Стефан Бояджиев (генерал)

български генерал

Стефан Христов Бояджиев е български офицер, генерал-майор, адютант на 8 артилерийска бригада и командир на взвод от 8 артилерийски полк през Първата световна война (1915 – 1918), главен интендант на войската през Втората световна война (1941 – 1945).

Стефан Бояджиев
български генерал
Войни Първа световна война
Втора световна война
Награди За военна заслуга
Военен орден „За храброст“
Образование Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
1972 г. (76 г.)
Родства Христо Бояджиев (баща)

БиографияРедактиране

Стефан Бояджиев е роден на 5 юни 1895 г. в Търново, Княжество България. През 1915 г. завършва Военното на Негово Величество училище и 2 август е произведен в чин подпоручик. През Първата световна война (1915 – 1918) подпоручик Стефан Бояджиев първоначално е адютант на 8 артилерийска бригада, за която служба съгласно заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия е награден с Народен орден „За военна заслуга“, V степен на военна лента.[1] На 30 май 1917 е произведен в чин поручик. По-късно служи като командир на взвод от 8 артилерийски полк, за която служба съгласно заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 2 клас.[2]

След края на войната на 1 май 1920 е произведен в чин капитан. През 1922 г. е назначен на служба в 18 артилерийски полк, а от 1928 г. е на служба в 4-ти артилерийски полк. На 15 май 1930 г. е произведен в чин майор и от същата година е на служба в 4-ти дивизионен артилерийски полк. През следващата година майор Бояджиев служи във Военната академия. На 26 август 1934 г. е произведен в чин подполковник и от същата година е на служба в 7 дивизионен артилерийски полк, а от 1936 г. е назначен за командир на 6 дивизионен артилерийски полк.

На 3 октомври 1938 г. е произведен в чин полковник, от 1940 г. е на служба в Главното интендантство, още същата година е преместен на служба в Дирекцията за гражданска подготовка и мобилизация (ДГПМ), а през 1942 г. е назначен за началник на Главното интендантство, на която служба е до 1944 година.[3] На 6 май 1943 г. е произведен в чин генерал-майор, а от 1947 г. е началник на Интендантския отдел. До 1950 г. служи като началник на тила, от която длъжност е освободен и уволнен от служба с Решение № 187 от 1 юни 1950 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП.[4]

Генерал-майор Стефан Бояджиев умира през 1972 г. в София.

СемействоРедактиране

Генерал-майор Стефан Бояджиев е син на генерал-майор Христо Бояджиев.

Военни званияРедактиране

НаградиРедактиране

ОбразованиеРедактиране

БележкиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 102.