Стефан Бранкович
Стефан III Бранкович (на сръбски: Стефан Бранковић; Стефан Слепи, * ок. 1417 в Белград, † 9 октомври 1476 в замък Белградо ди Вармо, близо до Удине, погребан в Купиново) от династията Бранкович е деспот на Смедеревското деспотство от 19 януари 1458 до 21 март 1459 г. Той е известен и като Стефан Слепи. В Сръбската православна църква е почитан като Свети Стефан Слепи.
| Стефан Бранкович | |
| деспот на Смедеревското деспотство | |
.jpg) Стефан Бранкович в Есфигменската грамота (1429) | |
| Управление | от 19 януари 1458 до 21 март 1459 г. |
|---|---|
| Лични данни | |
| Роден | 1417 г.
|
| Починал | 9 октомври 1476 г.
замък Белградо ди Вармо |
| Погребан в | Купиново |
| Семейство | |
| Династия | Бранкович |
| Баща | Георги Бранкович |
| Майка | Ирина Кантакузина |
| Брак | Ангелина Арианити Комнина |
| Потомци | Йован Бранкович, Георги Стефанович Бранкович, Ирена, Мария Бранкович |
| Стефан Бранкович в Общомедия | |
Той е син на деспот Георги Бранкович († 1456) и втората му съпруга Ирина Кантакузина († 1383), внучка на византийския император Йоан VI Кантакузин. По бащина линия е внук на деспот Вук Бранкович. Брат е на Гъргур Бранкович, Лазар Бранкович, на Мара Бранкович, съпруга на султан Мурад II, и на Катерина Бранкович, съпруга на граф Улрих II Целски.
През 1439 г. султан Мурад II превзема Смедерево, пленява и през 1441 г. ослепява Стефан и брат му Григор (Гъргур).[1] Стефан въпреки това помага на баща си. Той става деспот след смъртта на по-малкия си брат Лазар Бранкович († 1458), който няма мъжки наследник. Заради наследствени конфликти той бяга от моравските земи в кралство Унгария.
В края на 1459 г. Стефан решава да предприеме пътуване до Албания, където има роднини[2], и там през 1460 г. се жени за Ангелина Арианити Комнина (1440 – 1520), шестата дъщеря на войводата от албанските територии Георги Арианит (Комнини) (1383 – 1462) от рода Арианити и на Мария Музака. Тя е сестра на Доника Кастриоти, от 21 април 1451 г. съпруга на Скендербег.[3] Стефан и семейството му се установяват временно във владенията около Круя в днешните албански земи, а в началото на 1461 г. се местят на Апенинския полуостров с препоръката на Скендербег.[4]
В Италия Стефан Бранкович умира в замъка Белград близо до Удине. Съпругата му Ангелина се връща след неговата смърт в Срем, пренасяйки неговите кости като мощи и през 1486 г. ги погребва в Купиново в специално построена за целта църква. Тя става монахиня в основания от нея женски Крушедолски манастир във Фрушка гора. Там е и погребана със сина им Йован Бранкович и е обявена за светица.
Семейство редактиране
През 1460 г. Стефан Бранкович сключва брак с Ангелина Арианити Комнина (1440 – 1520), дъщеря на войводата Георги Арианит (Комнини) (1383 – 1462). Децата им носят в наследство титлата „деспот“:
- Йован Бранкович († 10 декември 1502) – сръбски деспот
- Георги Стефанович Бранкович (1461 – 18 януари 1516), сръбски деспот, по-късно станал архиепископ под името Максим
- Ирена († млада)
- Мария Бранкович (* 1466 в Охрид 1466, † 27 август 1495 в Казале), омъжва се на 8 юли 1485 г. в Инсбрук за Бонифаций III Палеолог (1426 – 1494), маркграф на Монферат (Палеолози)
Източници редактиране
- Medieval Lands-A prosopography of medieval European noble and royal families
- Fine, John V.A. (1994), The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest, The University of Michigan Press, ISBN 0-472-08260-4
- Miklošič, Franc (1858), Monumenta Serbica Spectantia Historiam Serbiae, Bosniae, Ragusii
- Schwennicke, Detlev (1878), Europäische Stammtafeln: Stammtafeln zur Geschichte der Europäischen Staaten, 3, p. 180
Бележки редактиране
- ↑ Cawley, Profile of Đurađ
- ↑ Srejović, Dragoslav; Gavrilović, Slavko; Ćirković, Sima M. (1982). Istorija srpskog naroda: knj. Od najstarijih vremena do Maričke bitke (1371). Srpska književna zadruga. p. 375.
- ↑ Elsie, Robert (2000). A dictionary of Albanian religion, mythology and folk culture. New York University Press. p. 9. ISBN 0-8147-2214-8.
- ↑ Samardžić, Radovan (1892). Istorija srpskog naroda: Doba borbi za očuvanje i obnovu države 1371-1537. Srpska knjiiževna zadruga. p. 375. „...Већ почетком 1461 отишао је са Скендербеговом препоруком у Италију.“