Спанчево
- Вижте пояснителната страница за други значения на Спанчево.
Спанчево (на македонска литературна норма: Спанчево) е село в източната част на Северна Македония, в Община Чешиново-Облешево.
| Спанчево Спанчево | |
| — село — | |
 | |
  Спанчево | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Чешиново-Облешево |
| Географска област | Кочанско поле |
| Надм. височина | 309 m |
| Население | 1048 души (2002) |
| Пощенски код | 2333 |
| МПС код | КО |
| Спанчево в Общомедия | |
География
редактиранеСелото е разположено в Кочанското поле, западно от град Кочани в подножието на Осогово.
Етимология
редактиранеИмето е по изчезналото лично име *Спан < спан „който много спи“. Сравними са местното име Спанча, горист хълм и пасище на З от Алистрат, Драмско, селищните имена Горно и Долно Спанчево, Санданско, Спанчов, Силистренско, Спанчово, Ругуновско, Спанци, Леринско,[1] Спанците, Габровско, река Спанч, Кукушко.
История
редактиранеКпай Спанчево са открити останки на селище от времето на енеолита – 4000 г. пр.н.е.[2]
В XIX век Спанчево е изцяло българско село в Кочанска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Архангел Михаил“ е стара, обновявана в 1874, 1934 и 1988 година. Няма живопис. Иконите са от XIX век от Исая Джиков и неизвестни автори.[3][4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Спанчево има 760 жители, всички българи християни.[5]
В началото на XX век населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Спанчево има 608 българи екзархисти и работи българско училище.[6]
През 1904 година Спанчево пострадва от заметресение, което разрушава къщи и взима човешки жертви.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Спанчево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]
През 1921 година щипската чета на ВМРО на Иван Бърльо и кочанската на Панчо Михайлов се сражават при Спанчево със сръбска войска, като в сражението падат убити осем сърби. През 1922 година в Спанчево е открита четата на Григор Хаджикимов, която успява да се измъкне невредима. През ноември 1923 година при Спанчево чета, начело с кочанския войвода Трифон Савев, води сражение със сръбска потеря. Четата се оттегля без загуби и сърбите изгарят много къщи в околността. На 1 декември чета на ВМРО от десет души отново води сражение със сръбска жандармерия, като убиват трима и раняват един жандармерист.[9]
Според преброяването от 2002 година селото има 1048 жители, 1047 северномакедонци и 1 влах.[10]
Личности
редактиране- Родени в Спанчево
Георги Пържелков (I половина на XIX век), български хайдутин- Георги Спанчевски (1895 – 1931), български революционер
- Дане Йорданов Спанчевски, български революционер, деец на ВМРО[11][12]
- Иван Миладинов, четник на ВМОРО, загинал на 2 октомври 1910 в Кочанско[13]
- Сайко, български революционер, деец на ВМРО[14]
- Стоимир Тасев (? – 1922), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбска войска на 25 май 1922 година[15]
- Стоян Анчев, македоно-одрински опълченец, 40-годишен, земеделец, Кюстендилска дружина[16]
Бележки
редактиране- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 156.
- ↑ Откриена населба стара 6 милениуми, Вест, 06.12.2008[неработеща препратка]
- ↑ Спанчевска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2022-01-24. Посетен на 28 март 2014 г.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 257.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 226.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 132 – 133. (на френски)
- ↑ Ацев, Петър. Спомени, София, 2011, с. 112.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 880.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 718 – 719.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 март 2008
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 710.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 935.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 26, 20 октомври 1910, стр. 4.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 934.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 703.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 47.