Списък на херцозите на Сполето

Основна статия: Херцогство Сполето

Следващият списък обединява в хронологичен ред херцозите на Сполето, които управляватедноименното херцогство от основаването му при лангобардите до анексирането му към Папската държава. Тя е дадена като династична титла на Аймон Савойски-Аоста.

Исторически етапи

„Поредица от херцозите на Сполето“ (Serie de' duchi di Spoleto) е съставена от абат Джанколомбино Фатески през 1801 г. въз основа на списъка на Абаството „Фарфа“. Съвсем наскоро Гаспари (I duchi longobardi) дава научно по-актуален хронотаксис.

Най-общо казано развитието на херцогството преминава през три фази: т. нар. лангобардска, която завършва с господството на франките над Лангобардското кралство на север. Следват няколко века, в които херцогството, официално подчинено на Империята, вместо това се радва на обширна автономия, макар и оспорвана, до такава степен, че да води двама херцози до ранга на крале на Италия и императори на Свещената Римска империя. С Алберих I Сполетски, свързан с Теофилакт от Рим, започва третата фаза, феодалната, в която херцогството често се обединява с Тоскана или Беневенто и херцогската титла се оспорва между папи и императори. От 1198 г. феодът става собственост на Църквата.

Лангобардско господство

Фароалд I 570 – 592
Ариулф 592 – 602
Теоделап 602 – 650
Ато 650 – 665
Тразимунд I 665 – 703
Фароалд II 703 – 724
Тразимунд II 724 – 739, първи път
Хилдерик 739 – 740
Тразимунд II 740 – 742, втори път
Агипранд 742 – 744
Тразимунд II 744 – 745, трети път
Луп 745 – 752
Унолф 752
Айзтулф 752 – 756
Ратчис 756 – 757
Албоин 757 – 759
Дезидерий 758 – 759
Гизулф 758 – 763
Теодиций 763 – 773
Хилдепранд 774 – 788

Франкско господство

(НД - нединастични; С - Супониди; В - Видониди)

Винигес 789 – 822 НД
Супо I Сполетски 822 – 824 С
Аделард 824 НД
Мауринг 824 С
Аделчис I 824 – 834 С
Ламберт Нантски 834 – 836 В
Беренгар 836 – 841 НД
Видо I (Гвидо I) 842 – 859 В
Ламберт I 859 – 871 В
Супо II (III) 871 – 876 С
Ламберт I 876 – 880 В
Гуидо II 880 – 883 В
Гуидо III 883 – 894 В
Ламберт II 894 – 898 В
Гуидо IV 895 – 898 В

Феодално херцогство

Алберих I 898 – 922
Бонифаций I 923 – 928
Петер 924 – 928
Теобалд I 928 – 936
Анскар 936 – 940
Сарлион 940 – 943
Хумберт 943 – 946
Бонифаций II 946 – 953
Теобалд II 953 – 959
Тразимунд III 959 – 967
Пандулф I 967 – 981
Ландулф 981 – 982
Тразимунд III 982 – 989 (вероятно Тразимунд IV)
Хуго I Велики 989 – 996 (също маркграф на Тоскана)
Конрад 996 – 998
Адхемар 998 – 999
Роман 1003 – 1010
Райниер 1010 – 1020
Хуго II 1020 – 1035
Хуго III 1036 – 1043

Тосканско господство

Бонифац III 1043 – 1052 (също маркграф на Тоскана)
Фридрих 1052 – 1055 (също маркграф на Тоскана)
- Беатрис 1052 – 1055 (регентка, майка на Фридрих и Матилда)
- Готфрид III Брадати (херцог на Долна Лотарингия) 1053 – 1055 (регент, съпруг на Беатрис и доведен баща на Фридрих и Матилда)

