Союз ТМ-13 е пилотиран космически кораб от серията „Союз ТМ“ към станцията „Мир“ и 89-и полет по програма „Союз“.

Союз ТМ-13
Данни за кораба
Ракета-носителСоюз-У2 (GRAU 11A511У2)№ Р15000-054
Полет на Союз №89
Име на корабаСоюз ТМ № 63
Космодрум Байконур Площадка № 1
Старт2 октомври 1991 05:59:38 UTC
Място на скачванеМир, Квант-1
Кацане25 март 1992 08:52:22 UTC
Място на кацане85 км североизточно от гр. Аркалък, Казахска ССР
Продължителност на полета175 денонощия 2 часа 53 минути 44 секунди
Апогей232 км
Перигей195 км
Инклинация51,6°
Период92,4 мин
Маса7150 кг
NSSDC_ID1991-069А
NORAD ID21735
Данни за екипажа
Членове на екипажа3 при излитането, 3 при кацането
Позивна„Донбас“
КацанеВолков – „Союз ТМ-13“,
Абукиров и Фибок – Союз ТМ-12
Продължителност на полетаВолков – 175 денонощия 2 часа 53 минути 44 секунди
Абукиров и Фибок – 7 денонощия 22 часа 12 минути 40 секунди
Престиковка
Скачване4 октомври 1991 07:42 UTC ПхО ББ
Разкачване15 октомври 1991 01:01 UTC ПхО ББ
Скачване15 октомври 1991 02:45 UTC Квант-1
Разкачване14 март 1992 11:43 UTC Квант-1
Скачване14 март 1992 12:10 UTC ПхО ББ
Разкачване25 март 1992 05:26 UTC ПхО ББ
Свързани космически мисии
Предишна Следваща
Союз ТМ-12 Союз ТМ-14

Екипаж редактиране

При старта редактиране

Основен редактиране

Дублиращ редактиране

При кацането редактиране

Параметри на мисията редактиране

  • Маса: 7150 кг
  • Перигей: 195 км
  • Апогей: 232 км
  • Наклон на орбитата: 51,6°
  • Период: 92,4 мин

Описание на полета редактиране

Основната задача на полета е частична замяна на основния екипаж на станцията „Мир“ (А. Волков заменя А. Арцебарски), а Сергей Крикальов остава част от десетата основна експедиция. Това е първата експедиция, която няма на бординженер, а двама космонавти-изследователи. За полета на Франц Фибок (първият австриец в космоса) са платени 7 млн. долара, а полета на Т. Абукиров е част от споарзумението за продължаване използването на космодрума Байконур от Русия, предвид вече започналото разпадане на СССР.

По време на полета е изпълнена голяма австрийска изследователска програма, оборудването за която е пренесено на „Мир“ по-рано с товарните кораби Прогрес. Програмата се състояла от медицински наблюдения на кръвното налягане, кръвообращението и разпределението на кръвта в условията на безтегловност с помощта на специално изработено сензорно „яке“. Проведени са и експерименти за изследване ориентацията по звук и изследвания за състава на кръвта и функцията на белите дробове. Други експерименти се извършват за наблюдение на Земята с помощта на специална многоспектрална камера за изучаване отражателните свойства на различните площи, провеждат видеорепортажи и радиолюбителски контакти с училища в Австрия и СССР. Някои от експериментите продължават да се извършват и от основния екипаж на станцията след приключване на полета на Фибок. Освен тях основната експедиция прави изследвания в областта на материалознанието, биологията и астрономията (изследване на рентгеновите излъчвания на звездите).

По време на полета е направено едно излизане в открития космос, посрещнати са два транспортни товарни кораба (Прогрес М-10 и -М-11). Корабът „Прогрес М-10“ е оборудван със спускаем модул, чрез който на Земята са върнати около 350 кг резултати от експерименти.

Космически разходки редактиране

Участници Начало Край Продължителност
1 Сергей Крикальов
Александър Волков
20 февруари 1992 20:09 UTC 21 февруари 1992 00:21 UTC 4 часа и 12 минути

На 19 март 1992 г. със станцията „Мир“ се скачва Союз ТМ-14, на борда на който се намира единадесета основна експедиция и Клаус-Дитрих Фладе, който става вторият германец, посетил космическа станция. Първият е Зигмунд Йен от ГДР, който посещава Салют-6 през 1978 г.

Сергей Крикальов по план е трябвало да се върне на Земята през октомври 1991 г., но за намаляване на разходите, и с негово съгласие, е оставен в космоса за около 6 месеца по-дълго. Т. Абукиров лети на мястото на бординженера, който е трябвало да го смени (Александър Калери).

На борда на „Союз ТМ-13“ се приземява екипажът на десета основна експедиция А. Волков и С. Крикальов и германския космонавт К. Д. Фладе.

Вижте също редактиране

Външни препратки редактиране