Доника Кастриоти

Андроника (Доника) Арианити Комнина Кастриоти[1] е албанска аристократка от Княжество Арианити. Доника е съпруга на Георги Кастриоти Скендербег.

Доника Кастриоти
Andronika Arianiti
аристократка от албанските земи
Donika Kastrioti.jpg
Родена
Починала
Семейство
РодАрианити
БащаГеорги Арианит
Братя/сестриАнгелина Сръбска
СъпругСкендербег
ДецаГьон II Кастриоти
Доника Кастриоти в Общомедия

БиографияРедактиране

Родена е през 1428 г. в Канина, днес в Албания. Дъщеря е на Георги Арианит Комнин, един от лидерите на лежката лига в антиосманската съпротива в продължение на повече от две десетилетия, и първата му жена Мария Музака. Баща ѝ Георги Арианити е част от рода Арианити, чийто владения се простират от долината Шкумба по стария път Виа Егнация и достигат източно от днешна Битоля. [2] Майка ѝ Мария Музака е от от династията Музаки, чийто владения са в района на Музакия. Месец след договора от Гаета, (според който Скендербег става васал на Алфонсо V Арагонски, т.е. на арагонската корона в замяна на военна помощ)[3]), на 21 април 1451 г. Скендербег се жени за Доника в източноправославния манастир Арденица и така засилва връзките си с рода Арианити,[4][5][6] във Фиер, днес в югозападна Албания.

Сестра ѝ Ангелина Арианити Комнина е омъжена за смедеревския деспот Стефан Бранкович и е обявена за светица от Сръбската православна църква.[7]

След смъртта на Скендербег и окончателното османско завоюване на албанските земи, през 1479 г. Доника Кастриоти заминава за Неапол, където получава убежище от крал Фердинандо I, който също като съпруга и е член на Ордена на Дракона. Семейство Кастриоти получават благороднически титли и владения в Неаполитанското кралство – херцогство Сан Пиетро в Галатина и община Солето (Лече, Италия).[8] Гьон II Кастриоти, синът на Доника и Скендербег, се жени за Ирина Бранкович, третата дъщеря на Лазар Бранкович, смедеревски деспот, и съпругата му Елена Палеологина.[8]

Доника Кастриоти умира между 8 март 1505 г. и началото на септември 1506 г., когато Хуана Арагонска се завръща в Неапол.

 
кралския манастир „Света Троица“ във Валенсия, където е погребана Доника Кастриоти

ИзточнициРедактиране

  • Historia de vita et gestis Scanderbegi, Epirotarum principis, Roma 1508-1510.
  • Filangieri R. Castel Nuovo Reggia angioina e aragonese di Napoli. Napoli, 1934
  • Croce B. 'La corte' 363, 367-368
  • Monti G.M. La spedizione in Puglia di Giorgio Castriota Scanderbeg e i feudi pugliesi suoi, della vedova e del figlio. In Japigia, X, 1939
  • Gegaj A. L'Albanie et l'invasion turque au XVe siècle. Louvain, 1937
  • Vallone G. Andronica e Giovanni Castriota Scanderbeg (in corso di stampa)
  • Petta P. Despoti d'Epiro e principi di Macedonia. Esuli albanesi nell'Italia del Rinascimento. Lecce, Argo 2000.
  • Ferrari A. G. Apologia paradossica della Città di Lecce. Lecce, 1707.
  • Nunziante. Un divorzio 202s
  • Summonte. Istoria IV 15 n: 17; è trascritto in ASN Notamenta De Lellis IV bis, 1046-1062: 1055
  • Имбър, Колин. Османската империя 1300 – 1481. София, Амисития, 2000. ISBN 954-90556-2-0.
  • Мете, Серж. История на албанците. София, Издателство „Рива“, 2007. ISBN 978-954-320-132-7.

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Името ѝ е споменато като Андроника Комнениати в работата на Гион Музака за рода Музака, Оливер Йенс Шмит я нарича Андроника Арианити в своята биографична работа за Скендербег
  2. Anamali, Skënder. Historia e popullit shqiptar në katër vëllime. Т. I. Botimet Toena, 2002. OCLC 52411919. с. 255 – 257. (на албански)
  3. Frashëri 2002, с. 310 – 316
  4. Frashëri 2002, с. 181
  5. Elsie, Robert. A dictionary of Albanian religion, mythology, and folk culture. New York University Press, 2000. ISBN 0-8147-2214-8. с. 14.
  6. Gjika, Ilirjan. Manastiri i Ardenices. // Посетен на 28 юли 2010. (на албански)
  7. Elsie, Robert. A dictionary of Albanian religion, mythology and folk culture. C. Hurst, 2001. ISBN 978-1-85065-570-1. с. 9. Посетен на 26 ноември 2010.
  8. а б Runciman 1990, с. 183 – 185

Външни препраткиРедактиране