Тросково
Тро̀сково е село в Югозападна България. То се намира в община Симитли, област Благоевград.
| Тросково | |
 Тросковският манастир | |
  Тросково  Тросково | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 6 души[1] (15 март 2024 г.) 0,25 души/km² |
| Землище | 24 422 km² |
| Надм. височина | 487 m |
| Пощ. код | 2733 |
| Тел. код | 0748 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 73184 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Симитли Апостол Апостолов (Партия на зелените; 2003) |
Население редактиране
Етнически състав редактиране
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
| Численост | |
| Общо | 29 |
| Българи | 28 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 1 |
География редактиране
Село Тросково се намира в планински район. Разположено е в източните склонове на Влахина планина, на надморска височина около 500 m. Край селото е разположен Тросковският манастир „Свети Архангел Михаил“.
История редактиране
През XIX век Тросково е чисто българско село, числящо се към Горноджумайската кааза на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Троково (Trocovo) е посочено като село с 28 домакинства и 120 жители българи.[3]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Тросково, село 5 часа далеч от Джумая. Една българска църква и манастир „Св. Архангел“. Редовно училище няма; когато му се падне само, попът събира няколко момчета и ги учи славенски прочит. 140 къщи, българе, земледелци.[4] | “ |
Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 800 души, всичките българи християни.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от Тросково са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
Личности редактиране
- Родени в Тросково
Никола Стаменов (1838 – с. 1911), български свещеник, ръкоположен през 1866 година, след което служи в Тросковския манастир, между 1878 и 1911 година служи в родното си село[7]- Серафим Рилски (Златко Николов, ? – 1869), български църковен деец
- Починали в Тросково
Бележки редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 148-149.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 21.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 191.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 884.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 610.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 63
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 16, л. 49
