Свети Пантелеймон (Горно Нерези)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Пантелеймон.
„Свети Пантелеймон“ (на македонска литературна норма: „Свети Пантелејмон“) е средновековен православен манастир, разположен над село Горно Нерези в близост до Скопие, част от византийското историческо наследство в областта.
| „Свети Пантелеймон“ „Свети Пантелејмон“ | |
.jpg) Манастирската църква „Свети Пантелеймон“ | |
 Местоположение в Горно Нерези | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Горно Нерези |
| Посветен на | Пантелеймон |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Архиерейско наместничество | Скопска епархия |
| Изграждане | 1164 |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
| „Свети Пантелеймон“ в Общомедия | |
Съграден е, според надписа над входа на църквата, от император Мануил I Комнин през 1164 година. Манастирската църква съхранява едни от най-забележителните стенописи от 1164 година в стил от епохата на Комнините (1081 – 1185).
Царските двери в църквата са от средата XVI век и са дело на изтъкната художествена работилница, действала на територията на Охридската архиепископия. Други произведения от същата работилница са царските двери на „Света Богородица Перивлепта“ – днес в Националния исторически музей в София, дверите от „Големи Свети Врачи“ – днес на иконостаса на „Света Богородица Перивлепта“, дверите от неидентифицирана църква в Охрид – днес в Националния музей в Белград, дверите в „Свети Никола“, дверите от „Свети Георги“ в Горна Влашка махала в Охрид и дверите от „Свети Никола“ в Присовяни.[1]
Към 1842 година игумен на манастира е архимандрит Серафим Тетовски.[2]
Бележки редактиране
- ↑ Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 145.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 588.
