Пал Кастриоти
Пал Кастриоти, познат и като Павел Кастриоти, е албански феодал от края на 14 – началото на 15 век. През 1383 г. е споменат като собственик на две села (Сина и Долна Гарди). Баща му е бил кефалия в замъка на Канина във Валонското княжество. Според Гьону Музаки, Пал има трима сина: Константин, Алексей и Гьон Кастриоти (бащата на Скендербег).
Пал Кастриоти | |
албански феодал | |
Роден |
неизв.
|
---|---|
Починал | |
Управление | |
Период | ок. 1383 – 1407 |
Наследник | Гьон Кастриоти; Константин Кастриоти; Алексей Кастриоти |
Герб | |
Семейство | |
Род | Кастриоти |
Деца | Гьон Кастриоти |
Семейство
редактиранеПървият представител на рода Кастриоти се споменава в Албания в исторически документи през 1368 г.[1] като кефалия или кастелан на замъка Канина,[2][3][4] влизащ в състава на Валонското княжество.[5] Югославският историк Иван Божич предполага, че бащата на Пал получава имение в Албания от сръбския цар Стефан Душан, след като е завладял Берат, Валона и Канина през 1345 г.[3] Съществува предположение, че един от прадедите на Скендербег е от сръбски произход. Австрийският историк Хайнрих Кречмер (специалист по история на Венеция) твърди, че Пал Кастриоти, бащата на Гьон и дядо на Скендербег, е кефалия на замъка на Канина.[6]
Пал Кастриоти има трима синове: Константин, Алексей и Гьон Кастриоти известен в старите документи също и като Иван Кастриоти.[4][7] Алексей Кастриоти владее три села, Константин е протовестиарий в Сине (Серине), близо до Дуръс (Драч). Според венециански документ, открит от Карл Хопф, Пал Кастриоти носи титлата господин на Серуджи (доминус на Серине).
Гьон Кастриоти е най-известният от братята. Както и много други албански благородници, той става васал на Османската империя след 1386 г.[8] Кастриотите подкрепят султан Баязид в битката при Анкара през 1402 г. В периода 1432 – 1436 г. Гьон Кастриоти участва в неуспешния бунт на албански князе под ръководството на Георги Арианит.[9]
Владения
редактиранеВ края на 14 век Пал Кастриоти носи титлата „сеньор де Сигна и де Гарди-ипостеси“ (на Сина и Долна Гарди) – той е владетел на тези две села.[1][10] Според някои източници неговите владения са разположени в планината Qidhna, северозападно от Дебър.[11] Около 1383 г. Пал Кастриоти получава във владение две села във феод от Балша II, владетел на Зета. С отслабването на рода Балши започва засилването на влиянието на Кастриотите. Гьон Кастриоти успява да разшири владенията на рода и присъединява областта Матия или Матя в долината на река Мат.[12] След смъртта му наследството му преминава в състава на османските владения и е известно в османския регистър като „Юван или“.[13] Една част от владенията на Гьон Кастриоти, състояща се от девет села, отначало е превърната в тимар на Скендербег, а от 1438 г. е предоставена на Андре Карло.[14]
Източници
редактиране- ↑ а б Buda, Aleks. Shkrime historike. Т. 3. Tiranë, Shtëpia Botuese 8 Nëntori, 2002. ISBN 9789992716519. OCLC 163395350. с. 239. Dokumentet përmendin për herë të parë një Kastriot në vitin 1368 si kështjellar ose kefali në Kaninë të Vlorës. [...] Në fund të shek. XIV Pal Kastrioti kishte këtu dy fshatra. Sinjën dhe Gardhin e Poshtëm. [...] Me rënien e Balshajve fillon fuqizimi i Kastriotëve.
- ↑
Hopf 1873, с. 533
Paolo, segneur de Signa et de Gardi-ipostesi ... Branilo, d'origine Serbe, gouverneur de Canina 1368
- ↑ а б Dialogue, Volume 5, Issues 17 – 20. Dijalog, 1996. с. 77. Посетен на 27 март 2012. Njegov pradeda Branilo spominje se 1368. kao upravitelj Kanine [...] Pretpostavlja se da je svoje posede u Albaniji dobio od cara Dušana pošto je ovaj 1345. godine osvojio gradove Berat, Valonu i Kaninu [...] Njegov sin Pavle, gospodar od Sinje, imao je tri sina: Konstantina, Aleksu i Ivana... Ivan Kastriota, otac Skenderbegov, ozenio se Voislavom koja je
- ↑ а б
Šufflay 2000, с. 148
Njegov potomak, Ivan, „gospodin Ivan“ u srpskim poveljama, „Ivan Castrioth“ u mletačkim spomenicima...
