Средни десантни кораби проект 188

Средни десантни кораби проект 188 са първият проект за средни десантни кораби на ВМФ на СССР. Предназначен е за стоварване на морски десант на необорудовано крайбрежие. Способен е да транспортира различни видове бронетехника, включително и танкове.

Средни десантни кораби проект 188
Средние десантные корабли проекта 188
Флаг СССР
Клас и типСредни десантни кораби от проекта 188
ПроизводителКСЗ №870 във Виборг, СССР.
Служба
Заложен2 април 1957 г.
Спуснат на вода28 септември 1958 г.
Влиза в строй31 декември 1958 г.
Състояниеутилизирани
Основни характеристики
Водоизместимост1020 t (стандартна)
1460 t (пълна)
Дължина74,6 m
Ширина11,3 m
Газене2,43 m
Задвижване2 дизелови двигателя 37ДР;
2 гребни винта;
4000 к.с.
Скорост14,2 възела
(26,2 km/h)
Далечина на
плаване
2100 мили на ход 14,2 възела
Екипаж66 души (6 офицера)
Въоръжение
Артилерия2х2 57 mm ЗИФ-31Б
Други3 тежки танка или
5 средни танка,
или 10 БТР и 82 десантника,
или 347 десантника

До 1963 г. се класифицират като танкодесантни кораби.

История на проекта редактиране

След Великата Отечествена война корабостроителната програма предвижда строителството на десантни кораби с различна вместимост, тъй като във флота няма такива въобще. Първият десантен кораб специално построен за това става средния десантен кораб от проекта 188, проектиран в ЦКБ-50. Главен конструктор е И. И. Кузмин, а главен наблюдаващ от страна на ВМФ – В. М. Корсаков. Кораба е предназначен за стоварването на десант на необорудован бряг. При разработката им в ЦКБ-50 корабите от проекта се класифицират като големи десантни кораби. В хода на експлуатацията им са преведени в класа на средните десантни кораби.

Конструкция редактиране

ГЕУ представлява два дизела 37ДР със сумарна мощност 4000 к.с., осигуряващи скорост на пълен ход от 14 възела. Стандартната водоизместимост достига 1020 тона, а пълната – 1460 тона.

Въоръжение редактиране

За първи път за защита на десантни кораби от самонасочващи се торпеда е използван буксируем охранител от типа БОКА. Артилерийското въоръжение включва две 57-мм артустановки ЗИФ-31Б. Ходовата рубка, мостика и пост за управление на десанта са защитени с противокуршумна броня. Личният състав на десанта се разполага в специални помещения под танковата палуба.

Десантни възможности редактиране

Десантните кораби от проекта 188 са способни да превозят за един рейс 3 тежки танка или 5 средни танка, или 10 БТР и 82 десантника, или 347 десантника. За слизането и приемането на бойната техники и десанта в носовата част на кораба има врати и сходня, при това последната е разчетена за слизането във водата и приемането от водата на кораба на плаващи танкове с тегло до 15 тона (например ПТ-76).

Състав на серията редактиране

Название Завод Залагане Спускане на вода В строй Флот Състояние Забележки
ТДК-8 КСЗ № 870 - - 31 декември 1958 БФ Утилизиран през 1988 г. от 1963 г. СДК-8
ТДК-9 КСЗ № 870 27 януари 1958 29 април 1959 17 ноември 1959 БФ Утилизиран от 1963 СДК-9
ТДК-11 КСЗ № 870 19 юни 1958 20 август 1959 26 декември 1959 СФ Потъва в Северодвинск. Утилизиран от 1963 СДК-11
ТДК-12 КСЗ № 870 - - 31 декември 1959 СФ засяда на камъни на губа Белушя, разкомплектован на място от 1963 СДК-12

Фотографии редактиране

  Външни снимки
  Фотография на СДК от проекта 188
  Външни снимки
  Рисунка на СДК от проекта 188, десен профил

Вижте също редактиране

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Средние десантные корабли проекта 188“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​