Георги Арианит
Георги Арианит Комнин (на албански: Gjergj Arianiti) (1383 – ок. 1462) е албански благородник, който ръководи успешни кампании срещу Османската империя. Баща на Доника Арианити, съпруга на Скендербег. Един от основателите на Лежката лига.
| Георги Арианит Gjergj Arianiti | |
| албански военачалник | |
 Бюст на Георги Арианит в музея „Скендербег“ в Круя | |
| Роден |
1383 г.
|
|---|---|
| Починал | 1461 г.
|
| Семейство | |
| Род | Арианити |
| Баща | Династия Комнини Арианити |
| Деца | Доника Кастриоти Ангелина Сръбска Константин Комнин Арианит[1] |
Живот
редактиранеГеорги Арианит е най-големият син на Комнин Арианити, чиито владения се намирали близо до Драч. Той има двама братя – Моисей Голем Комнин Арианит и Владан.[2]
Тъй като баща му е принуден да сключи мир с османците, Георги е изпратен като заложник в Одрин, откъдето той се завръща през 1427 г.
През 1432 г. заедно с Андре Топия успешно побеждава османците в битка.[3] На следващата 1433 година отново разбива османската войска в Курвелеш в днешна Южна Албания. За тази победа е поздравен от папа Евгений IV, Алфонсо V Арагонски и император Сигизмунд Люксембургски, които му обещават помощ.[4] На следващата година друга османска войска, водена от Исак бей, управител на Скопие, навлиза по долината на река Шкумба, където е смазана от Арианит и неговите съюзници. Победни сражения води и през 1438 г., но по-късно е подчинен.
През май-юни 1435 г. при Арианит идва на дипломатическа мисия българският княз Фружин, който по това време е на служба при император Сигизмунд. На Фружин му е поверена ролята на посланик поради факта, че преговорите се водят на „славянски“ т.е. на български език, който е официалният език в албанската владетелска канцелария, а също така и понеже по онова време все още тези владения се управляват от потомците на валонския деспот Иван Комнин, сина на деспот Срацимир от рода Срацимировци.[5]
През август 1443 г. Арианит въстава отново срещу османците, най-вероятно подбуден от папа Евгений IV или провокиран след поражението на Шехабедин паша в районите на Елбасан и Тепелена. През 1444 г., когато призовава за кръстоносния поход на християнските сили срещу османците, папа Евгений IV нарича Георги Арианит „най-важен и надежден съюзник“, въпреки че той е православен.[6]
През 1450 г. след поражението при Берат се отказва от съюза със Скендербег.
Семейство
редактиранеГеорги Арианит има два брака. Първата му съпруга е Мария Музаки от аристократичния род Музаки. След нейната смърт се жени за италианката Пиетрина Франконе, дъщеря на барон Оливиеро Франконе от Тауризано.
От първия си брак има 8 деца:
- Андроника (Доника) Арианити, омъжена на 21 април 1451 г. за националния герой на Албания княз Скендербег;
- Войсава Арианити, омъжена за княз Иван Църноевич[7], от когото има трима сина: Георги IV Църноевич, Стефан II Църноевич и Станко Църноевич;
- Кирана (Ирена) Арианити, омъжена за Никола Пал Дукагини;
- Елена Арианити; съпруга на Георги Дукаджини.
- Деспина Арианити; съпруга на Тануш Дукаджини.
- Ангелина Арианити, съпруга на сръбския деспот Стефан Бранкович;
- Комита Арианити, съпруга на Гойко Балшич[8]; Имат двама сина и една дъщеря – Мария Балша, която се жени за Алфонсо Ферило
- Катерина Арианити.
От брака си с Пиетрина вероятно има още поне две деца. Според архивите на фамилията Музаки Георги Арианит има общо десет деца от двата си брака, три от които са синове.[9] Един от синовете му от Пиетрина е:
- Константин Комнин Арианит, капитан, погребан в църквата на 12-те апостоли в Рим.[10]
Бележки
редактиране- ↑ books.google.fr
- ↑ Shuteriqi, Dhimitër (2012). Zana Prela (red.). Aranitët: Historia- Gjenealogjia -Zotërimet. Toena, p. 97. ISBN 978-99943-1-729-5
- ↑ Eqrem bej Vlora, Von Godin, Amelie (2010), Ndihmesë për historinë e sundimit turk në Shqipëri v. I., pp. 92-93. ISBN 978-99943-56-83-6.
- ↑ Eqrem bej Vlora, Von Godin, Amelie (2010), Ndihmesë për historinë e sundimit turk në Shqipëri v. I., pp. 94-95. ISBN 978-99943-56-83-6.
- ↑ Павлов, Пламен, Иван Тютюнджиев. Османските завоевания и „Държавата на духа“. Абагар, 2017. с. 159.
- ↑ Eqrem bej Vlora, Von Godin, Amelie (2010), Ndihmesë për historinë e sundimit turk në Shqipëri v. I., pp. 94-95. ISBN 978-99943-56-83-6.
- ↑ Brief Chronicle on the Descendants of our Musachi Dynasty by John Musachi (1515)
- ↑ Slijepčević 1983, p. 40: "Комнина за Гојка.Балшића"
- ↑ Brief Chronicle on the Descendants of our Musachi Dynasty by John Musachi (1515)
- ↑ [Pipa, Arshi (2013). Trilogia Albanica III: Albanian Literature: Social Perspectives [Trilogjia Albanika III: Letërsia shqipe: Perspektiva shoqërore]. Tiranë: Princi. f. 47, p. 43. ISBN 978-9928-4090-9-6.]