- ↑ Schmitt, Oliver Jens. Die Albanische Adelsgeschlechter in Byzantinisch – serbische tradition // Das venezianische Albanien (1392 – 1479). München, R. Oldenbourg Verlag GmbH München, 2001. с. 185. und die Kastriota, die erstmals am Hof der serbischen Fürsten von Valona hervortraten
- ↑ Heinrich Kretschmayr. Geschichte von Venedig. BoD – Books on Demand, September 2012, [1920]. ISBN 978-3-8460-0658-0. с. 375. Посетен на 7 юни 2013. Als erster in der Reihe erscheint 1368 ein Paul als Schloßhauptmann von Kanina bei Valona, sein Sohn Johannes galt für „leidlich mächtig in Albanien“, wurde Bürger von Venedig und Ragusa ...
- ↑ Muzaka, Gjon. Breve memoria de li discendenti de nostra casa Musachi. Per Giovanni Musachi, despoto d'Epiro. Berlin, 1873, [1515]. You should know that the grandfather of Lord Scanderbeg was called Lord Paul Castriota. He ruled over no more than two villages, called Signa (Sina) and Gardi Ipostesi. To this Lord Paul was born Lord John Castriota who became Lord of Mat. And to him was born Lord Scanderbeg. The mother of the said Lord Scanderbeg, i.e. the wife of the said Lord John, was called Lady Voisava Tribalda who was of a noble family. Архив на оригинала от 2010-09-10 в Wayback Machine.
- ↑ Povijesno društvo Hrvatske. Historijski zbornik. Т. 41 – 42. Zagreb, Nakladni zavod Hrvatske, 1989. с. 24. Посетен на 20 април 2012. dok je tesalski car Anđeli postao vazal još 1386. godine.2* Osmanski vazali bili su tada i... kao i albanska vlastela Dimitrije Jonima, Koja Zakarija, Ivan Kastriot i Tanuš Veliki Dukađin. (на хърватски)
- ↑ Pipa, Arshi. Studies on Kosova. East European Monographs, 1984. ISBN 9780880330473. с. 14. Посетен на 4 май 2012. Gjon Kas-trioti could not avoid participating in the great Albanian revolt of 1432 – 1436
- ↑
Hopf 1873, с. 533
Paolo, segneur de Signa et de Gardi-ipostesi
- ↑ Recherches albanologiques: Série historique, Volume 12. Priština, Albanološki institut u Prištini, 1982. p. 67. Посетен на 27 март 2012. Le grand-pére de Scanderbeg s'appelait Pal Kastrioti, qui au cours de la Ile moitié du XlVe siècle était un petit féodal-maître de Sina et de Gardhi i Poshtëm. Ces deux villages se trouvent à la montagne de Qidhna dans le nord-ouest de Dibra. (на френски)
- ↑ Bartl, Peter. Albanci: od srednjeg veka do danas. Belgrade, Clio, 2001, [1995]. ISBN 9788671020176. OCLC 51036121. с. 40. Посетен на 1 февруари 2012. Његов деда поседовао је неколико села у области Дебра. Отац је проширио породично имање на област Мати (на сръбски)
- ↑
İnalcık 1995, с. 77
Ces neuf villages, toujours selon le registre en question, étaient situés dans les terres de Jean (Yuvan-ili), c'est-à-dire qu'ils appartenaient aux domaines de Jean Kastriote, le père de Skanderbeg. (These nine villages, according to the register in question, were located in the land of John (Yuvan-ili), that is to say they were part of John Kastrioti's property.)
- ↑ İnalcık 1995, с. 77
Литература
редактиране- Babinger, Franz (1976), Aufsätze und Abhandlungen zur Geschichte Südosteuropas und der Леванте 3, München: Südosteuropa-Verl.-Ges., ISBN 978-3-87828-094-1, OCLC 165465721 [1]
- Inalcık, Halil (1995), empire From to republic: essays on Ottoman and Turkish social history, Istanbul: Isis Press, ISBN 978-975-428-080-7, OCLC 34985150 [2]
- Šufflay, Milan (2000), Dubravko Jelčić, ed., Izabrani politički spisi, Matica hrvatska, ISBN 978-953-150-257-3, OCLC 48538256 [3]
- Georg von Hahn, Johann (1869), "Die Kastrioten", Denkschriften der Kaiserlichen akademie der wissenschaften. Philosophisch-historische classe, Wien: aus der Kaiserlich-königlichen hof – und staatsdruckerei [и др.], OCLC 174080134 [4].
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pal Kastrioti и страницата „Пал Кастриоти“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |