Георги Арианит (на албански: Gjergj Arianiti) (1383 – ок. 1462) е албански благородник, който ръководи успешни кампании срещу Османската империя. Един от основателите на Лежката лига. През 1450 г. след поражението при Берат се отказва от съюза със Скендербег.

Георги Арианит
Gjergj Arianiti
Роден
Починал
1461 г. (78 г.)
Етнос Албанци
Семейство
Род Арианити
Баща Династия Комнини Арианити
Деца Доника Кастриоти
Ангелина Сръбска
Константин Комнин Арианит

Георги Арианит е най-големият син на Комнин Арианити, чиито владения се намирали близо до Драч. Той има двама братя – Моисей Голем Комнин Арианит и Владан.[1]

Тъй като баща му е принуден да сключи мир с османците, Георги е изпратен като заложник в Одрин, откъдето той се завръща през 1427 г. През 1432 г. заедно с Андре Топия успешно побеждава османците в битка.[2]

На следващата 1433 година отново разбива османската войска в Курвелеш в днешна южна Албания. За тази победа е поздравен от папа Евгений IV, Алфонсо V Арагонски и император Сигизмунд Люксембургски, които му обещават помощ.[3] На следващата година друга османска войска, водена от Исак бей, управител на Скопие, навлиза по долината на река Шкумба, където е смазана от Арианит и неговите съюзници. Победни сражения води и през 1438 г., но по-късно е подчинен.

През май-юни 1435 г. при Арианит идва на дипломатическа мисия българският княз Фружин, който по това време е на служба при император Сигизмунд. На Фружин му е поверена ролята на посланик поради факта, че преговорите се водят на „славянски“ т.е. на български език, който е официалният език в албанската владетелска канцелария, а също така и понеже по онова време все още тези владения се управляват от потомците на валонския деспот Иван Комнин, сина на деспот Срацимир от рода Срацимировци.[4].

През август 1443 г. Арианит въстава отново срещу османците, най-вероятно подбуден от папа Евгений IV или провокиран след поражението на Шехабедин паша в районите на Елбасан и Тепелена. През 1444 г., когато призовава за кръстоносния поход на християнските сили срещу османците, папа Евгений IV нарича Георги Арианит "най-важен и надежден съюзник", въпреки че той е православен.[5]

СемействоРедактиране

Георги Арианит има два брака. Първата му съпруга е Мария Музаки от аристократичния род Музаки. След нейната смърт се жени за италианката Пиетрина Франконе, дъщеря на барон Оливиеро Франконе от Тауризано.

От първия си брак има 8 деца:

От брака си с Пиетрина вероятно има още поне две деца. Според архивите на фамилията Музаки Георги Арианит има общо десет деца от двата си брака, три от които са синове.[8] Един от синовете му от Пиетрина е:

БележкиРедактиране

  1. Shuteriqi, Dhimitër (2012). Zana Prela (red.). Aranitët: Historia- Gjenealogjia -Zotërimet. Toena, p. 97. ISBN 978-99943-1-729-5
  2. Eqrem bej Vlora, Von Godin, Amelie (2010), Ndihmesë për historinë e sundimit turk në Shqipëri v. I., pp. 92-93. ISBN 978-99943-56-83-6.
  3. Eqrem bej Vlora, Von Godin, Amelie (2010), Ndihmesë për historinë e sundimit turk në Shqipëri v. I., pp. 94-95. ISBN 978-99943-56-83-6.
  4. Павлов, Пламен, Иван Тютюнджиев. Османските завоевания и „Държавата на духа“. Абагар, 2017. с. 159.
  5. Eqrem bej Vlora, Von Godin, Amelie (2010), Ndihmesë për historinë e sundimit turk në Shqipëri v. I., pp. 94-95. ISBN 978-99943-56-83-6.
  6. Brief Chronicle on the Descendants of our Musachi Dynasty by John Musachi (1515)
  7. Slijepčević 1983, p. 40: "Комнина за Гојка.Балшића"
  8. Brief Chronicle on the Descendants of our Musachi Dynasty by John Musachi (1515)
  9. [Pipa, Arshi (2013). Trilogia Albanica III: Albanian Literature: Social Perspectives [Trilogjia Albanika III: Letërsia shqipe: Perspektiva shoqërore]. Tiranë: Princi. f. 47, p. 43. ISBN 9789928409096.]