Крал на Италия

Титлата "крал на Италия" (на латински: rex Italiae; на италиански: re d'Italia) са носили владетелите на няколко исторически кралства:

ранносредновековното Кралство Италия, едно от варварските кралства през V-X векове. Първият владетел, претендиращ за титлата крал на Италия, е Одоакър, а след това остготските и лангобардските крале, през IX-X век клон на Каролингите и редица други претенденти. Нито един от германските крале на Италия през този период не е контролирал целия Апенински полуостров. В периода 962—1806 титлата крал на Италия е свързана с титлата Император на Свещената Римска империя.

Кралство Италия, създадено през 1805 от Наполеон I в северната част на полуострова (столица — Милано, правоприемник на Цизалпинската (1797—1802) и Италианската (1802—1805) република). Единствения монарх на тази държава (до 1814) е само Наполеон, а вицекрал — неговия осиновен син Йожени Боарне;

Кралство Италия е създадено през 1861 след обединението на Италия. В него управлявали кралете от Савойската династия, управлявали преди това Сардинското кралство със столица в Торино; през 1870 столицата на единна Италия е преместена в Рим. Кралството просъществувало до отмяната на монархията през юни 1946.

Съдържание

1 Крале в Италия по периоди

Крале в Италия по периодиРедактиране

Кралство на ОдоакърРедактиране

476 — 493: Одоакър (ок.433—493)

Кралство на остготите (476—553)Редактиране

470 — 526: Теодорих Велики (451—526)
526 — 534: Аталарих (516—534)
526 — 534: Амалазунта (ум. 535)
534 — 536: Теодахад (ум. 536)
536 — 540: Витигис (ок.500—542)
През 540 г. короната на остготите е предлагана на византийския пълководец Велизарий, но той отказва.
540 — 541: Хилдебад (ум. 541)
541 — 541: Ерарих (ум. 541)
541 — 552: Тотила (ум. 552)
552 — 552: Тея (ум. 552)

Лангобардско кралство (568—814)Редактиране

568 — 572: Албоин (ум. 572)
572 — 574: Клеф (ум. 574)
574 — 584: Съвет от херцози
584 — 591: Аутари (ум. 591)
591 — 616: Агилулф (ум. 616)
616 — 626: Адалоалд (ум. 626)
626 — 636: Ариоалд (ум. 636)
636 — 652: Ротари (ум. 652)
652 — 659: Родоалд (ум. 659)
659 — 662: Ариперт I (ум. 662)
662 — 662: Годеперт (ум. 662)
662 — 672: Гримоалд (ум. 672)
672 — 672: Гарибалд (ум. 672)
672 — 691: Перктарит (ум. 691)
686 — 700: Кунинкперт (ум. 700)
700 — 701: Лиутперт (ум. 701)
701 — 701: Рагинперт (ум. 701)
701 — 712: Ариперт II (ум. 712)
712 — 712: Анспранд (ум. 712)
712 — 744: Лиутлранд (ум. 744)
744 — 736: Хилдепранд (ум. 744)
744 — 749: Ратчис
749 — 756: Айзтулф (ум. 756)
756 — 757: Ратчис втори път (ум. 757)
756 — 774: Дезидериус (ум. ок. 786)

През 774 г. Лангобардското кралство е завладяно от краля на франките Карл Велики, който се короновал в Павия като крал на лангобардите.

774 — 814: Карл Велики (747—814), крал на франките от 768, Император на Запада от 800 г.

Франкско Италианско кралство (781—963)Редактиране

През 781 г. Карл Велики дава управлението на Италия на своя син Пипину като кралство, васално на Франкското (от 800 г. – империя).

781 — 810: Пипин (777—810)
812 — 818: Бернардо (ок.797—818)
818 — 855: Лотар I (795—855), император на Запада от 817, крал на Бавария 814—817, крал на Средното кралство (след разделянето на Франкската империя) от 843
844 — 875: Лудвиг I (825—875), крал на Прованс от 863, император от 855
875 — 877: Карл II Плешиви (823—877), крал на Швабия 831—833, крал на Аквитания 839—843, 848—854, крал на Западно-Франкското кралство от 840, император от 875
877 — 879: Карломан (830—880), крал на Бавария от 876
879 — 887: Карл III (839—888) — крал на Източно франкско кралство 876—887 (до 882 крал на Алемания и Реция), крал на Западното Франкско кралство от 884—887, крал на Лотарингия (Карл II) от 882—887, император 881—887

След свалянето на Карл III Тлъсти през 887 г. кралството става фактически независимо, кралете стават изборни.

888 — 924: Беренгар I (850—924), маркграф Фриулски от 874, император от 915 г. Признава се за васал на краля на Източното Франкско кралство Арнулф Каринтийски, сваля Арнулф през 896 г., след което до 898 г. кралството е разделено на 2 части
889 — 894: Гуидо Сполетски (ум. 894), маркграф на Камерино от 876, маркграф и херцог на Сполето от 882, император от 891, противник на Беренгар Фриулски
891 — 898: Ламберт Сполетски (ум.896), маркграф и херцог на Сполето и Камерино 894—895, император от 894
896 — 899: Арнулф Каринтийски (ок. 850—899), крал на Източно франкско кралство от 887, император от 896
- 896: Ратолд, вицекрал на Италия
900 — 905: Лудвиг III Слепи (ок.880—928), император на Запада 901—905, крал на Долна Бургундия 887—924, противник на Беренгар Фриулски през 900—902 и 905.
922 — 933: Рудолф Бургундски (880—937), крал на Горна Бургундия от 912, крал на Бургундия от 933, изгонен от Италия.
926 — 947: Гуго Арлски (ок. 880—948), граф на Арл (ок.895—928), граф на Виен (ок.895—926), крал на Долна Бургундия (924—933)
945 — 950: Лотар II (ок.915—950)
950 — 961: Беренгар II Иврейски (ум.961), маркграф на Иврея 924—940
950 — 963: Адалберт II Иврейски (ок. 932 – ок. 975), съуправител на баща си

През 951 г. Отон Велики нахлува в Италия и е коронован като "крал на Лангобардите". През 952 г. Беренгар и Адалберт се признават за васали на Отон, а през 961 г. са свалени от него.