спанчево има 608 българи екзархисти и работи българско училище.[6]

През 1904 година Спанчево пострадва от заметресение, което разрушава къщи и взима човешки жертви.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Спанчево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]

През 1921 година щипската чета на ВМРО на Иван Бърльо и кочанската на Панчо Михайлов се сражават при Спанчево със сръбска войска, като в сражението падат убити осем сърби. През 1922 година в Спанчево е открита четата на Григор Хаджикимов, която успява да се измъкне невредима. През ноември 1923 година при Спанчево чета, начело с кочанския войвода Трифон Савев, води сражение със сръбска потеря. Четата се оттегля без загуби и сърбите изгарят много къщи в околността. На 1 декември чета на ВМРО от десет души отново води сражение със сръбска жандармерия, като убиват трима и раняват един жандармерист.[9]

Според преброяването от 2002 година селото има 1048 жители, 1047 северномакедонци и 1 влах.[10]

Личности редактиране

Родени в Спанчево
  •   Георги Пържелков (I половина на XIX век), български хайдутин
  •   Георги Спанчевски (1895 – 1931), български революционер
  •   Дане Йорданов Спанчевски, български революционер, деец на ВМРО[11][12]
  •   Иван Миладинов, четник на ВМОРО, загинал на 2 октомври 1910 в Кочанско[13]
  •   Сайко, български революционер, деец на ВМРО[14]
  •   Стоимир Тасев (? – 1922), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбска войска на 25 май 1922 година[15]
  •   Стоян Анчев, македоно-одрински опълченец, 40-годишен, земеделец, Кюстендилска дружина[16]

Бележки редактиране

  1. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 156.
  2. Откриена населба стара 6 милениуми, Вест, 06.12.2008[неработеща препратка]
  3. Спанчевска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2022-01-24. Посетен на 28 март 2014 г.
  4. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 257.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 226.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 132 – 133. (на френски)
  7. Ацев, Петър. Спомени, София, 2011, с. 112.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 880.
  9. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 718 – 719.
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 март 2008 
  11. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 710.
  12. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 935.
  13. Дебърски глас, година 2, брой 26, 20 октомври 1910, стр. 4.
  14. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 934.
  15. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 703.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 47.