Куатроченто

„Благовещение“ от Сандро Ботичели, нарисувана в периода 1489 – 90, е пример за изкуство от Куатроченто.

Куатроченто (итал.„quattrocento“ – „четиристотин“, съкращение от mille quattrocento – италианската дума за „хиляда и четиристотин“) е обобщаващ термин, в който се включват културните и творчески събития от 15 век в Италия. Периодът обхваща и е съотносим с периода на Ранния ренесанс.

Съдържание

1 Времеви контекст
2 Развитие на стиловете
3 Списък с италиански творци по школи от Куатроченто
4 Вижте също
5 Източници

Времеви контекстРедактиране

Периодът Куатроченто е смятан за преход от Проторенесанса към Високия Ренесанс, най-вече в Рим, Флоренция, Милано, Венеция и Неапол.

Развитие на стиловетеРедактиране

Куатроченто заменя декоративните мозайки, често свързвани с византийското изкуство, а също и готическите средства като стъклописа, цветните ръкописи от стила намеждународна готика. Вместо тях, творците от Куатроченто рисуват монументалната живопис чрез фрески, а също навлизат кавалетни форми със религиозна и светска насоченост. Възниква италианския ренесансов портрет. Развива се линейната перспектива, колорита в картините, използват се наред с темперните и маслени бои.

Списък с италиански творци по школи от КуатрочентоРедактиране

Тъй като Куатроченто се застъпва с част от Ренесанса би било неправилно да се каже, че даден творец принадлежи само на единия или само на другия период. Вероятно по това време творците не са се определяли като членове на дадено движение.

Флорентинска школа. Художници от ранния Ренесанс (1420 – 1500)Редактиране

Първи периодРедактиране

Филипо Брунелески (1377 – 1446) е италиански архитект и скулптор от епохата на Ренесанса. Като откривател на перспективата Брунелески оказва влияние върху постиженията на Алберти, Донатело, Мазачо, Микеланджело и Леонардо да Винчи.
Донатело – Донато ди Николо ди Бето Барди (ок. 1386 – 13 декември 1466, Флоренция) е един от най-прочутите италиански скулптори от епохата на Ранния Ренесанс, основоположник на индивидуалното скулптурно изображение.
Лоренцо Гиберти е виден италиански скулптор и ювелир от епохата на Ранния Ренесанс.
Мазолино – Мазолино Паникале (1383 – 1447) е прозвището на Томазо Кристофоро-Фини.
Мазачо – Томазо ди Джовани ди Симоне Гуиди (30 декември 1401 – 1428) е италиански художник от Ранния Ренесанс. Стилът му е продължение на реалистичния стил на Джото, но с много по-широко използване на перспективата, анатомията и законите на светлината.

Период на 1430 – 1460 годиниРедактиране

Фра Анджелико (1400 – 1455) или Фра Джовани да Фиезоле, роден като Гуидо ди Петро е италиански художник от Ранния Ренесанс. Изключителното изящество и финес на неговите творби оказват значително въздействие върху италианската живопис. Най-известната му картина е „Благовещение“.
Филипо Липи – Фра Филипо Липи (1406 – 1469) е флорентински художник от периода на ранния Ренесанс, последовател на Мазачо в натуралистичния портрет.
Доменико Венециано

Средата на ХV векРедактиране

Паоло Учело (1397, Флоренция – 10 декември 1475, там) е живописец, представител на Ранния Ренесанс, един от създателите на научната теория за перспективата.
Андреа дел Кастаньо
Пиеро дела Франческа
Беноцо Гоцоли (1421 – 1497) е флорентински живописец, майстор на фреското от 15 век.

Късно куатрочентоРедактиране

Доменико Гирландайо (1449 – 1494) е основател на художествена династия, която продължават неговият брат Давид и син Ридолфо. Глава на художествена работилница-ателие, където за кратко е младия Микеланджело.
Сандро Ботичели, Алесандро ди Мариано ди Вани Филипепи (1445 – 1510) е известен с особен алегоричен начин за изразяване на меланхолични настроения.
Филипино Липи

Мазачо
, „Изгонването на Адам и Ева от рая“
, фреска, църква Санта Мария дел Кармине, Флоренция.
Мазачо
.„Разпятие Христово“, музей Каподимонте, Неапол
Андреа дел Кастаньо
, част от фреска, серия „Известни жени“, Вила Кардучи
Паоло Учело
. „Бог създава Адам“. Фреска, църква Санта Мария Новела, Флоренция. 1430-те г.
Филипо Липи
„Мадона с младенеца и два ангела“.
Филипино Липи, „Автопортрет“
Андреа Верокио
. Скулптура на Давид
Андреа Верокио
„Кръщение на Исус в Йордан“. 1470 – 1478.Уфици Ателие на Верокио
Беноцо Гоцоли
. Автопортрет в „Шествието на влъхвите“, Флоренция.
Ботичели, „Раждането на Венера“.
Доменико Гирландайо, „Джована Торнабуони“.
Доменико Гирландайо
, фрагмент от фреска Торнабуони.
Фра Бартоломео „Оплакване на Христа“, Палацо Пити, Флоренция
Сандро Ботичели
, Портрет на неизвестен мъж с медал на Козимо Медичи Старши, 1475 г., Уфици.
Леонардо да Винчи
, Мадона Лита, Ермитаж, Санкт-Петербург.

