Будимирци
Будимирци (на македонска литературна норма: Будимирци) е село в Северна Македония, община Новаци.
| Будимирци Будимирци | |
| — село — | |
 | |
  Будимирци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Новаци |
| Географска област | Мариово |
| Надм. височина | 857 m |
| Население | 30 души (2002) |
| Пощенски код | 7000 |
| МПС код | BT |
| Будимирци в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено в южната част на Северна Македония, в Битолско Мариово, от дясната страна на река Църна. Землището на селището опира о държавната граница с Гърция на планината Нидже. Селото е планинско, на надморска височина от 800 метра. Лежи на локален пат, a от град Битоля е отдалечено 53 km. Землището му е голямо и обхваща площ от 40,1 km2, от които гори 1936,3 ха, пасища 1903,3 ха и обработваема земя 737,8 ха.[1]
История редактиране
В Османската империя редактиране
| Османски статистики[1] | Ханета | Неженени | Вдовици | Годишен приход |
|---|---|---|---|---|
| Дефтер № 4 от 1476/77 г. | 24 | 2 | 2 | 1361 |
| Дефтер № 16 от 1481/82 г. | 33 | 969 | ||
| Дефтер № 73 от 1519 г. | 63 | 12 | 2 | 3020 |
| Дефтер № 149 от 1528/29 г. | 56 | 9 | 3253 | |
| Дефтер № 232 от 1544/45 г. | 68 | 7 | 1 | 2253 |
В XIX век Будимирци е село в Прилепска кааза, Мориховска (Мариовска) нахия на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Будинсвици (Boudinsvitzi) е посочено като село с 45 домакинства със 184 жители българи и 6 цигани.[2] Църквата „Свети Никола“ е от 1878 година.[3] Край селото, в местността Търново, е разположен и старият манастир „Свети Димитър“.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Будимерци има 618 жители, от които българи християни - 500, власи - 110 и цигани – 8.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Будимирци е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 67 къщи.[6]
В началото на XX век християнското население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Будимирци има 480 българи патриаршисти гъркомани.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Будимирци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]
Според Георги Трайчев Будимирци има 65 къщи с 618 жители българи гъркомани.[9]
Преброявания в Югославия и Северна Македония[1] редактиране
| Националност | 1948 | 1953 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 1994 | 2002 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | 530 | 520 | 521 | 396 | 188 | 85 | 42 | 30 |
| македонци | 520 | 520 | 395 | 185 | 85 | 42 | 30 | |
| албанци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| турци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| роми | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| власи | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| сърби | 0 | 1 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| бошняци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| други | 0 | 0 | 1 | 3 | 0 | 0 | 0 |
Според преброяването от 2002 година селото има 30 жители.
| Националност | Всичко |
| македонци | 30 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности редактиране
- Родени в Будимирци
Петко Шипинкаровски (р. 1946), писател от Северна Македония
- Починали в Будимирци
Петър Тодоров Василев (Бучуков), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[10]
Външни препратки редактиране
- Уеб-сайт на Будимирци Архив на оригинала от 2008-10-11 в Wayback Machine.
Бележки редактиране
- ↑ а б в Будимирци (Budimirci) - Битолско Мариово // Итар Пејо. Архивиран от оригинала на 2014-03-02. Посетен на 26 февруари 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 80-81.
- ↑ Св. Никола, с. Будимирци (Church St. Nikola, village Budimirci) // Итар Пејо. Архивиран от оригинала на 2014-03-01. Посетен на 2 март 2014 г.
- ↑ Св. Димитриј, Манастир во месноста Трново (Monastery St. Dimitrij in Trnovo) // Итар Пејо. Архивиран от оригинала на 2014-03-02. Посетен на 2 март 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 23. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 831.
- ↑ Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 447, л. 20; а.е. 285, л. 55