Стела Благоева
Стела Димитрова Благоева е българска революционна деятелка, политик и дипломатка.
Стела Благоева | |
---|---|
българска политчка | |
Родена |
3 октомври 1887 г.
|
Починала | 16 февруари 1954 г.
|
Учила в | Софийски университет |
Народен представител в: VI ВНС II НС | |
Семейство | |
Баща | Димитър Благоев |
Съпруг | Коста Янков |
Биография редактиране
Родена е във Видин през 1887 година в семейството на учителя социалист Димитър Благоев.[1] Завършва Музикалната академия в Прага и история в Софийския университет. През 1915 г. става членка на БРСДП. Преподава в Трета софийска мъжка гимназия. През 1919 година сключва брак с Коста Янков, съветник по военните въпроси на ЦК на БКП. Освен учителка Стела Благоева става и лична секретарка на баща си и записва спомените му, издадени през 1926 година под надслов „Кратки бележки из моя живот“. След атентата в църквата „Света Неделя“ през 1925 година, Благоева уволнена и арестувана. Тя престоява няколко месеца в Централния софийски затвор, където узнава за смъртта на съпруга си, един от основните организатори на атенатата. През 1926 година Стела Янкова и сестра ѝ Наталия емигрират в Съветския съюз. Работи в Москва в апарата на Коминтерна. През 1945 година се завръща в България. Депутат в VI велико народно събрание (7 ноември 1946 – 21 октомври 1949). От 1948 година е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1950 г. – член на ЦК на БКП. Извънреден и пълномощен посланик е на България в СССР от 1949 до 1954 година. От 20 декември 1953 до смъртта си е депутат във II народно събрание. Умира в Москва на 18 февруари 1954 година.
Бележки редактиране
- ↑ България 20 век: Алманах, Филип Панайотов, Иванка Николова, TRUD Publishers, 1999, ISBN 954-528-146-4, стр. 1003.