Уикипедия

Икономика на Германия

Икономиката на Германия е най-голямата икономика в Европа.[1]

Икономика на Германия
Франкфурт на Майн, финансов център на Германия
Ранг
ВалутаЕвро (EUR, €)
Фискална годинакалендарна година
Търговски организацииЕС, СТО, ОИСР
Група
Статистика
БВП
  • Понижение $3,9 трлн. (номинално, изч. за 2019)[4]
  • Повишение $4,4 трлн. (ППС, 2019)[5]
Ръст на БВП
  • 1,5% (2018) 0,6% (2019)
  • −7,8% (2020) 5,4% (2021)[6]
БВП на глава от населението
  • Понижение $46 564 (номинално, изч. за 2019)[4]
  • Повишение $53 567 (ППС, изч. за 2019)[4]
БВП по сектор
  • земеделие: 0,7%
  • индустрия: 30,7%
  • услуги: 68,6%
  • (2017)[7]
Инфлация (Индекс
на потребителските цени)
  • 0,3% (изч. за 2020)[5]
  • 1,3% (2019)[5]
  • 2,0% (2018)[5]
Население
под прага на бедността
  • 16,7% в бедност (2015)[7]
  • Понижение 18,7% в риск от бедност или социално изключване (AROPE, 2018)[8]
Коефициент на Джини 31,1 среден (2018, Евростат)[9]
Индекс на човешкото развитие
  • Повишение 0,939 много висок (2018)[10]
  • Понижение 0,861 много висок IHDI (2018)[11]
Работна сила
  • Понижение 42,3 милиона (август 2020)[12]
  • Безизменение 68,3% заетост (август 2020)[12]
Работна сила
според професията
  • земеделие: 1,4%
  • индустрия: 24,2%
  • услуги: 74,3%
  • (2016)[7]
Безработица
  • Безизменение 4,4% (август 2020)[12]
  • Понижение 5,8% младежка безработица (15 до 24 г.; август 2020)[12]
  • 2,0 милиона безработни (август 2020)[12]
Основни индустриижелязо, стомана, въглища, цимент, химикали, машини, превозни средства, машинни инструменти, електроника, автомобили, храни и напитки, корабостроене, текстил
Външна търговия
ИзносПовишение $1,434 трилиона (2017)[7]
Износни стокимоторни превозни средства, машини, химикали, компютърни и електронни продукти, електрическо оборудване, фармацевтични продукти, метали, транспортни средства, хранителни продукти, текстил, гума и пластмасови изделия
Партньори за износ
ВносПовишение $1,135 трилиона (2017)[7]
Вносни стокимашини, оборудване за обработка на данни, превозни средства, химикали, нефт и газ, метали, електрическо оборудване, фармацевтични продукти, хранителни продукти, селскостопански продукти
Основни партньори за внос
Преки чужди инвестиции
  • Повишение $1.653 трилиона (31 декември 2017)[7]
  • Повишение В чужбина: $2.298 трилиона (31 декември 2017)[7]
Външен дълг $5.326 трилиона (31 март 2016)[7]
Публични финанси
Държавен дълг
  • Понижение 59,8% от БВП (2019)[13]
  • Понижение €2,1 трилиона (2019)[13]
Бюджетен дефицит
  • €49,8 млрд. излишък (2019)[13]
  • +1,4% от БВП (2019)[13]
Приходи46,8% от БВП (2019)[13]
Разходи45,4% от БВП (2019)[13]
Валутни и златни резервиПовишение $200.1 млрд. (31 декември 2017)[7]
Страница в CIA The World Factbook
Завод за химически изделия на компанията BASF в град Лудвигсхафен
Пристанище в Хамбург

Първичен сектор редактиране

Селското стопанство в Германия е интензивно, с висока степен на механизация и химизация. Неговата специализация е животновъдно-растениевъдна, съотношението между продукцията на двата отрасъла е 70:30%. Животновъдството е ориентирано към говедовъдство, свиневъдство и птицевъдство. Основно то е съсредоточено в частния сектор, широко развитие има семейното фермерство. В източните провинции е запазена кооперативната форма на организация на пазарното стопанство. Растениевъдството е типично за северната и централната част на Германия – отглеждат се пшеница, ръж, ечемик, картофи, плодове. Германия внася земеделска продукция, за да задоволи пазарните си потребности.

Северните провинции (Долна Саксония, Шлезвиг-Холщайн и Мекленбург-Предна Померания) имат традиции в риболова.

Вторичен сектор редактиране

Вторичният сектор представлява 29% от БВП на Германия, в него са заети около 26,4% от работната ръка (2003). Германия е на 4-то място по производство на автомобили след САЩ, Япония и Китай. Водещи немски международни компании са Adidas, Continental, Daimler, BMW, Robert Bosch GmbH, Bayer, Siemens, Miele, AEG, Volkswagen и Audi.

