Трескавец (село)
Тази статия е за селото в България. За манастира в Северна Македония вижте Трескавец.
Трескавец е село в Североизточна България. То се намира в община Антоново, област Търговище.
| Трескавец | |
  Трескавец  Трескавец | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 572 души[1] (15 март 2024 г.) 54,7 души/km² |
| Землище | 10,479 km² |
| Надм. височина | 436 m |
| Пощ. код | 7994 |
| Тел. код | 060453 |
| МПС код | Т |
| ЕКАТТЕ | 73078 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Търговище |
| Община – кмет | Антоново Хайредин Мехмедов (ДПС; 2017) |
| Кметство – кмет | Трескавец Исмаил Исмаилов (ДПС) |
| Трескавец в Общомедия | |
География редактиране
Трескавец е разположено в Предбалкана. Намира се на 18 км от Антоново, на 15 км от Омуртаг и на 0,5 км югозападно от пътя Омуртаг – Попово. Село Трескавец е самостоятелно кметство в състава на община Антоново и в неговия състав не влизат други населени места. В България има само едно населено място с наименование „Трескавец“. То се намира в историко-географската местност Сланник (до 1942 г. Тузлук) и е най-голямото село в община Антоново. Най-близко разположеното село е Моравка. На около 1 км от селото е язовир „Ястребино“. Основният поминък на населението е селското стопанство.
История редактиране
Селото е създадено около 1530 година от анадолски турци с първоначално име Касърга (ураган). Първоначално селото се е намирало в местността Ериклер чукуру-Гюня. За първи път името на селото като Касърга се среща в османо-турски регистри през 1541 година заедно с името Карахъзърлъ (Моравка). Тогава селото се е състояло от 14 семейства. Преданията относно първите създатели на селото гласят, че са били така наречените родове като Шкодралълар, Карахасанлар и Сакаллъогуллар. Постепенно селото се е преместило на днешното си място, където по-рано е било блатисто и гористо. Българското име на селото е дадено на 7 декември 1934 г. с правителствен Указ № 3775.
Из записките на Иван Якимов – първият учител българин в с. Трескавец, 1927 година.
- „... Според показанията на стари турци и запазен надгробен надпис селото е заселено около 300 години преди Освобождението. В началото селото е било в местността Гюня, но когато е върлувала чумата се заселили в горния край.
Аз ги заварих през 1927 година в четири махали с джамията по средата на поляната Домуз гьол, а на североизток от нея не далеч бяха изоставените турски гробища, заемащи площ повече от декар с грамадни и вековни брястови дървета. Околните стени на джамията са изградени с брястови дъски дълги 6 метра, широки 70 – 80 см. и дебели 5 – 6 см.
Според преданието дървеният материал за строежа на джамията е сечен при самата джамия край Домуз гьол. Наречен е така, защото в околността са обитавали диви свине и наистина самото място беше низина, в която през зимата и късна пролет имаше застояла вода, в която се оглеждаше стара върба.
В селото имаше около 120 семейства, от които само едно българско семейство – бакалина Христо Стоев от село Върбица (сега град).“
Из записките на Ганчо Енев – учител от гр. Омуртаг, 1939 година.
- „... Трескавец е пръснато турско селище над десния бряг на река Ялъдере. Изложено на бурите и трескавиците. Състои се от: Джами махле, в която се виждат вековна ела, мощни брястове и орехи, и Йотеки махле над река Ялъдере. През освободителната война хората от селото са избягали в гр. Търговище и с. Черенча (Шуменско). След войната някои се върнали в селото, а други са се изселили в Турция. В селото има народно първоначално турско училище, джамия, бакалия. Хората се занимават с дърварство, скотовъдство и земеделие.“
Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) в с. Трескавец е възникнало на 28 февруари 1956 година.
Население и религии редактиране
Преди Освобождението населението е било изцяло мюсюлманско турско. Турското население по произход е туранско с наречие гакчии. Според Краковския професор по туркология Тодор Ковалски, който посетил селото през април 1928 г. „и действително мъжете са мургави – типични турци. Населението беше крайно бедно“. По-заможни били 3 – 4 семейства и бакалина българин. Българи идват и се заселват след 1882 година от Кюстендилско и от околните села. Първият българин е дошъл от село Върбица (сега град) като занаятчия шивач – Христо Стоев. През годините част от българското население се е изселило от селото.
В днешно време населението на селото се състои изцяло от мюсюлмани (сунити), от турски етнически произход.
