Отваря главното меню

Битката при Ровине е датирана на 17 май 1395 г. Една хроника съставена около век след събитията обаче сочи, че влашката кампания на Баязид I е имала два военни похода завършили с две последователни битки по течението на река Арджеш в посока от Дунав към влашката княжеска столица Куртя де Арджеш – първата при Карановаса на 10 октомври 1394, а втората на 17 май 1395 г.

Битка при Ровине
Османски войни в Европа
Battle of Rovine (1395).jpg
Информация
Период 17 май 1395 г.
Място Княжество Влахия
Резултат османска победа
Страни в конфликта
Flag of Wallachia.svg Княжество Влахия Fictitious Ottoman flag 1.svg Османска империя
Командири и лидери
Flag of Wallachia.svg Мирчо Стари Fictitious Ottoman flag 1.svgБаязид I

Coat of arms of Moravian Serbia.svg Стефан Лазаревич
Coat of arms of Mrnjavčević family (small).svg Марко Мърнявчевич 
Zegligovic Coat of Arms.png Константин Деян 
Balsic small COA.jpg Константин Балшич

Сили
10 000 40 000

Военна кампанияРедактиране

ПодготовкаРедактиране

След падането на Търново (17 юли 1393) Баязид започва подготовка за военна кампания срещу Влашко, която стартира през есента на 1394. Тя е насочена срещу влашката княжеска столица Куртя де Арджеш, като в нея са включени всички османски васали.

Първи опитРедактиране

В първия военен сблъсък при Карановаса на 10 октомври 1394 г. наречен „битката на рововете“ (заради рововете и валовете изградени да препятстват османското настъпление) османците претърпяват пълно поражение от влашкия войвода Мирчо Стари. Баязид I, Стефан Лазаревич и Константин Балшич едва успяват да се спасят бягайки през Дунав. На османска страна се сражават всички баязидови васали.

Втори опитРедактиране

В началото на пролетта на 1395 в Южна Добруджа османските сили се прегрупират за второ настъпление и завоюване на Влашко. Основните военни сили минават Дунав при Видин и Никопол, а трети отряд предвождан от османския фаворит за влашкия престол Влад I се насочва по река Яломица към княжеската столица. Разбирайки, че срещу такава военна сила няма шанс, Мирчо, изчаквайки военната помощ на своя съюзник Сигизмунд, предприема партизанска тактика без да дава решително сражение.

След като не получава очакваната военна подкрепа от унгарския крал, Мирчо Стари влиза в преговори с Баязид I, уверявайки го, че ще го пропусне безпрепятствено към Унгария. Влашката войска наброява 10 хил., а османската 40 хил. бойци. Баязид Светкавицата отказва мирното предложение и на 17 май 1395 г. при Ровине се разиграва кървавата битка известна още и като „битката на блатата“, която османците печелят, но загубите и от двете страни са огромни, което принуждава Баязид да напусне Влашко, а Мирчо Стари да се признае за негов васал.

В боя са убити като турски съюзници Крали Марко и Константин Драгаш, а Константин Балшич едва се спасява. Тук, както и в последвалото сражение при Никопол, особено се отличава срещу християните османският васал княз Стефан Лазаревич.

ПоследствиеРедактиране

В резултат на османските походи срещу Влашко, княжеството запазва владенията си, но е принудено да се признае за васал, както и да плаща годишен трибут на Османската държава.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Battle of Karanovasa“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.