"Благовещение" от Сандро Ботичели, нарисувана в периода 1489-90, е пример за изкуство от Куатроченто.

Куатроченто (итал.„quattrocento“ – „четиристотин“, съкращение от mille quattrocento – италианската дума за „хиляда и четиристотин“)  е обобщаващ термин, в който се включват културните и творчески събития от 15-ти век в Италия. Периодът обхваща и е съотносим с периода на Ранния ренесанс.

Съдържание

Времеви контекстРедактиране

Периодът Куатроченто е смятан за преход от Проторенесанса към Високия Ренесанс, най-вече в Рим, Флоренция, Милано, Венеция и Неапол.

Развитие на стиловетеРедактиране

Куатроченто заменя декоративните мозайки, често свързвани с византийското изкуство, а също и готическите средства като стъклописа, цветните ръкописи от стила намеждународна готика. Вместо тях, творците от Куатроченто рисуват монументалната живопис чрез фрески, а също навлизат кавалетни форми със религиозна и светска насоченост. Възниква италианския ренесансов портрет.Развива се линейната перспектива,колорита в картините, използват се наред с темперните и маслени бои.

Списък с италиански творци по школи от КуатрочентоРедактиране

Тъй като Куатроченто се застъпва с част от Ренесанса би било неправилно да се каже, че даден творец принадлежи само на единия или само на другия период. Вероятно по това време творците не са се определяли като членове на дадено движение.

Флорентинска школа. Художници от ранния Ренесанс (1420–1500)Редактиране

Първи периодРедактиране

  • Филипо Брунелески (1377–1446) е италиански архитект и скулптор от епохата на Ренесанса. Като откривател на перспективата Брунелески оказва влияние върху постиженията на Алберти, Донатело, Мазачо, Микеланджело и Леонардо да Винчи.
  • Донатело – Донато ди Николо ди Бето Барди (ок. 1386–13 декември 1466, Флоренция) е един от най-прочутите италиански скулптори от епохата на Ранния Ренесанс, основоположник на индивидуалното скулптурно изображение.
  • Лоренцо Гиберти е виден италиански скулптор и ювелир от епохата на Ранния Ренесанс.
  • Мазолино – Мазолино Паникале (1383–1447) е прозвището на Томазо Кристофоро-Фини. 
  • Мазачо – Томазо ди Джовани ди Симоне Гуиди (30 декември 1401–1428) е италиански художник от Ранния Ренесанс. Стилът му е продължение на реалистичния стил на Джото, но с много по-широко използване на перспективата, анатомията и законите на светлината.

Период на 1430-1460 годиниРедактиране

  • Фра Анджелико (1400–1455) или Фра Джовани да Фиезоле, роден като Гуидо ди Петро е италиански художник от Ранния Ренесанс. Изключителното изящество и финес на неговите творби оказват значително въздействие върху италианската живопис. Най-известната му картина е „Благовещение“.
  • Филипо Липи – Фра Филипо Липи (1406–1469) е флорентински художник от периода на ранния Ренесанс, последовател на Мазачо в натуралистичния портрет.
  • Доменико Венециано

Средата на ХV векРедактиране

Късно куатрочентоРедактиране

  • Доменико Гирландайо (1449–1494) е основател на художествена династия, която продължават неговият брат Давид и син Ридолфо. Глава на художествена работилница-ателие, където за кратко е младия Микеланджело.
  • Сандро Ботичели, Алесандро ди Мариано ди Вани Филипепи (1445–1510) е известен с особен алегоричен начин за изразяване на меланхолични настроения.
  • Филипино Липи

Венецианска школаРедактиране

Сиенска школаРедактиране

ХV век е „сребърния век“ на сиенската живопис. През този период новият разцвет на сиенската школа, не е така ярък, като разцвета във Флоренция, но е не по-малко значителен.

Сиенски художници - 14011450Редактиране

Сиенски художници – 14511500Редактиране

Ферарска школа XV в. Редактиране

Други школиРедактиране

Вижте същоРедактиране