Доника Кастриоти
Доника Кастриоти (с моминско име Арианити-Музака)[1] е аристократка от османска Албания. Доника е съпруга на Георги Кастриоти Скендербег.
| Доника Кастриоти | |
|---|---|
| аристократка от албанските земи | |
 |
|
| Родена | |
| Починала | |
| Семейство | |
| Род | Арианити |
| Братя/сестри | Ангелина Сръбска |
| Съпруг | Скендербег |
| Доника Кастриоти в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Родена е през 1428 г. в Канина, днес в Албания. Дъщеря е на Георги Арианити, един от лидерите на лежката лига в антиосманската съпротива в продължение на повече от две десетилетия, и първата му жена Мария Музака. Баща ѝ Георги Арианити е част от рода Арианити, чийто владения се простират от долината Шкумба по стария път Виа Егнация и достигат източно от днешна Битоля. [2] Майка ѝ Мария Музака е от рода Музака, чийто владения са в района на Музакия.
Месец след договора от Гаета, (според който Скендербег става васал на Алфонсо V Арагонски, т.е. на арагонската корона в замяна на военна помощ)[3]), на 21 април 1451 г. Скендербег се жени за Доника в източноправославния манастир Арденица и така засилва връзките си с рода Арианити,[4][5][6] във Фиер, днес в югозападна Албания.
Сестра ѝ Ангелина е омъжена за смедеревския деспот Стефан Бранкович и е обявена за светица от Сръбската православна църква.[7]
След окончателното османско завоюване на днешните албански земи, семейство Кастриоти получават благороднически титли в Неаполитанското кралство.[8] Те получават във феодално владение Херцогство Сан Пиетро в Галатина и община Солето (Лече, Италия).[9] Гьон II Кастриоти, единственото дете на Доника и Скендербег, се жени за Ирина Палеологина, дъщерята на Лазар Бранкович, смедеревски деспот.[9]
ИзточнициРедактиране
- ↑ Името ѝ е споменато като Андроника Комнениати в работата на Гион Музака за рода Музака, Оливер Йенс Шмит я нарича Андроника Арианити в своята биографична работа за Скендербег
- ↑ Anamali, Skënder. Historia e popullit shqiptar në katër vëllime. Т. I. Botimet Toena, 2002. OCLC 52411919. с. 255–257. (на албански)
- ↑ Frashëri 2002, с. 310–316
- ↑ Frashëri 2002, с. 181
- ↑ Elsie, Robert. A dictionary of Albanian religion, mythology, and folk culture. New York University Press, 2000. ISBN 0-8147-2214-8. с. 14.
- ↑ Gjika, Ilirjan. Manastiri i Ardenices. // Посетен на 28 юли 2010. (на албански)
- ↑ Elsie, Robert. A dictionary of Albanian religion, mythology and folk culture. C. Hurst, 2001. ISBN 978-1-85065-570-1. с. 9. Посетен на 26 ноември 2010.
- ↑ Gibbon 1901, с. 467
- ↑ а б Runciman 1990, с. 183–185