Коларица
Коларица (на гръцки: Μανιάκι, Маняки, до 1960 година Μανιάκη, до 1927 година Κολάρτζα, Колардза[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония.
| Коларица Μανιάκι | |
| — село — | |
  Коларица  Коларица  Коларица | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Суровичево |
| Географска област | Саръгьол |
| Надм. височина | 692 m |
| Население | 411 души (2021 г.) |
| МПС код | PA |
География редактиране
Селото е разположено в котловината Саръгьол на източния бряг на Островското езеро срещу село Пътеле (Агиос Пантелеймонас) на 12 километра северно от демовия център Чалджиево (Филотас).
История редактиране
В Османската империя редактиране
В 1889 година Стефан Веркович пише за Коларица:
| „ | Село Колацка със 70 мохамедански къщи. Данъкът им е 10000 пиастри. Жителите му се занимават със земеделие и скотовъдство. Жителите му носят названието саръгьолчани. Земята на селото е безлесна.[2] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Коларица има 250 жители турци.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Коларица е чисто турско село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак със 75 къщи.[4]
В Гърция редактиране
През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Коралца има 100 къщи турци.[5] По силата на Лозанския договор турското население на Коларица е изселено и на негово място са заселени християни бежанци. В 1927 година селото е прекръстено на Маняки.[6] В 1928 година Коларица е чисто бежанско село с 58 бежански семейства и 219 жители бежанци.[7]
До 2011 година селото е част от дем Чалджиево (Филотас).
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Гьол Бойну Тепеси[8] | Γκιόλ Μποϊνοϋ Τεπεσί | Лофос Лимнис | Λόφος Λίμνης[9] | връх на ЮЗ от Коларица (666 m)[8] |
| Хаджилар[8] | Χατζαλάρ | Ерепия | Ερείπια[9] | бивше село на Ю от Коларица[8] |
| Кури[8] или Куру[10][11] | Κουρί Λόφος | Логос | Λόφος[9] | връх на Ю от Коларица (761 m)[8] |
| Нишан[8] | Νισάν | Симади | Σημάδι[9] | връх на С от Коларица (672,3 m)[8] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 526 | 484 |
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 152. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 62. (на македонска литературна норма)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1080. (на гръцки)
- ↑ Topografska Karta JNA 1:100.000.
- ↑ Flórina GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.