Антим (на гръцки: Άνθιμος, Антимос) е православен духовник, митрополит на Вселенската патриаршия.[1]

Антим
Άνθιμος
гръцки духовник
Роден
около 1812 г.
Починал

Биография редактиране

По рождение е грък.[2][3] Роден е със светското име Алексиадис (Αλεξιάδης) в цариградския квартал Вафиохори около 1812 година.[1] Служи като архидякон в Ефеската митрополия.[1][4]

През октомври 1855 година Антим е ръкоположен за митрополит във Велес.[1] На 12 юли 1862 година заминава от Цариград за Велес.[5] На 25 март 1863 година е избран за клирически член на Големия патриаршески съвет[6] и на 24 април заминава за столицата като член на Светия синод.[7] В 1863 година е сред синодалните архиереи на Патриаршията в посланието на патриарх Йоаким II Константинополски до християните от Трикерската екзархия по повод закриването ѝ.[3] На 4 декември 1865 година заминава обратно за епархията си.[8]

В края на 60-те години във Велешката община се създава пълна нетърпимост към владиката Антим. На Никулден 1868 година шестчленна делегация на общината, начело с Димитър Карамфилович, кани Антим да не споменава в службата името на вселенския патриарх, но той отказва и затова службата е отслужена от българските градски свещеници, като с това се поставя началото на разкола във Велес.[9] През юни 1869 година Антим е принуден да подаде оставка[1] след подадени от общината тъжби пред властите в Битоля.[10]

На 27 ноември 1872 година е избран за патриаршески митрополит на Софийската епархия. Но поради българската схизма така и не отива в епархията си.[1]

На 22 декември 1873 година е избран за дабробосненски митрополит,[1][11][2][3] последен гръци митрополит на Босна. След окупацията на Босна от Австро-Унгария, в 1880 година[1] съгласно конвенцията между Австро-Унгария и Вселенската патриаршия, Антим отстъпва мястото си на сърбина Сава Косанович.[2][3]

Умира във Виена на 1 септември 1884 година.[1]

Бележки редактиране

  1. а б в г д е ж з и Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης πρώην Βόσνης κυρός Άνθιμος. (περ. 1812-1884) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 21 август 2019 г. (на гръцки)
  2. а б в Српска православна црква. Митрополија дабробосанска // 14 януари 2014 г.
  3. а б в г Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 20. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
  4. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 151. Посетен на 4 септември 2014.
  5. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 210. Посетен на 5 септември 2014.
  6. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 218. Посетен на 7 септември 2014.
  7. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 218. Посетен на 7 септември 2014.
  8. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 247. Посетен на 8 септември 2014.
  9. Цанкова, Веселина. Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония. Варна, Издателство МС ООД, 2012. ISBN 978-954-8493-26-0. с. 18.
  10. Лельова, Росица. Българските градски общини в Македония 1878–1903. ИК „Гутенберг“, 2016. ISBN 978-619-176-089-3. с. 27.
  11. Άνθιμος
Авксентий велешки митрополит
(октомври 1855 – юни 1869)
Генадий
Доротей софийски митрополит
(27 ноември 1872 – 22 декември 1873)
Мелетий
Паисий III дабробосненски митрополит
(22 декември 1873 – 1880)
Сава