Александър Чакъров
Тази статия е за дееца на ВМОРО. За дееца на ВМОК вижте Александър Чакъров (Щип).
Александър (Санде) Георгиев Чакъров с псевдоним Автономия[1] е български просветен деец и революционер, ръководен деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
| Александър Чакъров | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1869 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
| Семейство | |
| Баща | Георги Чакъров |
| Александър Чакъров в Общомедия | |
Биография редактиране
Чакъров е роден в 1869 година в град Струга, тогава в Османската империя. Син е на възрожденския деятел и местен български първенец Георги Чакъров и Агния Чакърова и брат на Станислав и Славка Чакърови. В 1889 година завършва Солунската българска мъжка гимназия с четвъртия випуск,[2] след което работи като учител в Струга, Охрид и Гумендже. В Струга е главен учител в българското училище, където работи заедно с Перикъл Дудулов.[3]
През 1894 година Чакъров е един от първите посветени във ВМОРО в Западна Македония. Участва в Ресенския конгрес на ВМОРО през август 1894 година. Издига се до охридски районен ръководител. През 1901 година е извикан спешно в Солун, за да поеме част от функциите на Централния комитет на ВМОРО, чиито членове са арестувани във връзка със Солунската афера. В 1903 година е член на Стружкия околийски комитет заедно с Милан Несторов, Теофил Мушмов и Милан Матов.[4]
На Смилевския конгрес Матов и Чакъров изпращат писмено предложение поради близостта на албанските земи във въстанието да се включи само частта от Стружкия район, която е на изток от Черни Дрин без самия град, което е одобрено и този район е подчинен на Охридското горско началство, в което е включен Чакъров като подчинен на Христо Узунов.[4]
След въстанието се прехвърля през албанските земи и Черна гора в България. Работи като учител в Новоселци, Софийско.
След Младотурската революция в 1908 година е освободен, става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Струга.[5] Отново взема активно участие в политическия и културния живот на българите в империята, но разклатеното му здравословно състояние става причина за преждевременната му смърт.[6][7][8][9]
В спомените си Милан Матов пише за Александър Чакъров:
| „ | Сандре бе много известен и почитан както от българското население и интелигенция, така и от турските кръгове – властта... Държането на Сандре в училищните и църковни дела бе отлично. Той не държеше никога партийна страна, както обикновено ги имахме навсекъде, а мъчеше се да бъде всекога справедлив. Сред ръководните кръгове на ВМОРО Сандре бе крайно почитан, а мненията му уважавани.[10] | “ |
Родословие редактиране
| Стефан Чакъров | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Апостол К. Матов | Петра Матова | Георги Чакъров (1829 – 1892) | Агния Сапунджиева | Атанас Чакъров | Апостол Н. Чакъров | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Узунов (1842 – 1887) | Анастасия Узунова (1862 – 1948) | Александър Чакъров (1869 – 1910) | Славка Пушкарова (1879 – 1956) | Никола Пушкаров (1874 – 1943) | Станислав Чакъров (1884 – ?) | Иван Чакъров | Кръсто Чакъров (1841 – ?) | Наум Чакъров (1869 – 1903) | Георги Чакъров (1871 – 1947) | Милица Миладинова (1875 – ?) | Георги Миладинов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Перикъл Дудулов (около 1869 – ?) | Аспасия Дудулова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки редактиране
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 6.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 90.
- ↑ Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия: 1878 - 1913. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 72.
- ↑ а б Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Второ издание. София, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2011. ISBN 9789545231223. с. 7.
- ↑ Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
- ↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, с. 269.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 184.
- ↑ Георгиев, Георги. „Македония в българския национален календар през 2009 г.“. Списание „Македонски преглед“, кн. 1, София, 2009, стр. 155-156.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 514.
- ↑ Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Второ издание. София, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2011. ISBN 9789545231223. с. 25-26.