Стефано ди Джовани Сасета

Сассета.„"Олтар на св.Франциск"“, детайл. 1437-44 г. Сетиняно, колекция Бернсон.

Сасета (на италиански: Il Sassetta, истинско име Стефано ди Джовани, на италиански: Stefano di Giovanni; 1392, Сиена — 1450/1451, там ) - италиански художник от сиенска школа от периода на Куатроченто (итал.„quattrocento“).

.

Съдържание

БиографияРедактиране

Стефано ди Джовани Сасета е централна фигура от „сребърния век“ на сиенската живопис - петнадесети век. Неговото творчество е свързано с новия разцвет на сиенската школа, не така ярък, както разцвета във Флоренция, но не по-малко интересен.[1]

Мястото и датата на раждането на Стефано ди Джовани са неизвестни. Възможно е, да е роден в Кортоне, в дома на своя баща Джовани ди Консоло. В Сиена е съхранено записване за кръщението на един Стефано ди Джовани, и то е отбелязано през 1392 година, вероятно той се е родил през тази година в Сиена. Някои специалисти не са съгласни с това, че това записване се отнася за Сасета, и отнасят датата на неговото раждане примерно към 1400 година, основавайки се на това, че първата негова работа се датира през 1423 година. Стефано ди Джовани израства в Сиена, неговия вкус се възпитава в Сиена, а обучението в занаята вероятно е придобито в ателието на Паоло ди Джовани Феи.[2]

Олтар на ЕвхаристиятаРедактиране

 
Сасета. „Олтар на Евхаристията“, панел на предела: „Изгаряне на еретик“.1423-36 г. Мелбърн, Национален музей.
 
Сасета. „Олтар на Евхаристията“, панел на предела:„Установяване на евхаристия“. 1423-26 г. Сиена, Пинакотека.
 
Сасета.„Олтар на Евхаристията“, панел на предела: „Чудото на тайнството“. 1423-36 г. Дархем, Барнард Кастъл, Музей Боус.
 
Сасета. „Олтар на Евхаристията“, панел предела: Св. Антоний мъчен от дяволи.1423-26 г. Сиена, Пинакотека.

Първата, известна днес от документите, поръчка за създаване на олтарна картина, Сасета получава през 1423 година от гилдията на търговците на вълна „Арте дел ла Лана“, която иска да украси своята капела в църква „Сан Пелегрино“ в Сиена. Днес, това произведение на Сасета е известно под названието „Олтар на Евхаристията“. През 1777 година този олтар е разделен на части, като различните части попадат в различни музеи, а централната картина е безвъзвратно загубена. Съгласно старите описания, на нея е било символично изобразено священното тайнство на евхаристията във вид на дароносци за причастие, обкръжени от ангели. Олтарът се състои от множество картини, изписани на дървени дъски: „Коронясване на Мария“, „Благовещение“, „Св. Тома“, „Св. Антоний-абат“, четирите бащи на църквата — свети Йероним, Григорий, Амвросий Медиолански и Августин Блажени, четирите светии покровители на Сиена — Ансаний, Виктор, Савин и Кресцентий, а така и фигурите на пророците Илия и Елисей (които са съхранени, и се намират в Сиенската Пинакотека). От големите части на олтара е съхранена само една картина — „Св. Антоний-абат“ (Сиена, Пинакотека).

Олтар „Снежна Мадона“Редактиране

През 1430 година Сасета получава поръчка за картина за олтара на Св. Бонифаций в Сиенската катедрала. Над този олтар той работи от 1430 до 1432 година. В централната негова част той изобразява Мадоната с младенеца и ангели, в обкръжение на свети Франциск, Йоан Кръстител, апостоли Петър и Павел. Най-интересната част на олтара от картини е историята за основаване на римския храм „Санта Мария Маджоре“.

 
„Снежна Мадона“

Названието „Снежна Мадона“ този олтар получава именно заради пределите, доколкото в деня когато се слага фундаментът в Санта Мария Маджоре, и се осветява мястото, в Рим неочаквано пада сняг.

Влияние и смъртРедактиране

Сред художниците, на които Сасета оказва непосредствено влияние са Сано ди Пиетро и Пиетро ди Джовани д'Амброджо.

Сасета умира през 1450 година в Сиена, работейки над фреските на Порт Романа (Римските врата), от които са съхранени само „Слава на ангелите“ на свода. Той е женен (1440 г.) за Габриела ди Бучо ди Биянкардо. Те имат три деца, от които най-големия Джовани ди Стефано, става скулптор. След смъртта му името на Сасета е скоро забравено. То отново се явява едва през XVIII век в резултат изучаване на исторически документи.[3]

ПрепраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Keith Christiansen, in La Pittura a Siena nel Rinascimento (trad. del catalogo della mostra del 1988 di New York, Metropolitan Museum), Milano, Silvana editoriale, 1989
  2. Bernaerd Berenson, Sassetta, Firenze 1946
  3. John Pope-Henessy, Sassetta, Londra 1939