Венецианска школаРедактиране

Сиенска школаРедактиране

ХV век е „сребърния век“ на сиенската живопис. През този период новият разцвет на сиенската школа, не е така ярък, като разцвета във Флоренция, но е не по-малко значителен.^[1]

Сиенски художници – 1401 – 1450Редактиране

Джовани ди Паоло (ок. 1400 – 1482, Сиена)
Пиетро ди Джовани д'Амброджо (известен от документи от 1410, почива през 1449 г.)
Стефано ди Джовани Сасета (истинко име Стефано ди Джовани, 1392, Сиена – 1450/1451, там)
Маестро дела Осерванца (работи ок. 1430–1480-те в Сиена)
Приамо дела Куерча (род. ок. 1400, Лука(?))
Лоренцо ди Пиетро (Векиета) – (ок. 1410, Сиена – 6 юни 1480, Сиена)
Доменико ди Бартоло (ок. 1400 г., Асчиано – след 1445 г., Сиена)
Мартино ди Бартоломео (работи в Сиена през 1389 – 1435 години)
Бенедето ди Биндо (ок. 1380 – 85, близо до Сиена – 19 септември 1417, Перуджа)
Сано ди Пиетро (1405, Сиена – 1481, Сиена)
Грегорио ди Чеко (известен от 1418 г. до 1424 г.)

Джовани ди Паоло. „Мадона умиление“. 1442 г. Бостън, Музей за изящни изкуства.
Пиетро ди Джовани д'Амброджо „Рождество със св. Августин и Галгано.“. 1430 – 35 г. Ашано, Музей на религиозното изкуство.
Стефано ди Джовани Сасета. „Олтар на св. Франциск". централен панел:Св. Франциск в слава. 1437 – 44. Сетиняно, колекция на Бернсон
Маестро дела Осерванца Мадона с младенеца и два херувима. 1440 – 44 г. Ню-Йорк, Музей Метрополитън
Векиета „Мадона с младенеца и светци" 1457 г. Флоренция, галерия Уфици.
Доменико ди Бартоло – „Мадона с младенеца“ 1437 г
Мартино ди Бартоломео. „Коронясване на Мария" 1400 г. Лос-Анджелис, Музей на окръга.
Бенедето ди Биндо – „Мадона с младенеца и донатори“. ок. 1415, Колекция на Самюел Флейшър, Филаделфия
Сано ди Пиетро. Мадона „Милосърдие". 1440-те. Частна колекция.
Грегорио ди Чеко. „Мадона на трон с ангели" началото на XV в. Музей Лихтенщайн, Виена.

Сиенски художници – 1451 – 1500Редактиране

Матео ди Джовани или Матео да Сиена (ок. 1430, Борго Сан Сеполкро – 1495, Сиена)
Нерочо де Ланди (1447, Сиена – 1500, Сиена)
Сано ди Пиетро (1405, Сиена – 1481, Сиена)
Франческо ди Джорджо (1439, Сиена (кръстен на 23 септември) + 29 ноември 1501, Сиена)
Бернардино Фунгаи (1460, Сиена – 1516, Сиена)
Бенвенуто ди Джовани (13 септември 1436, Сиена – след 1518, Сиена)
Пиетро Ориоли (ок. 1458 – 1496, Сиена)
Гуидочо Коцарели (1450, Сиена – 17, Сиена)
Пелегрино ди Мариано (ок. 1425 – ок. 1495)
Андреа ди Николо (ок. 1440, Сиена – 1514, Сиена)
Майстор на историята за Гризелда (англ. Master of the Story of Griselda; работи в края на XV век в Сиена)
Пиетро ди Доменико да Сиена (1457 – 1506)
Никола ди Улисе да Сиена (известен по документи от 1428 до 1470 г.)

Матео ди Джовани. „Мадона с младенеца, ангели и херувими“. 1460 – 65 г. Вашингтон, Национална галерия.
Нерочо де Ланди. Женски портрет. ок. 1485 г. Вашингтон, Национална галерия.
Франческо ди Джорджо – „Мадона с младенеца“, Авиньон
Бернардино Фунгаи. „Дева Мария с младенеца и двама светци отшелници“. 1480 г. Лос-Анджелис, музей Гети колекция на Пол Гети
Бенвенуто ди Джовани. „Мадона с младенеца и светци". 1480 – 85 г. Вашингтон, Национална галерия
Пиетро Ориоли Сулпиция, The Walters Art Museum