Отваря главното меню

Степан Хиндлиян, роден като Степан Манук, е търговец на едро и чифликчия.[1][2]

Степан Хиндлиян
търговец и чифликчия
Роден
Степан Манук
неизв.
Починал
неизв.
Къща „Хиндлиян“ в Пловдив.

БиографияРедактиране

Степан Хиндлиян поддържа търговски връзки и многократно пътува до Италия, Русия, Швеция, Египет и Индия.[2] Поради честите му пътувания до Индия турските власти го наричат Хиндиоглу, което по-късно се изменя на Хиндлиян. Във всяка стая на втория етаж на къщата му в Пловдив, построена през 1835 г., има алафранги, изрисувани със сюжети от страните и градовете, в които е бил по време на търговските си пътувания – Санкт Петербург, Стокхолм, Лисабон, Атина, Венеция, Александрия.[1]

Заедно с фамилията си напуска къщата след арменския геноцид през 1915 г. и я предоставили за убежище на бежанци. В нея живеят 23 арменски семейства[3] или 61 души.[1]

Съпруг на дъщеря му е руският търговец от арменски произход Артин Гидиков. Негов правнук е полк. Бохос Бохосян.[4][5]

ИзточнициРедактиране

  1. а б в Къщата на Степан Хиндлиян – Пловдив. // Българска национална телевизия. Посетен на 13 януари 2019 г. (на български)
  2. а б Райчевски, Георги. Пловдивска енциклопедия. Пловдив, Издателска къща „Жанет 45“, 2009. ISBN 978-954-491-553-7. с. 392 – 393.
  3. Колев, Камен. Възрожденският разкош на къща „Хиндлиян“. // desant.net, 21 октомври 2014. Посетен на 13 януари 2019 г. (на български)
  4. Райчевски, Георги. Пловдивска енциклопедия. Пловдив, Издателска къща „Жанет 45“, 2009. ISBN 978-954-491-553-7. с. 206.
  5. Загинали за свободата на България. // surpkevork.com. Посетен на 11 януари 2019 г. (на български)