Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града. За полуострова в Антарктика вижте Алфатар (полуостров).

Алфата̀р е град в Североизточна България. Той се намира в Област Силистра и е административен център на община Алфатар.

Алфатар
Общи данни
Население 1577 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 1478 (НСИ)
Землище 105.443 km²
Надм. височина 188±1 m
Пощ. код 7570
Тел. код 08673
МПС код СС
ЕКАТТЕ 00415
Администрация
Държава България
Област Силистра
Община
   - кмет
Алфатар
Янка Господинова
(ГЕРБ)
Алфатар в Общомедия

ГеографияРедактиране

Алфатар е град в област Силистра, разположен на 20 км южно от Силистра и на 24 км от границата с Република Румъния. През Алфатар преминава железопътната линия Силистра – Самуил и първокласният автомобилен път Силистра – Шумен с отклонение за Добрич и Варна. Градът е разположен в Дунавската равнина, в Добруджа, на 188 м надморска височина. Климатът е умерено континентален. Преобладават черноземните почви, на места ерозирани. Населението на града е 1633 души (1 февруари 2011 г., НСИ).

В близост до града има гора-резерват в местността Каракуз.

ИсторияРедактиране

 
Паметна плоча и венец на дома на Стефан Боздуганов

Алфатар е старо българско селище, известно от 1573 г.

През август 1773 година, по време на Руско–турската война, 400 семейства от селото се изселват в Руската империя. През следващата година те основават селището Олшанка в земите, определени за създаващата се по това време Бугска казашка войска. Разочаровани от безплодните земи, много българи решават да се върнат в родината, но са подложени на репресии и са принудени насилствено да останат в Олшанка.[1]

След Руско–турската война от 1828 – 1829 г. в Алфатар се заселват преселници от Сливенско и Ямболско. При освобождението от турско владичество е имало 2039 жители и е било сред най-големите добруджански села.

При избухването на Балканската война в 1912 година човек от Алфатар е доброволец в Македоно-одринското опълчение[2] – Стефан Боздуганов.

Според Букурещкия мирен договор от 1913 г. селото остава в румънска територия. Населението оказва твърда съпротива срещу опитите за денационализация, участва в Добруджанската революционна организация и в революционното работническо движение в Румъния. Върнато е на България по Крайовския договор от 1940 г.

За кратко време Алфатар е преименувано в Генерал Лазарово (1942 – 1943), след което се възстановява днешното му име. По онова време е имало парна мелница, 6 вятърни мелници, 2 дарака и други дребни предприятия.

През 1974 г. Алфатар е обявен за град.

ЕтимологияРедактиране

Алфатар е уникално име на селище в българската топонимия. В историческите извори се среща с имената: Алфатар, Афлатар, Ахлатар и Ифлатар. Открива се прабългарски произход в името „jai“ – войска и „tora“ – град (крепост) – в превод „крепост с войска“. „Ифлатар“ се е наричала и южната страна на средновековната крепост Дръстър (дн. Силистра).

Любопитен факт е че на близо 3000 километра в централна Испания има град с почти идентична етимология – Алфафар.

НаселениеРедактиране

В 1903 г., според официалната статистика, в Алфатар има 2971 жители, 105 новородени, 46 женитби, грамотни 19 мъже и 6 жени. [3]

Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 4120
1946 4358
1956 4042
1965 3648
1975 3250
1985 2901
1992 2468
2001 2122
2011 1633

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]

Численост Дял (в %)
Общо 1633 100.00
Българи 1587 97.18
Турци 5 0.30
Цигани
Други
Не се самоопределят
Не отговорили 38 2.32

РелигииРедактиране

Жителите на Алфатар са християни.

ИкономикаРедактиране

В Алфатар има няколко фабрики и предприятия. Развити са земеделието и зърнопроизводството.

Обществени институцииРедактиране

  • Основно училище „Христо Ботев“, Алфатар
  • Православен храм „Св. Троица“, Алфатар, основан през 1846 г., към който е създадено първото килийно училище. В него се съхраняват оригинални икони на тревненските майстори Досю Косев и Ангел Досюв. Храмът е паметник на културата от 30 г. и туристически обект.
  • „Добруджанска къща“, Алфатар – туристически обект, представящ добре уредено добруджанско жилище от края на XIX и началото на ХХ век. Там е разгърната експозиция от автентични тъкани, мебели, костюми, предмети за дома и лозаро-винарски пособия.
  • Народно читалище „Йордан Йовков“, Алфатар
  • Народно читалище „Ведрина“, Алфатар
  • Целодневна детска градина „Щастливо детство“
  • Дом за стари хора – открит през 2004 г. Напълно реконструирана сграда, със съвременен интериор, финансирана със средства от Социалноинвестиционния фонд. Капацитет 40 души.

