Госно
Гòсно (на гръцки: Λαχανόκηποι, Лаханокипи, до 1926 година Γκόσνο, Госно, катаревуса: Γκόσινον, Госинон[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.
| Госно Λαχανόκηποι | |
| — село — | |
  Госно  Госно  Госно | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Хрупища |
| Географска област | Костенария |
| Надм. височина | 670[1] m |
| Население | 86 души (2021 г.) |
География редактиране
Селото се намира на 12 километра югозападно от град Костур (Кастория) и на 5 километра западно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), на левия бряг на река Галешово при вливането на Бавина (Сиганорема).
История редактиране
Етимология редактиране
Йордан Заимов смята, че първоначалната форма на името е Гошино с обичайно застъпване на българското ш с гръцкото σ.[3]
В Османската империя редактиране
За църквата „Свети Лука“ се смята, че е средновековна. В XX век тя е в руини.[4] Гробищната църква на селото „Свети Николай“ е обявена за паметник на културата.[5]
В края на XIX век Госно е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Госно има 152 жители българи.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Госна е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 30 къщи.[7]
В началото на XX век населението на Госно е под върховенството на Цариградската патриаршия и едно от малкото гъркомански села в Костурско. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Госно има 240 българи патриаршисти гъркомани и в селото работи гръцко училище.[8]
Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват Госно като село с 200 жители гърци.[9]
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Фосно (Φόσνον) в 1910 година има 20 гъркогласни християнски семейства.[10]
Според Георги Константинов Бистрицки Чифлик Госно преди Балканската война има 30 български къщи.[11]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Госно е обозначено като българско селище.[12]
В Гърция редактиране
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. След 1919 1 жител на Госно емигрира в България по официален път.[13] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Госно има 50 къщи славяни християни.[14] В 1926 година селото е прекръстено на Лаханокипи.
По време на Гражданската война 15 души от Госно загиват, а 25 души емигрират в социалистическите страни.[1]
Жителите традиционно произвеждат тютюн и градинарски култури.[1]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 121[1] | 161[1] | 196[1] | 264[1] | 270[1] | 265[1] | 184[1] | 215[1] | 202[1] | 149 | 105 |
Личности редактиране
- Родени в Госно
Андон Сакавитов (Αντώνιος Σακαβίτης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[15]- Атанас Сакавитов (Αθανάσιος Σακαβίτης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[15]
- Васил Сакавитов (Βασίλειος Σακαβίτης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[15]
- Григор Сакавитов (Γρηγόριος Σακαβίτης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[15]
- Филип Руселев (Φίλιππος Ρουσέλης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[15]
- Христо Сакавитов (Χρήστος Σακαβίτης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[15]
- Христо Чаушев (? – 1944), гръцки андартски деец
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 14. (на македонска литературна норма)
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 54.
- ↑ Велев, Илија. Преглед на средновековни цркви и манастири во Македонија. Наша Книга, 1990. с. 113.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β/Φ36/51050/1184/24-1-1991 - ΦΕΚ 298/Β/8-5-1991 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-04-30. Посетен на 14 декември 2014.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 99. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Laxanokipoi Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
- ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 136. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 9.
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Laxanokipoi Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
- ↑ а б в г д е Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 85. (на гръцки)
