Олшанка (на украински: Вільшанка) е селище от градски тип в централна Украйна, център на Олшански район на Кировоградска област.

Олшанка
Вільшанка
— селище от градски тип —
Знаме
      
Герб
Страна Украйна
ОбластКировоградска област
РайонОлшански район
Надм. височина93 m
Население4877 души (2011)
КметВолодомир Харковенко
ОсноваванеXVIII век
Пощенски код26600
Телефонен код5250
Олшанка в Общомедия

История редактиране

Селището възниква в средата на XVIII век като слободата Маслово, основана от запорожки казаци.

През август 1773 година, по време на Руско-турската война, 400 семейства от българското село Алфатар, Силистренско, се изселват в Руската империя. През следващата година те основават селището Олшански шанец или Олшанка в земите, определени за създаващата се по това време Бугска казашка войска. Разочаровани от безплодните земи, много българи решават да се върнат в родината, но са подложени на репресии и са принудени насилствено да останат в Олшанка.[1]

Още през 1774 година българските заселници докарват от Киев и сглобяват дървена църква, която наричат „Свети Йоан Милостиви“ по името на църква в Алфатар. През 1801 – 1818 година селището има местна автономия и избира селски старейшина, но след това то става военно селище, жителите на което са задължени да служат в Бугската уланска дивизия, а в самото село е разположено командването на Четвърти полк на дивизията, което поема и гражданската администрация на селището. Създадено е кантонистко училище, посещавано от ученици от 7 до 18 години, в което всички учители са руснаци и украинци, а преподаването е само на руски език.[2]

 
Карта с българските анклави в Олшанка

Към днешна дата в Олшанка е най-компактното население на алфатарски българи.[3]

Бележки редактиране

  1. Дойнов 2005, с. 57 – 58.
  2. Дойнов 2005, с. 166 – 167, 292.
  3. Гавазов, М. Алфатарските българи в Олшанка – минало, бит, съвремие: (230 години от тяхното изселване) / М. Гавазов. – Силистра, 2004. – 98 c.
Цитирани източници
  • Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0.