Отваря главното меню

Стефан Салгънджиев

(пренасочване от Стефан Салганджиев)

Стефан Колчев Салгънджиев е изтъкнат български възрожденски просветен деец, общественик и журналист.[1][2]

Стефан Салгънджиев
български просветен деец и общественик
Роден
Починал

Образование Халкинска семинария

БиографияРедактиране

Салгънджиев е роден през 1847 година в Ески Заара. Учи в родния си град, в българското училище в Цариград и гръцката Халкинска семинария.[1]

 
Брой 6, 28 март 1869 г. на вестник „Солун“, редактиран от Салгънджиев
 
Салгънджиевъ, Стефанъ К. Лични дѣла и спомени по възраждането на Солунскитѣ и Сѣрски Българи или 12-годишна жестока неравна борба съ гръцката пропаганда. Пловдивъ, Печатница „Трудъ” на П. Бѣловѣждовъ, 1906. Посетен на 20 март 2016.

В годините 1868 – 1870 Стефан Салгънджиев е български учител в Солун[1] и редактор на българския отдел на официалния четириезичен (турски, гръцки, еврейски и български) орган на вилаета „Солун“. Сближава се с валията Мехмед Акиф паша Арнавуд, който го наема да обучава сина му на български език.[3] Активно участва в обществения живот на солунските българи и в 1868 година е сред основателите на Солунската българска община.[1] В Солун настоява в обучението да се използва книжовният български език, а не местният говор.[3]

В периода 1871 – 1878 година е български учител в Сяр, изпратен от Солунската община. В изключително трудна обстановка в 1872 година с помощта на Илия Касъров от Копривщица и Златан Миленков от Христос успява да разкрие първото българско училище в къщата на Хаджи Аргир в махалата Горна Каменица. Салгънджиев спомага и за изграждането на българска община и български параклис в махалата Долна Каменица, в къщата на Илия Забитов. Води ожесточена борба срещу гръцката пропаганда в Серско, заради което многократно е арестуван. Докато пребивава в Сяр гърците организират срещу него два неуспешни опита за убийство.[4] В 1873 година Салгънджиев мести училището във Вароша - в къщата на един от най-ревностните серски българи Константин Говедаров в махалата Чай Бойнунда. След още една година отново го мести в къщата на Златан Миленков в махалата Клокотница.[5]

През август 1873 година Салгънджиев се нарежда сред основателите на учителско дружество „Просвещение“ в Неврокоп.[6][7] На 20 май 1878 година от името на дружеството той подписва Мемоара до Великите сили с искане за прилагане на Санстефанския договор и неоткъсване на Македония от новосъздадената българска държава.[8]

В дейността си е подкрепян от Българската екзархия, Българското читалище в Цариград, Македонската българска дружина, както и от Петко Славейков, Стефан Веркович и други.

През 1878 година Салгънджиев за кратко е служител в Окръжния административен съвет в София. През учебната 1878 - 1879 година е назначен от екзарх Йосиф за главен учител на българското класно училище в Одрин. От есента на 1879 година живее в Пловдив, столицата на Източна Румелия. Секретар е на Санитарната инспекция в града. Активно участва в движението за съединие на Източна Румелия с Княжество България[1] през 1885 година и е член на БТЦРК.[9]

Салгънджиев сътрудничи на вестниците „Македония“, „Право“, „Век“ и други.[1] Автор е на ценни спомени - „Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серски българи, или 12-годишна жестока неравна борба с гръцката пропаганда“, издадени в две части в Пловдив през 1906 година.[10] Писмата му, публикувани през 1943 година от Христо Гандев са ценен източник за народностните борби в Сяр, Серско и Одрин.[11][12]

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 221.
  2. Документи за българското възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893. София, 1969. с. 533.
  3. а б Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 646.
  4. Даскалов, Ангел. Из миналото на Неврокоп и близките му покрайнини. Списание „Македонски преглед“, год. VII, кн. 4, София, 1932, стр. 77.
  5. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 157 – 158.
  6. Йовков, Илия. Създаване и дейност на учителското дружество „Просвещение“ в Неврокоп (1873 - 1876). - В: Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр. 50.
  7. Енциклопедия „Пирински край“, том Ι. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 295.
  8. Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 654-659.
  9. Андонов, Иван. Съединението, Пловдив, 1929, с. 36.
  10. Салгънджиевъ, Стефанъ К. Лични дѣла и спомени по възраждането на Солунскитѣ и Сѣрски Българи или 12-годишна жестока неравна борба съ гръцката пропаганда. Пловдивъ, Печатница „Трудъ” на П. Бѣловѣждовъ, 1906. Посетен на 20 март 2016.
  11. Гандев, Христо. Писмата на Ст. Салгънджиев от 1874 до 1878 г. по народностните борби в Сер, Серско и Одрин. // Беломорски преглед II. 1943. с. 81 – 176.
  12. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 222.