Спас Дъмаков
Спас Лазаров Дъмаков е български революционер, терорист на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
| Спас Дъмаков | |
| български революционер | |
| Роден |
между 1877 г. и 1878 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Биография
редактиранеРоден е в 1877 или 1878 година[2] в село Негован, Лъгадинско, тогава в Османската империя.[1] В 1903 година влиза във ВМОРО. Заминава за Мехомия, където изпълнява революционни поръчения. Два дни преди избухването на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година е арестуван, откаран в Еди куле в Солун и осъден на 10 години затвор. През май 1904 година, при общата амнистия на политическите затворници, е освободен. В 1905 година дейци на ВМОРО научават, че гръцкият комитет в Драма е изпратил терорист да убие българския митрополит Иларион Неврокопски. Дъмаков заминава за Неврокоп и успява да убие гръцкия деец в центъра на града, преди той да направи покушение на митрополита. След убийството става нелегален и се движи с четите на Петър Милев, Димитър Георгиев Стефанов и Георги Занков. Участва в сражения при село Крушево, местността Чиликовци в Али ботуш, местността Беслен в Родопите.[3]
На 8 март 1943 година, като жител на Неврокоп, подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Бележки
редактиране- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 258.
- ↑ Към 8 март 1943 година е на 65 години.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 259.