Уикипедия

Квинт Салвидиен Руф

Квинт Салвидиен Руф Салвий (на латински: Quintus Salvidienus Rufus Salvius или Q. Salvius; † 40 г. пр.н.е.) е римски военачалник и един от най-близките съветници на Октавиан в ранните години на политическата му дейност.

Квинт Салвидиен Руф
Quintus Salvidienus Rufus Salvius
римски военачалник
Денарий с портрет на Октавиан и крилата мълния на гърба с името на Квинт Руф (използва името Квинт Салвий)
Роден
Починал
40 г. пр.н.е.
Семейство
Бащанеизв.
Майканеизв.

Биография редактиране

Въпреки че е от беден произход[1][2] Руф заедно с Марк Агрипа са сред най-добрите приятели на Октавиан.[3] Руф и Агрипа са заедно с Октавиан в Аполония по времето на убийството на Цезар през 44 пр.н.е.[4] След като до тях достига вестта за смъртта на Цезар, Руф и Агрипа съветват Октавиан да заповяда на легионите от Македония да тръгнат към Рим, срещу убийците на Цезар.[5] Пренебрегвайки този съвет Октавиан решава да плава по море към Италия с малка свита.[6] По време на гражданската война, която следва смъртта на Цезар, Салвадиен Руф се превръща в един от най-доверените военачалници на Октавиан.[7]

Битки срещу Секст Помпей редактиране

През 42 пр.н.е. води флота на Октавиан срещу Секст Помпей, който е взел контрола над Сицилия и от там тормози бреговете на Италия. Първоначално Руф има успех срещу Попмей и го побеждава в морска битка в близост до Региум,[8][9] но след това е победен в морска битка при пролива на Месана и Сцилеум (Месински пролив), недалеч от първата му победа, главно поради липсата на опит на неговия екипаж.[7][10][11]

Перузинска война редактиране

 
Маневрите на Агрипа и Руф по времето на Перузинската война

Когато Октавиан се връща от Гърция след битката при Филипи, Руф е изпратен в Испания с шест легиона,[12] но бързо е привикан обратно в Италия за да се изправи срещу Луций Антоний и Фулвия Антония (брат и жена на Марк Антоний), които въстават срещу Октавиан, започвайки така наречената Перузинска война.[13] Октавиан е отблъснат Нурсия и започва обсада на град Сентинум. Луций, който е в Пренесте потегля към Рим, научавайки за това Октавиан потегля по Виа Фламиния към Рим изпращайки инструкции на Руф, който пътува с шест легиона през Умбрия да продължи с обсадата на Сентиум.[14] С приближаването на войските на Октавиан, Луций Антоний изоставя Рим с намерението да се присъедини към лейтенантите на Антоний – Квинт Фуфий Кален, Вентидий Бас и Азиний Полион в Галия.[14] Октавиан окупира Рим без кръвопролития, след което изпраща Агрипа да преследва Луций Антоний от юг.[14]

Първият ход на Агрипа е да превземе Сутриум – важен град за Луций Антоний намиращ се на Виа Касия.[15] Агрипа се опитва да привлече вниманието на Луций към себе си и да осигури достатъчно време на Квинт Руф, които превзема Сентинум и Нурсия[16][17] да дойде от североизток и да приближи войските на Луций по Вия Фламиния в тил.[15] Планът на Агрипа успява, Луций се връща назад към Сутриум и за негова изненада разбира, че пътят на север е блокиран от Руф. Не смеейки да рискува битка, Луций се отправя на север по Вия Касия към офицерите на брат си, докато Руф възпрепятства напредването му, а Агрипа атакува тилът му. Докато Луций напредва на север, генералите на Октавиан се опитват да го приклещят в дефилетата на Етрурия през които преминава Вия Касия.[15] Виждайки, че няма да може да стигне до Галия, Луций се връща към Перузия, където е обсаден от комбинираните армии на Октавиан, Руф и Агрипа.[18]

Октавиан подобно на Цезар при Алезия, обгражда Перузия с укрепления за да предотврати евентуално бягство от града и да обезкуражи нападения от лейтенантите на Антоний.[14][19][20] Вентидий Бас, Азиний Полион и Мунаций Планк с тринадесет легиона под тяхно командване се опитват да вдигнат обсадата на града, но не успяват след като Агрипа и Руф им нанасят тежки поражения. Тримата пълководци изоставят Луций и Фулвия на произволът на съдбата и се оттеглят.[21][22] Луций Антоний е принуден да се предаде след няколко месеца на обсада (зимата на 40 пр.н.е.).[23][24]

Управител на Галия редактиране

След края на войната, Октавиан изпраща Руф като губернатор на Галия[10][25] с голяма армия от единадесет легиона. Руф е определен за един от консулите за 39 пр.н.е., въпреки че не е достигнал до сенаторски ранг.[10][26][27]

Смърт редактиране

Въпреки всичките отличия и голямото доверие на Октавиан към него, когато Антоний идва от изток с голяма армия да се изправи срещу приятеля му, Руф предлага на Антоний да дезертира при него с цялата си армия.[28] Вероятно тази предателска оферта достига до Антоний след като той е сключил договор с Октавиан (договора от Бриндизи). Антоний уведомява Октавиан за предателството на Руф,[28] който е обвинен от сената в държавна измяна и осъден на смърт.[29] Руф умира през 40 пр.н.е., не е ясно дали хората на Октавиан са го убили или Руф е предпочел да се самоубие.[10][28][30]

Бележки редактиране

  1. ↑ Патеркул 1924, глава 76.4.
  2. ↑ Касий 1917, глава 33.
  3. ↑ Cosme 2005, с. 15.
  4. ↑ Cosme 2005, с. 18 – 19.
  5. ↑ Патеркул 1924, глава 59.
  6. ↑ Cosme 2005, с. 20.
  7. ↑ а б Cosme 2005, с. 55.
  8. ↑ Vagi 1999, с. 63.
  9. ↑ Касий 1917, глава 18.
  10. ↑ а б в г Vagi 1999, с. 64.
  11. ↑ Апиан 1913, кн. 4, глава 85.
  12. ↑ Апиан 1913, кн. 5, глава 24.
  13. ↑ Апиан 1913, кн. 5, глава 27.
  14. ↑ а б в г Reinhold 1933, с. 17.
  15. ↑ а б в Reinhold 1933, с. 18.
  16. ↑ Roddaz 1984, с. 50.
  17. ↑ Касий 1917, глава 13.
  18. ↑ Апиан 1913, кн. 5, глава 32.
  19. ↑ Cosme 2005, с. 63.
  20. ↑ Апиан 1913, кн. 5, глави 32 – 33.
  21. ↑ Cosme 2005, с. 63 – 64.
  22. ↑ Апиан 1913, кн. 5, глава 35.
  23. ↑ Bowman, Champlin, Lintott 1996, с. 16.
  24. ↑ Апиан 1913, кн. 5, глави 35 – 38.
  25. ↑ Cosme 2005, с. 66, 76 – 77.
  26. ↑ Bowman, Champlin, Lintott 1996, с. 19.
  27. ↑ Broughton 1952, с. 618.
  28. ↑ а б в Апиан 1913, кн. 5, глава 66.
  29. ↑ Светоний 1913, глава 66.
  30. ↑ Cosme 2005, с. 68.

Цитирана литература редактиране

Класически автори редактиране

Модерни автори редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Квинт_Салвидиен_Руф&oldid=11555678“.