Долно Христос
Долно Христос, Христос или Ристос (на гръцки: Κάτω Χριστός, Като Христос) е село в Република Гърция, Егейска Македония, дем Сяр, област Централна Македония и има 405 жители (2001).
| Долно Христос Κάτω Χριστός | |
|---|---|
  Долно Христос  Долно Христос  Долно Христос | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Сяр |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 94 m |
| Население | 405 души (2001) |
ГеографияРедактиране
Селото се намира на 7 километра северозападно от град Сяр (Серес) и на 3 километра северозападно от Кавакли (Левконас). Разположено е в Сярското поле, недалеч от югозападните склонове на планината Шарлия. През землището на селото преминава Европейски път E79.
ИсторияРедактиране
В Османската империяРедактиране
В миналото селото се наричало Долене и се намирало по на север в планината Шарлия. До средата на XVIII век то е чифлик на манастира „Свети Йоан Предтеча“, за което притежавало султански ферман. През 1770 година чифлика е своеволно присвоен от бея Возникоглу и неговите наследници. Последен негов владелец е Сюлейман бей. На мястото на днешното село е имало друг чифлик.[1]
В XIX век Христос е чисто българско село в Сярската каза на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ в 1873 година в Христос (Christos) има 34 домакинства и 98 жители българи.[2] В 1878 година поп Иван от Христос е затворен в Сяр, защото въвел българския език в богослужението.[3]
В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Овакол и пише:
| „ | Ристос, чифлик на Ада бея серянин, на З от Вишен при полите на една вейка от Бродската планина. От Сяр пътят е равен и държи нещо около 1 1/2 час. Разказва се, че това село било чифлик на манастира Маргарит. Къщи 30 само български. Гръцка църква „Св. Гьорги“.[4] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 в Христосъ има 240 жители българи християни.[5]
В първото десетилетие на XX век българското население на селото е в лоното на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Христос (Hristos) има 200 българи екзархисти, като в селото работи българско начално училище с 1 учител и 13 ученици.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Христос са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
В ГърцияРедактиране
През войната селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в пределите на Гърция. То се запазва като чисто българско село с 54 семейства, като кмет до 1940 година е Тодор Печанов. След изтеглянето на българските войски в 1944 година всички жители се изселват в България. Днес наследници на бежанци от Христос живеят в Петрич, Петричко, Пловдив, Кнежа и други.[1]
В 1986 година е построена църквата „Света Троица“.[8]
ЛичностиРедактиране
- Родени в Христос
Велик Георгиев, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков[9]- Златан Миленков, български общественик
- Илия Стоянов (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, 4 рота на 5 одринска дружина[10]
- Константин Кръстев (Костадин, 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Сярската чета на Крум Пчелински, 4 рота на 15 щипска дружина[11]
- Митруш Парасков, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков[12]
БележкиРедактиране
- ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 23.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 116-117.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 354.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 840 - 841.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 843.
- ↑ Ιερός Ναός Αγίας Τριάδος. // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 18 октомври 2019 г.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 150.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 671.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 387.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 539.