Списък на херцозите на Сполето

Уикимедия списък

Следващият списък обединява в хронологичен ред херцозите на Сполето, които управляватедноименното херцогство от основаването му при лангобардите до анексирането му към Папската държава. Тя е дадена като династична титла на Аймон Савойски-Аоста.

Исторически етапи

редактиране

„Поредица от херцозите на Сполето“ (Serie de' duchi di Spoleto) е съставена от абат Джанколомбино Фатески през 1801 г. въз основа на списъка на Абаството „Фарфа“. Съвсем наскоро Гаспари (I duchi longobardi) дава научно по-актуален хронотаксис.

Най-общо казано развитието на херцогството преминава през три фази: т. нар. лангобардска, която завършва с господството на франките над Лангобардското кралство на север. Следват няколко века, в които херцогството, официално подчинено на Империята, вместо това се радва на обширна автономия, макар и оспорвана, до такава степен, че да води двама херцози до ранга на крале на Италия и императори на Свещената Римска империя. С Алберих I Сполетски, свързан с Теофилакт от Рим, започва третата фаза, феодалната, в която херцогството често се обединява с Тоскана или Беневенто и херцогската титла се оспорва между папи и императори. От 1198 г. феодът става собственост на Църквата.

Лангобардско господство

редактиране

Франкско господство

редактиране

(НД - нединастични; С - Супониди; В - Видониди)

Феодално херцогство

редактиране

Тосканско господство

редактиране
Под папски контрол 1056 – 1057

Папско господство

редактиране

Членове на италианската кралска фамилия

редактиране

Вижте също

редактиране

Литература

редактиране
  • I Longobardi. Milano, Xenia. ISBN 88-7273-484-3.
  • Jörg Jarnut, Storia dei longobardi, Torino, Einaudi, 1995, ISBN 88-06-13658-5. Edizioni 2002 e 2008: ISBN 978-88-06-16182-8.
  • Paolo Diacono, Storia dei Longobardi (a cura di Lidia Capo; Historia Langobardorum con traduzione italiana a fronte), Roma, Fondazione Lorenzo Valla, Milano, Mondadori, 1992. ISBN 978-88-04-33010-3.
  • Enrico Menestò (a cura di), Dal patrimonio di San Pietro allo Stato Pontificio. La Marca nel contesto del potere temporale (atti del Convegno di studio svoltosi ad Ascoli Piceno il 14-16 settembre 1990), Ascoli Piceno, Comune, 1991. Ristampa in facsimile: Spoleto, Centro italiano di studi sull'alto medioevo, 2000, ISBN 88-7988-293-7.
  • Pier Maria Conti, Il ducato di Spoleto e la storia istituzionale dei longobardi, Spoleto, Edizioni dell'Accademia spoletina, 1982.
  • Stefano Gasparri, I duchi longobardi, Roma 1978
  • Hagen Keller, "La Marca di Tuscia fino all'anno Mille", in Lucca e la Tuscia nell'alto Medioevo (atti del V Congresso internazionale di studi sull'Alto Medioevo svoltosi a Lucca il 3-7 ottobre 1971), Spoleto, Centro Studi, 1973.
  • Gian Piero Bognetti, "Tradizione longobarda e politica bizantina nelle origini del ducato di Spoleto", in L'età longobarda, Milano, Giuffrè, 1967, vol. 3º, pp. 441 e segg.
  • Ottorino Bertolini, Roma di fronte a Bisanzio e ai Longobardi, Bologna, Cappelli, 1941 (9º vol. della collana "Storia di Roma").
  • Antonio Falce, La formazione della marca di Tuscia, secc. VIII-IX, Firenze, Libreria Editrice Fiorentina, 1930.
  • Ignazio Giorgi e Ugo Balzani (a cura di), Il regesto di Farfa compilato da Gregorio di Catino, Roma, Reale Società romana di Storia patria, 1879-1914, 5 volumi.
  • Giancolombino Fatteschi, Memorie istorico-diplomatiche riguardanti la serie de' Duchi e la topografìa de' tempi di mezzo del Ducato di Spoleto, Camerino, Vincenzo Gori, 1801. Consultabile anche su Google libri.