Спанци (дем Суровичево)

Тази статия е за леринското село. За това в България вижте Спанци.

Спанци (на гръцки: Φανός, Фан̀ос, до 1926 година Σπάντσα, Спанца или Σπάντσι, Спанци[1]) е село в Република Гърция, в дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония.

Спанци
Φανός
— село —
Гърция
40.6736° с. ш. 21.6018° и. д.
Спанци
Западна Македония
40.6736° с. ш. 21.6018° и. д.
Спанци
Леринско
40.6736° с. ш. 21.6018° и. д.
Спанци
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемСуровичево
Географска областСаръгьол
Надм. височина578 m
Население60 души (2021 г.)

География

редактиране

Селото е разположено на 32 километра югоизточно от град Лерин (Флорина), на 10 километра западно от град Суровичево (Аминдео) и на три километра от Екши Су в подножието на планината Вич.

Етимология

редактиране

Името е по изчезналото лично име *Спан < спан „който много спи“. Сравними са местното име Спанча, горист хълм и пасище на З от Алистрат, Драмско, селищните имена Горно и Долно Спанчево, Санданско, Спанчов, Силистренско, Спанчово, Ругуновско, Спанчево, Кочанско,[2] Спанците, Габровско, река Спанч, Кукушко.

Праистория и Средновековие

редактиране

На три километра югоизточно от днешното село Спанци в местността Ливада има останки от праисторическо селище от неолита и ранната каменномедна епоха. На хълм на половин километър източно от селото има друго праисторическо селище от каменномедната епоха. В местността Тумба ливада има останки от сграда от византийската епоха.

В Османската империя

редактиране

През османската епоха селото е заселено от българи, за което говори и българското му име Спанци. Но през XVIII век управителят на Янина Али паша заселва в Спанци и в съседното село Гулинци турци юруци. В края на XIX век Спанци е смесено турско-циганско мюсюлманско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Спанци (Spantzi) е посочено като село с 25 домакинства с 67 жители българи.[3]

В 1889 година Стефан Веркович пише за Спанци:

Село Спанче с 50 мохамедански къщи, от които се взима данък от 7250 пиастри. Разположено е в равнината. Жителите му се занимават със земеделие.[4]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Спанци в 1900 година живеят 120 турци и 60 цигани.[5] Според Наум Темчев в 1903 година селото е турско.[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Спанци е смесено село българи, власи, албанци и турци в Леринската каза на Битолския санджак с 38 къщи.[7]

През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Спанци има 2 къщи славяни християни и 25 къщи турци.[8] След Гръцко-турската война при обмяната на населението между Турция и Гърция мюсюлманското население от Спанци и Гулинци се изселва и на негово място са заселени бежанци от Кавказ както и власи от Влашка Блаца (днес Власти). По-късно в селото се заселват и някои български семейства от околните села. В 1926 година селото е прекръстено на Фанос.[9]

Прекръстени с официален указ местности в община Спанци на 28 септември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Садло[10] или Содло Σόντλο Фанорема Φανόρεμα[11] река в Радош на С от Спанци[10]
Баири[10] Μπταίρια Херса Χέρσα[11] местност в Радош на СЗ от Спанци[10]
Чешме[10] Τσεσμέ Ксеропигадо Ξεροπήγαδο[11] местност на ЮЗ от Спанци и на СИ от Любетино[10]

Преброявания

редактиране
  • 1913 – 162 души
  • 1920 – 142 души
  • 1928 – 122 души
  • 1940 – 165 души
  • 1951 – 148 души
  • 1961 – 166 души
  • 1971 – 192 души
  • 2001 – 137 души
  • 2011 – 87 души

Личности

редактиране
Починали в Спанци
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 156.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 84-85.
  4. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 153. (на руски)
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 250.
  6. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 22.
  7. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 28. (на македонска литературна норма)
  8. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 22. (на сръбски)
  9. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  10. а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  11. а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1781. (на гръцки)