Станиша Кастриоти

Станиша Кастриоти (на албански: Stanisha Kastrioti) е албански феодал, представител на рода Кастриоти.

Станиша Кастриоти
Роден
Семейство
Баща Гьон Кастриоти
Майка Войсава

Станиша Кастриоти е най-големият от синовете на Гьон Кастриоти и внук на Пал Кастриоти. Негов брат е албанският национален герой Скендербег.

Баща му Гьон Кастриоти притежава владения в областта Мати.[1] Майка му Войсава е сръбкиня, по всяка вероятност от рода Бранковичи.[2][3] Баща му става османски васал в края на XIV век и като такъв е задължен да плаща данък и да воюва на страната на султана (например в битката при Анкара през 1402 г.).[4]

През 1409 г. Станиша е изпратен в османския двор като заложник, за да се гарантира лоялността на Гьон Кастриоти като васал.[5][6] Гьон приема сюзеренитета на Република Венеция през 1413 г., но от 1415 г. отново е османски васал.[7] През периода 1419 – 1426 г. Гьон е съюзник на сръбския деспот Стефан Лазаревич, който също е османски васал по това време. Станиша е изпратен от баща си с отряд, за да помогне на сърбите срещу венецианците в Шкодра.[8]

Някои изследователи смятат, че Станиша е потурчен веднага след 1426 г., вероятно около 1428 г., но това не е подкрепено категорично с документи.[9] Станиша е споменат като син на починалия Гьон Кастриоти и във венециански документ от 12 февруари 1445 г.[9] В тях венецианското правителство потвърждава по-ранните задължения на неговия баща към Венеция и обещава на Станиша и Скендербег венецианско гражданство и подслон, ако бъдат изгонени от техните земи.

ИзточнициРедактиране

  1. Bartl, Peter (2001) [1995]. Albanci: od srednjeg veka do danas (in Serbian). Translated by Milenković, Ljubinka. Belgrade: Clio. ISBN 978-86-7102-017-6. OCLC 51036121
  2. Petrovski, Boban (2006). "Воисава Трибалда (Voisava Tribalda)" (PDF) (in Macedonian)
  3. Schmitt, Oliver Jens (2009). Skanderbeg: Der neue Alexander auf dem Balkan (in German). Regensburg: Verlag Friedrich Pustet. OCLC 441151026, p. 44 – 45
  4. Fine, John Van Antwerp, Jr. (1994) [1987]. The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. University of Michigan Press, p. 422. ISBN 978-0-472-08260-5.
  5. Anamali, Skënder (2002). Historia e popullit shqiptar në katër vëllime (in Albanian). I. Botimet Toena, p. 341. OCLC 52411919
  6. Frashëri, Kristo (2002). Gjergj Kastrioti Skënderbeu: jeta dhe vepra, 1405 – 1468 (in Albanian). Botimet Toena, p. 86 ISBN 99927-1-627-4.
  7. Fine, John Van Antwerp, Jr. (1994) [1987]. The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. University of Michigan Press, p. 515. ISBN 978-0-472-08260-5.
  8. Noli, Fan S. (1947). George Castrioti Scanderbeg (1405 – 1468), p. 22. International Universities Press. OCLC 732882
  9. а б Sindik, Dušan (1991). "Две повеље у Хиландару о Ивану Кастриоту и синовима". Становништво словенског поријекла у Албанији: Зборник радова са међународног научног скупа одржаног на Цетињу 21, 22. и 23. јуна 1990. године. Titograd: Историјски институт СР Црне Горе.