Спас Ганев
Спас Ганев Райчев е български офицер (подполковник), инженер и политик, министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1935 – 1939).
| Спас Ганев | |
|---|---|
| български инженер и политик | |
| Спас Ганев.jpg | |
| Роден | |
| Починал | 1 февруари 1945 г.
София, България |
| Учил в | Национален военен университет |
| Техника | |
| Област | Строително инженерство |
| Политика | |
| Правителство | |
| министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството | |
| Народен представител в: XXV ОНС | |
Биография Редактиране
Спас Ганев е роден на 2 август (21 юли стар стил) 1888 година в Сливен. През 1908 година завършва Военното училище в София. През Балканските войни командва батарея в Шести артилерийски полк, а през Първата световна война – артилерийско отделение.[1]
По време на военната си кариера служи в 1-ви главен огнестрелен склад, ШЗО и 6-о полско артилерийско отделение.
През 1921 година Ганев се уволнява от армията като подполковник и заминава в Германия, където през 1925 година завършва строително инженерство в Брауншвайг.[1] В периода 1925 – 1934 година ръководи строителството на големи обекти, като Военната фабрика в Казанлък[1] и съдебните палати на София[1] и Русе. Между 1935 и 1939 година е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в първото, второто и третото правителство на Георги Кьосеиванов.[1] През 1940 – 1944 година е народен представител.[1]
След Деветосептемврийския преврат през 1944 година Спас Ганев е осъден на смърт от т.нар. Народен съд за дейността си като народен представител и е разстрелян на 1 февруари 1945 година в София.[2] Присъдата е отменена от Върховния съд на 12 април 1996 година.[1]
Военни звания Редактиране
- Подпоручик (2 август 1908)
- Поручик (22 септември 1911)
- Капитан (18 май 1915)
- Майор (27 февруари 1918)
- Подполковник (3 октомври 1937)
Бележки Редактиране
- ↑ а б в г д е ж Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 107-108.
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 191, ISBN 954-528-790-X
Източници Редактиране
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
