Бауманова капсула
Баумановата капсула (на латински: capsula glomeruli), също гломерулна капсула е чашкообразна ципеста торбичка в началото на каналчестата част на нефроните в бъбреците на бозайниците, където се извършва първата филтрационна фаза на пречиствателния процес на кръвта в хода на формирането на урината. Бъбречната гломерула е обвита плътно от торбичката. От Баумановата капсула филтрираните течности се насочват към проксималните каналчета на нефрона за понататъшна преработка, абсорбция, реабсорбция, и секреция. Този процес се нарича бъбречна ултрафилтрация и се имитира в изкуствения бъбрек – машина за хемодиализа. Капсулата е наречена на името на Сър Уилям Бауман, който я описва за пръв път през 1842.
| Бауманова капсула | |
|---|---|
| |
| Баумановата капсула не е отбелязана с етикет, но е клетъчната формация във върха на рисунката, формираща „чашка“. | |
| Атлас | Бауманова капсула |
| Система | Пикочно-полова система |
| Прекурсор | Метанефрична бластема |
| MeSH | Bowman+Capsule |
Анатомия редактиране
Строежът на капсулата е „полярен“ като на условно северния полюс се намират вливащата и изливащата артериоли (аферентна и еферентна). Това се нарича също „съдов“ полюс. На „южния“ полюс се намира началото на проксималното каналче.
От хистологична гледна точка, капсулата се състои от 4 пласта.
- Париетален – „стенен“ е първият и най-външен пласт:
съдържа слой от еднослоен плосък епител, нямащ участие в процеса на филтрация.
- Бауманово, капсуларно или уринарно пространство се намира непосредствено до париеталния от една страна и висцералния от друга страна и е работното пространство на капсулата където се събира филтратът след като е отделен през клетъчните филтрационни прозорчета.[1]
- Висцералният пласт – „сърцевинен“ е изграден от подоцити и лежи директно над удебелената базална гломерулна мембрана. Bеднага след висцералния пласт са гломерулните капиляри.
- Филтрационната бариера – е сложна мембрана състояща се от фенестрирания [2] ендотел на гломерулните капиляри, споената базална пластинка (ламина) от ендотелните клетки и подоцитите, и филтрационните прозорчета на подоцитите. Мембраната позволява преминаването на вода, йони и малки молекули от кръвта в работното пространство на капсулата. Бариерата (в изправно състояние) не допуска преминаването на големи или отрицателно заредени протеини (като албумин).
От своя страна базалната пластинка се състои от три пласта: първият е рехавата външна пластинка (на латински: lamina rara externa), върху нея са прилепнали „крачетата“ на подоцитите. След нея е междинната плътна и по-тъмна на вид пластинка (на латински: lamina densa) и най-накрая е вътрешната рехава пластинка (на латински: lamina rara interna), директно върху ендотелните клетки. Тя се състои от мрежа изплетена от колаген тип IV и от ламинин и изпълнява ролята на селективен макромолекулен филтър.
|
ЛЕГЕНДА: |
Физиология редактиране
Процесът на прочистване на кръвта от крайни отпадъчни продукти на метаболизма в Баумановата капсула зависи от бъбречния механизъм за ултрафилтрация или гломерулна филтрация. При нормални условия и в здрави бъбреци този процес прекарва през гломерулите 125 mL кръв всяка минута, или това се равнява на 60 – 80 дневни филтрационни цикъла за целия кръвен обем, ангажирайки 22 – 25% от сърдечния дебит.[3][4] В отсъствие на абсорбция, реабсорбция и секреция, бъбрекът произвежда 180 L филтрат, но след преминаване по каналния ред, от това остава само 1% или грубо 1.8 литра урина.[4]
Протеини с приблизителен размер около 30 килодалтона свободно преминават през мембраната, макар отрицателният им заряд да упражнява остатъчно съпротивление поради отрицателно заредените базална мембрана и подоцити. Водата, глюкозата, солта (NaCl), аминокиселините и уреята свободно преминават в баумановото пространство, но клетки, тромбоцити и големи протеини се задържат. Това ще рече, че като изключим масивните протеини, филтратът е много подобен на кръвната плазма. Ако не съществуват допълнителни механизми за реабсорбиране на полезните субстрати и течности, 3-те литра плазма ще се филтрират в рамките на 15 минути и ще оставят организма без течности.
Клинична значимост редактиране
Измерването на индекса на гломерулна филтрация (ИГФ) е диагностичен инструмен за оценка на здравето на бъбрека. Намален ИГФ може да е признак на бъбречна недостатъчност. Различни болести могат да предизвикат проблеми с филтрационната и уриноформираща работа на бъбреците поради проблем в гломерулите. Например това са пролиферативен ендокапилярен гломерулонефрит, мезангиопролиферативен гломерулонефрит, остър полулунен гломерулонефрит и диабетична фломерулосклероза.
Епоним редактиране
Баумановата капсула носи името на британския лекар хирург и анатом, Сър Уилям Бауман (1816 – 1892).
Заедно с гломерулата двете се наричат бъбречно телце или малпигиево телце. Наречено в чест на италианския лекар и биолог Марчело Малпиги (1628 – 1694). Последният термин е анахроничен/не се използва широко, за да се избегне объркване с малпигиевите тела (далачно лимфните възли).
Илюстрации редактиране
-
Разпределение на кръвоносните съдове в бъбречната кора. -
Гломерула.
Източници редактиране
- ↑ Помагало по хистология на Бостънския университет на английски: Histology Learning System. Boston University
- ↑ „прозорчест“ (с много отвори)
- ↑ Boron, Walter F., Boulpaep, Emile L. Medical Physiology: A Cellular and Molecular Approach. Philadelphia, PA, Elsevier/Saunders, 2005. ISBN 1-4160-2328-3.
- ↑ а б Бъбречна филтрация. Инженерен Институт Ренселаер, Биотехнологически факултет Архив на оригинала от 2013-09-27 в Wayback Machine..
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Bowman's capsule в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |