Доника Кастриоти
Андроника (Доника) Арианити Комнина Кастриоти[1] е албанска аристократка от Княжество Арианити. Доника е съпруга на Георги Кастриоти Скендербег.
| Доника Кастриоти Andronika Arianiti | |
|---|---|
| аристократка от албанските земи | |
 | |
| Родена | |
| Починала | |
| Семейство | |
| Род | Арианити |
| Баща | Георги Арианит |
| Братя/сестри | Ангелина Сръбска |
| Съпруг | Скендербег |
| Деца | Гьон II Кастриоти |
| Доника Кастриоти в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Родена е през 1428 г. в Канина, днес в Албания. Дъщеря е на Георги Арианит Комнин, един от лидерите на лежката лига в антиосманската съпротива в продължение на повече от две десетилетия, и първата му жена Мария Музака. Баща ѝ Георги Арианити е част от рода Арианити, чийто владения се простират от долината Шкумба по стария път Виа Егнация и достигат източно от днешна Битоля. [2] Майка ѝ Мария Музака е от от династията Музаки, чийто владения са в района на Музакия. Месец след договора от Гаета, (според който Скендербег става васал на Алфонсо V Арагонски, т.е. на арагонската корона в замяна на военна помощ)[3]), на 21 април 1451 г. Скендербег се жени за Доника в източноправославния манастир Арденица и така засилва връзките си с рода Арианити,[4][5][6] във Фиер, днес в югозападна Албания.
Сестра ѝ Ангелина Арианити Комнина е омъжена за смедеревския деспот Стефан Бранкович и е обявена за светица от Сръбската православна църква.[7]
След смъртта на Скендербег и окончателното османско завоюване на албанските земи, през 1479 г. Доника Кастриоти заминава за Неапол, където получава убежище от крал Фердинандо I, който също като съпруга и е член на Ордена на Дракона. Семейство Кастриоти получават благороднически титли и владения в Неаполитанското кралство – херцогство Сан Пиетро в Галатина и община Солето (Лече, Италия).[8] Гьон II Кастриоти, синът на Доника и Скендербег, се жени за Ирина Бранкович, третата дъщеря на Лазар Бранкович, смедеревски деспот, и съпругата му Елена Палеологина.[8]
Доника Кастриоти умира между 8 март 1505 г. и началото на септември 1506 г., когато Хуана Арагонска се завръща в Неапол.
ИзточнициРедактиране
- Historia de vita et gestis Scanderbegi, Epirotarum principis, Roma 1508-1510.
- Filangieri R. Castel Nuovo Reggia angioina e aragonese di Napoli. Napoli, 1934
- Croce B. 'La corte' 363, 367-368
- Monti G.M. La spedizione in Puglia di Giorgio Castriota Scanderbeg e i feudi pugliesi suoi, della vedova e del figlio. In Japigia, X, 1939
- Gegaj A. L'Albanie et l'invasion turque au XVe siècle. Louvain, 1937
- Vallone G. Andronica e Giovanni Castriota Scanderbeg (in corso di stampa)
- Petta P. