Леки крайцери тип „Де Грас“

Де Грас (на френски: De Grasse) са серия леки крайцери на ВМС на Франция планирани за построяване в навечерието на Втората световна война. Всичко от проекта за флота са планирани 3 единици: „Де Грас“ (на френски: De Grasse), „Шаторено“ (на френски: Chateaurenault) и „Гишен“ (на френски: Guichen)[2]. Проектът трябва да бъде последващо развитие на крайцерите от типа „Ла Галисионер“. Фактически, до началото на войната успяват да заложат само главния крайцер на проекта – „Де Грас“. Неговото строителство е прекратено след капитулацията на Франция. След края на войната „Де Грас“ се достройва по съвършено нов проект и влиза в строй през 1956 г. като крайцер ПВО[3].

Леки крайцери тип „Де Грас“
De Grasse-classe légère croiseur
Крайцерът „Де Грас“ през 1957 г.
Флаг Франция
Клас и типКрайцер ПВО от типа „Де Грас“
Следващ типНяма
Предшестващ типЛеки крайцери тип „Ла Галисионер“
ПроизводителArsenal de Lorient в Лориен, Франция.
Служба
Поръчан18 октомври 1938 г.
Заложен28 август 1938 г.
Спуснат на вода11 август 1946 г.
Влиза в строй3 септември 1956 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран през 1976 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост8000 t
(стандартна по проект);
9380 t
(стандартна при завършването);
12 350 t
(пълна при завършването)
Дължина176,3 m
Дължина между перпендикулярите
174,0 m
Ширина18,0 m
Газене5,54 m
Броняпояс: 105 mm;
палуба: 40 mm;
кули: до 100 mm;
надлъжна преграда: 20 mm;
барбети: 95 mm
Задвижване2 парни турбини Rateau Bretagne;
4 парни водотръбни котли Indret
Мощност110 000 к.с. (82 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост33 възела
(62,6 km/h)
Далечина на
плаване
6000 морски мили при 18 възела ход;
Екипаж580 души
Кръстени в чест на:адмирал Франсуа Жосеф Пол Де Грас
Въоръжение
Артилерия3x3 152 mm;
Зенитна артилерия3x2 90 mm;
4x2 37 mm;
2x4 и 2x2 13,2 mm картечници
Торпедно
въоръжение

2x3 550 mm ТА
Самолети2 катапултa;
3 – 4 хидроплана[1]

Разработка на проекта редактиране

Разработката на проекта „Де Грас“ започва през 1937 г., в съответствие с поредната корабостроителна програма. За основа са взети чертежите на леките крайцери от типа „Ла Галисионер“, смятани за много успешни кораби. От предшестващия тип „Де Грас“ трябва да се различава по по-удължения си полубак, различна компоновка на машинните отделения и много по-развитата надстройка[4]. Силовата установка си остава двувална, но нейната мощност нараства до 110 000 к.с., което трябва да обезпечи максимална скорост от 35 възела и максимална продължителна скорост от 33 възела. При това всички димоходи са изведени в един комин. Авиационният хангар е пренесен от кърмата в средата на кораба, там се намират и катапултите. Бронирането, като цяло, трябва да повтаря типа „Ла Галисионер“[1].

Главният калибър трябва да остава същият като при „Ла Галисионерите“, но системата за управление на огъня да бъде нова, разработена на базата на апаратурата, използвана при линкорите от типа „Ришельо“. Броят на сдвоените 90 mm установки се съкращава до три, но благодарение на новото им местоположение, броя стволове, способни да водят огън по един борд остава същият. Усилва се леката зенитна артилерия за сметка използването на най-новите към този момент 37 mm зенитни автомати M1935[1].

Построяване редактиране

Поръчкат за строителството на главния кораб на серията е дадена на 18 октомври 1938 г. Залагането на „Де Грас“ в корабостроителницата на арсенала на Лориан е на 28 август 1939 г[5]. С началото на пълномащабните бойни действия във Втората световна война, всички работи са спрени. През юни 1940 г. недостроеният корпус на крайцера е взет от немските войски. През август 1942 г. корабостроителното управление на Кригсмарине предлага да се дострои „Де Грас“ като самолетоносач[6].