Население на с. Трескавец от 1934 до 2021 г. по данни на НСИ
| 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 853 | 985 | 1142 | 1152 | 1479 | 1082 | 940 | 763 | 581 | 425 |
Образование и култура редактиране
Преди появата на светските училища децата се учели на четмо и писмо в джамията. В джамията са учили само момчетата и то на арабица.
Първото светско училище (с 30 деца в първи клас и 30 деца във втори клас) е отворено през учебната 1926/27 година в новопостроената за целта двустайна сграда. Първите учители са били Йонуз Хасанов (местен) и Иван Якимов от с. Китино.
Поради големият брой желаещи деца и малкият капацитет на училището през 1936 година е построена втора училищна сграда. В периода от 1947 до 1959 година името на училището е било „Назъм Хикмет“.
През 1964 година на мястото на старите гробища е построена новата (сегашната) триетажна училищна сграда на ОУ „Никола Й. Вапцаров“ с обширен и заграден двор, с 16 класни стаи (с над 450 ученика). Понастоящем ОУ „Никола Й. Вапцаров“ е защитено училище и в него се учат 40 деца.
Първото читалище в с. Трескавец отваря врати през 1944 година. След строежа на новата училищна сграда, читалището се мести в сградата на старото училище, която е съборена през 1988 година и е построена новата (сегашната) сграда на читалището. В читалището има над 6500 броя книги.
-
Сградата на първото училище (1926 г.) -
Втората сграда на училището (1936 г.) -
ОУ „Никола Й. Вапцаров“ (1964 г.) -
Читалище „Касърга“ (1988 г.)
Кметове редактиране
Кметове на село Трескавец от 1900 до 2016 година.
- Юнус Хаджъ Мехмед Абдуллах Софуоглу
- Хаджъ Мехмед Хаджъ Ахмед
- Хаджъ Яхя Али Заим
- Хюсеин Исмаил Халил
- Исмаил Али Кара Исмаил
- Азиз Мехмедов Ахмедов
- Ибрахим Велиев Исмаилов
- Хюсеин Ахмедов Чьомез
- Ахмед Османов Ахмедов
- Наим Хаджъ Яхя
- Вълчо Стоянов Колев
- Пейчо Вълчанов
- Стефан Христов Стоев
- Исмаил Халилов Ахмедов
- Иван Костов Георгиев
- Малчо Стоянов Колев
- Мехмед Хюсеинов – Чакър
- Осман Ахмедов Османов
- Мустафа Мустафов Хасанов
- Юсуф Шакиров Хасанов
- Мехмед Азизов Мехмедов
- Реджеб Искендеров Мехмедалиев
- Рюстем Хюсеинов Ахмедов
- Михаил Стаменов Михаилов
- Халил Хюсеинов Халилов
- Халибрям Зекериев Исмаилов
- Мехмед Мустафов Мехмедов
- Иса Мустафа Мустафа
- Али Билялов Исмаилов
- Исмаил Исмаилов
Обществени институции редактиране
- Основно училище „Никола Йонков Вапцаров“
- Целодневна детска градина „Надежда Калайджийска“
- Читалище „Касърга“
- Пощенски клон
- Две джамии
- Кметство
Забележителности редактиране
На юг от селото е имало тракийско селище, а на югоизток римско селище. Има няколко тракийски гробища (могили).
Северозападно от селото стърчи могилата Чърпълъ юк от младата новокаменна епоха.
На 1,8 км югоизточно в местността Кара дана се намира могилата Казаллъ юк. Джамията в село Трескавец е построена през 1824 година с дарението на Ахмед Деббак ага (деббак на персийски – обработващ кожа). Стените на джамията са изградени с брястови дъски, дълги 6 метра, широки 70 – 80 см и дебели 5 – 6 см.
Други редактиране
- Всяка година първата седмица на месец септември се провежда традиционен селски събор.
- Всяка събота в селото има пазар.
- Има футболен клуб „Сокол“, откъдето започва кариерата на нападателя на футболен клуб „Берое“ Исмаил Иса.
- До село Трескавец се намира язовир „Ястребино“ на Голяма река. Той е най-големият язовир в област Търговище със залята площ от 4800 дка и е сред най-големите в България. Използва се и като място за отдих и риболов.
Галерия редактиране
-
Кметство с. Трескавец -
ЦДГ „Надежда Калайджийска“ -
ОУ „Никола Й. Вапцаров“ -
Джамия -
Главната улица на с. Трескавец -
Главната улица към центъра на селото -
Съботен пазар
