Манси
Мансите (наричани в миналото вогули) са угърски народ, обитаващ Ханти-Мансийски автономен окръг – Югра (Тюменска област) в Русия. Говорят мансийски език, част от уралското езиково семейство, но вследствие асимилацията на руснаците, в днешно време 60% от тях използват руски в ежедневието. В окръга, хантийският и мансийският езици имат официален статут наред с руския.
| Манси Мāньси | |
 Семейство манси през 1901 г. | |
| Общ брой | 12 228 |
|---|---|
| По места |  Русия: 12 269 Украйна: 43 |
| Език | мансийски, руски |
| Религия | шаманизъм, руско православие |
| Сродни групи | ханти |
| Манси в Общомедия | |
Към 2010 г. населението на мансите възлиза на около 12 500 души.
История редактиране
Предците на мансите населяват областите на запад от Урал.[1] Находки от техните поселения са открити в околността на град Перм.[1]
През първото хилядолетие пр.н.е. мигрират в Западен Сибир, където се асимилират с местните жители.[1] Според други изследвания, те произлизат от южните части на Уралската степ и се придвижват до днешното им местоположение около 500 г. от н.е.[2]
Мансите поддържат контакт с руската държава поне от 16 век, когато по-голямата част от Западен Сибир попада под руски контрол благодарение на Ермак Тимофеевич. Поради по-големият им досег с руската и после съветската власт, те като цяло са по-асимилирани в сравнение със северните си съседи, хантите. През 18 век започват приемат християнството.[3]
Основният поминък на мансите са ловът, риболовът, еленовъдството и земеделието. Живеят във вид палатки, наречени чум.
Източници редактиране
- ↑ а б в The Mansis // The Peoples of the Red Book. EKI.
- ↑ Khanty & Mansi // Encyclopædia Britannica.
- ↑ Аленицын В. Д. Вогулы или вогуличи // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона. Санкт Петербург, 1890 – 1907.