Проектът за преустройството е утвърден през януари 1943 г., макар още по-рано, през ноември 1942 г., при изучаване състоянието на кораба, да са изказани големи съмнения за осъществимостта на тази идея. Турбините и котлите на крайцера още не са поставени на борда и се намират в цеховете, много от спомагателното оборудване отсъства. Състоянието на кораба и неговите механизми е неудовлетворително. Френските стандарти в корабостроенето съществено се отличават от немските, особено в плана компоновка на водонепроницаемите отсеци. През февруари 1943 г. е решено да се откажат от реализацията на проекта[6].

Проектът за самолетоносач на базата на „Де Грас“ предпола създаването на кораб със стандартна водоизместимост от 9900 тона, пълна – 11 400 тона. Въоръжение трябва да станат шест сдвоени 105 mm зенитни оръдия, шест сдвоени 37 mm оръдия и шест четирицевни 20 mm оръдия. Състава на авиокрилото се планира от 23 машини: 11 изтребителя и 12 бомбардировача-торпедоносци. Скоростта трябва да достига 32 възела[7].

Към строителството на „Де Грас“ французите се връщат след края на Втората световна война. На 11 септември 1946 г. крайцерът е спуснат на вода. Но скоро дострояването е спряно и решават радикално да се преработи проекта. Корабът влязъл в строй през 1956 г. е толкова различен от първоначалния, че вече има само далечно отношение към типа на леките крайцери. Двата други крайцера, „Шаторено“ и „Гишен“, са планирани по програмите от 1938 г. за частните корабостроителници в Ла Сен и Бордо, нопоръчките така и не са дадени[8].

Източници редактиране

  1. а б в Патянин С. В. Французские крейсера Второй мировой. „Военно-морское предательство“. М, Яуза, ЭКСМО. ISBN 978-5-699-58415-4. с. 24.
  2. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-146-7. с. 265.
  3. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995. Annapolis, Maryland, U.S.A., Naval Institute Press, 1996. ISBN 978-155-75013-25. с. 108.
  4. Патянин С. В. Французские крейсера Второй мировой. „Военно-морское предательство“. с. 23.
  5. Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. М., Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. ISBN 5-69919-130-5. с. 281.
  6. а б Платонов А. В. Несостоявшиеся „Авианосные“ державы. СпБ, Галея-Принт, 1999. ISBN 5-8172-0016-3. с. 18.
  7. Платонов А. В. Несостоявшиеся „Авианосные“ державы. с. 51.
  8. Whitley M. J. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. London, Arms & Armour, 1995. ISBN 1-85409-225-1. с. 47.

Литература редактиране

  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. Минск, Харвест, 2007. ISBN 5-17-030194-4.
  • Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. М., Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. ISBN 5-69919-130-5.
  • Патянин С. В. Французские крейсера Второй мировой. „Военно-морское предательство“. М, Яуза, ЭКСМО, 2012. ISBN 978-5-699-58415-4.
  • Campbell J. Naval weapons of World War Two. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-459-4.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-146-7.
  • Couhat J.L. French warships of the World War II. London, Ian Allan, 1971. ISBN 0-7110-0153-7.
  • Osborne E. W. Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact. Santa Barbara, USA, ABC-CLIO, 2004. ISBN 1-85109-369-9.
  • Le Masson H. Navies of the Second World War The French Navy Volume 1. London, Macdonald&Co Publishers Ltd, 1969. ISBN 0-356-02834-2.
  • Jordan J., Moulin J. French Cruisers. 1922 – 1956. London, Seafort Publishing, 2013. ISBN 978-1-84832-133-5.
  • Whitley M. J. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. London, Arms & Armour, 1995. ISBN 1-85409-225-1.

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лёгкие крейсера типа „Де Грасс““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​