Третичен сектор редактиране

През 2002 година, третичния сектор представлява около 70% от БВП, в него са заети 71,3% от населението.

Туризъм редактиране

  Основна статия: Туризъм на Германия

Транспорт редактиране

Заемайки централната част на Европа, Германия е важен транспортен център. Това е една от причините за гъстата ѝ и модерна транспортна мрежа. Обширната мрежа от автомагистрали се нарежда на трето място в света по дължина и се отличава с липса на ограничения за максимална скорост при повечето трасета.

Германия е изградила децентрализирана мрежа от високоскоростни влакове. Междуградският експрес Intercity Express (ICE) е най-модерният аспект на Deutsche Bahn и обслужва големите немски градове, както и дестинации в съседните държави. Максималната скорост на влака варира между 160 и 300 km/h. Влаковете минават на интервали от половин, един или два часа.

Най-големите немски летища са тези във Франкфурт и в Мюнхен – и двете глобални центрове на Lufthansa. Други големи летища има в Берлин, Дюселдорф, Хамбург и Лайпциг. На 31 октомври 2020 г. е открито международното летище Berlin Brandenburg „Willy Brandt“ (BER), заменящо международното летище Берлин Тегел.

Външна търговия редактиране

Износ редактиране

Износът на страната възлиза на 1354 млрд. щатски долара (2007). През 2007 година, най-голям е износа за Франция (9,7%), САЩ (7,5%), Великобритания (7,3%), Италия (6,7%), Холандия (6,4%), Австрия (5,4%), Белгия (5,3%) и Испания (5,0%).

През 2011 г. Германия е на второ място по износ в света. Две трети от него са към Европейския съюз. [14] През 2011 г. износът за първи път надминава границата от един трилион евро.[1]

Основните пера в износа на Германия са автомобилите, машините, битовата техника и продукти на химическата и леката промишленост.[1]

Внос редактиране

Вноса на страната възлиза на 1075 млрд. щатски долара (2017). През 2007 година, най – голям е вноса от Холандия (12%), Франция (8,6%), Белгия (7,8%), Китай (6,2%), Италия (5,8%), Великобритания (5,6%), САЩ (4,5%) и Австрия (4,4%).

Други редактиране

Средната продължителност на заетостта в една и съща фирма за 2008 г. е 10,8 години (10,3 за 1992 г.). [15] През 2012 г. в страната има над 20 милиона пенсионери. [16]

Безработицата в страната през февруари 2012 г. е 5,7%. [17]

Източници редактиране

  1. ↑ а б в Германският експорт за първи път надхвърли 1 трлн. евро, статия в money.bg от 8 февруари 2012 г.
  2. ↑ World Economic and Financial Surveys World Economic Outlook Database—WEO Groups and Aggregates Information April 2020 // Международен валутен фонд. Посетен на 25 май 2020.
  3. ↑ World Bank Country and Lending Groups // Световна банка. Посетен на 25 май 2020.
  4. ↑ а б в World Economic Outlook Database, October 2019 // Международен валутен фонд. Посетен на 18 януари 2020.
  5. ↑ а б в г World Economic Outlook Database, April 2020 // Международен валутен фонд. Посетен на 19 април 2020.
  6. ↑ World Economic Outlook Update, June 2020 стр. 7 // Международен валутен фонд. Посетен на 21 септември 2020.
  7. ↑ а б в г д е ж з и к л The World Factbook // Централно разузнавателно управление. Архивиран от оригинала на 2021-01-03. Посетен на 14 май 2019.
  8. ↑ People at risk of poverty or social exclusion // Евростат. Посетен на 18 януари 2020.
  9. ↑ Gini coefficient of equivalised disposable income – EU-SILC survey // Евростат. Посетен на 18 януари 2020.
  10. ↑ Human Development Index (HDI) // Програма на ООН за развитие. Посетен на 17 януари 2020.
  11. ↑ Inequality-adjusted HDI (IHDI) // Програма за развитие на ООН. Посетен на 3 юли 2020.
  12. ↑ а б в г д August 2020: employment slightly up on the previous month // Федерална статистическа служба (Германия). Посетен на 4 октомври 2020.
  13. ↑ а б в г д е Euro area and EU27 government deficit both at 0.6% of GDP // Евростат. Посетен на 8 май 2020.
  14. ↑ Der „gute Hegemon“, Josef Joffe, Die ZEIT, 4 януари 2012
  15. ↑ ((de)) Beschäftigungsdauer: „Die Mitarbeiter sind treu“ | Karriere | ZEIT ONLINE, статия в ZEIT ONLINE от 20 октомври 2010
  16. ↑ ((de)) 2,2 Prozent: Rentenanstieg unter den Erwartungen, статия във FAZ.NET от 12 март 2012 г.
  17. ↑ Безработицата в ЕС удари 14-годишен връх // Капитал. Икономедиа АД, 2 април 2011.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Икономика_на_Германия&oldid=11966626“.