ЗабележителностиРедактиране

В Алфатар има наслагване на няколко културно-исторически пласта, които разкриват естетиката, бита и нравите на траки, римляни, ранно-византийци, християни от Х век.

  1. Скални манастири, датирани към Х век в местността „Суха чешма“, „Братила“.
  2. Тракийски скални светилища в местностите „Баджалията“ и „Киринджика“ до с. Васил Левскии, тракийски могилен некропол в местността „Бистренски лозя“.
  3. Праисторическа (енеолитна) селищна могила до с. Цар Асен.
  4. Защитена територия „Липник“ в Каракуз.
  5. Част от територията на защитена територия „Малък Канагьол“ /природна забележителност/.
  6. Църква „Света Троица“, построена през 1846 г.
Музеи
  • Музейна сбирка при храм „Св. Троица“.
  • Музейна сбирка при НЧ „Йордан Йовков“ – историята на Алфатар в документи, фотографии и предмети.

Редовни събитияРедактиране

  • Традиционния събор на града съвпада с православния празник „Свети дух“, който е и празник на храм „Св. Троица“;
  • 22 април – Ден на земята, водата и въздуха;
  • 1 юни – Ден на детето;
  • 4 септември – Ден на Алфатар; На 4 септември 1974 г. село Алфатар е обявено за град.
  • 12 октомври – Празник на община Алфатар по празничния календар на НСОРБ „Ден на българската община“
  • Коледа – християнският празник на Рождество Христово.
  • Лазаров ден
  • Великден

ЛичностиРедактиране

Родени в Алфатар
  • Петър Енчев (1888 – 1949) - български революционер, деец на Вътрешната добруджанска революционна организация и борец за освобождение на Добруджа от румънска власт.
  • Стефан Боздуганов (3 август 1892 – 1 юли 1943) – Член на ЦК на Вътрешната добруджанска революционна организация (ВДРО). Върховен войвода на четите на ВДРО.
  • Коста Дончев (р. 1942) – кмет, художник, публицист
  • Димитър Карамочев (?-1903) – Член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Районен началник на Разлог. Загива в сражение на 4 септември 1903 г. при връх Кукла в Пирин.
Починали в Алфатар

КухняРедактиране

Характерна за алфатарската кухня е широката употреба на тестени изделия, мляко и сирене.

Ястия
  • Кавърма /баница/ – прави се с точени кори и заливка от яйца и каймак от прясно мляко за разлика от кавърмата в останалите региони на страната, която е месно ястие в гювече.
  • Тиквеник /вита баница с настъргана тиква и орехи/.
  • Петмез /„маджун“/ – мед от дини и т.нар. сладка пръчка.
  • Агнешко месо с булгур на пещ – традиционно ястие за християнските празници „Гергьовден“ и „Св. Дух“.
  • Агнешко чеверме.
  • Бахур и „баба“ /пълнено, едро смляно свинско месо/ – традиционно за Коледа
  • Пилешка, агнешка, свинска кавърма /яхния/.
  • Яхния със сини сливи.
  • Курбан.
  • Кончета и магаренца – обредни питки, които се правят на Тодоровден за здраве на впрегатните животни.
  • Точена торта.
  • Рогачки – листове за баница, които се пекат върху сач или върху плота на печка на дърва, традиционни за християнския празник Сирни Заговезни.
Напитки
  • Кайсиева ракия
  • Гроздова ракия
  • Крушеница – традицонна безалкохолна напитка

БележкиРедактиране

  1. Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 57 – 58.
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 96 и 826
  3. „Движение на населението през 1903 година“, Княжество България, Дирекция на Статистиката, 1906, стр. 68.
  4. „Справка за населението на град Алфатар, община Алфатар, област Силистра, НСИ“. // nsi.bg. Посетен на 6 септември 2019. (на български)
  5. „The population of all towns and villages in Silistra Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 6 септември 2019. (на английски)
  6. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 6 септември 2019. (на английски)