Под папски контрол 1056 – 1057

Матилда, 1057 – 1082 (също маркграфиня на Тоскана)
- Готфрид III Брадати, (херцог на Долна Лотарингия), 1057 – 1069 (също регент на Тоскана)
- Готфрид IV Гърбавия, (херцог на Долна Лотарингия), 1069 – 1076 (също регент на Тоскана)
Райниер II 1082 – 1086
Матилда 1086 – 1093 (също маркграфиня на Тоскана)
Вернер II 1093 – 1119
Конрад (Шайерн), 1120 – 1127 (също маркграф на Тоскана)
Егелберт III (Спонхайм) 1135 – 1137 (също маркграф на Тоскана)
Хайнрих X Горди 1137 – 1139 (също маркграф на Бавария)
Улрих (Атемс) 1139 – 1152 (имперски викарий на Тоскана и Сполето)
Велф VI 1152 – 1160 (също маркграф на Тоскана)
Велф VII 1160 – 1167 (също маркграф на Тоскана)
Велф VI 1167 – 1173 (също маркграф на Тоскана)
Риделулф 1173 – 1183
Конрад I 1183 – 1190, първи път
Пандулф II 1190 – 1195
Конрад I 1195 – 1198, втори път

Папско господство

Конрад II, 1198 – 1205
Хайнрих 1205
Диполд 1209 – 1225
Райналд 1223 – 1230, първи път
Конрад II 1227 – 1267
Бертхолд 1251 – 1276
Райналд 1251 – 1276, втори път
Бласко Фернандес убит 1367
Гуидантонио I да Монтефелтро 1419 – 1443
Педро Луис де Борха 1456–1458
Франческето Чибо ок. 1503 – 1519

Членове на италианската кралска фамилия

Княз Аймон Маргарита Мария Джузепе Торински-Савойски, 4-ти херцог на Аоста 1904 – 1948

Вижте също

Литература

I Longobardi. Milano, Xenia. ISBN 88-7273-484-3.
Jörg Jarnut, Storia dei longobardi, Torino, Einaudi, 1995, ISBN 88-06-13658-5. Edizioni 2002 e 2008: ISBN 978-88-06-16182-8.
Paolo Diacono, Storia dei Longobardi (a cura di Lidia Capo; Historia Langobardorum con traduzione italiana a fronte), Roma, Fondazione Lorenzo Valla, Milano, Mondadori, 1992. ISBN 978-88-04-33010-3.
Enrico Menestò (a cura di), Dal patrimonio di San Pietro allo Stato Pontificio. La Marca nel contesto del potere temporale (atti del Convegno di studio svoltosi ad Ascoli Piceno il 14-16 settembre 1990), Ascoli Piceno, Comune, 1991. Ristampa in facsimile: Spoleto, Centro italiano di studi sull'alto medioevo, 2000, ISBN 88-7988-293-7.
Pier Maria Conti, Il ducato di Spoleto e la storia istituzionale dei longobardi, Spoleto, Edizioni dell'Accademia spoletina, 1982.
Stefano Gasparri, I duchi longobardi, Roma 1978
Hagen Keller, "La Marca di Tuscia fino all'anno Mille", in Lucca e la Tuscia nell'alto Medioevo (atti del V Congresso internazionale di studi sull'Alto Medioevo svoltosi a Lucca il 3-7 ottobre 1971), Spoleto, Centro Studi, 1973.
Gian Piero Bognetti, "Tradizione longobarda e politica bizantina nelle origini del ducato di Spoleto", in L'età longobarda, Milano, Giuffrè, 1967, vol. 3º, pp. 441 e segg.
Ottorino Bertolini, Roma di fronte a Bisanzio e ai Longobardi, Bologna, Cappelli, 1941 (9º vol. della collana "Storia di Roma").
Antonio Falce, La formazione della marca di Tuscia, secc. VIII-IX, Firenze, Libreria Editrice Fiorentina, 1930.
Ignazio Giorgi e Ugo Balzani (a cura di), Il regesto di Farfa compilato da Gregorio di Catino, Roma, Reale Società romana di Storia patria, 1879-1914, 5 volumi.
Giancolombino Fatteschi, Memorie istorico-diplomatiche riguardanti la serie de' Duchi e la topografìa de' tempi di mezzo del Ducato di Spoleto, Camerino, Vincenzo Gori, 1801. Consultabile anche su Google libri.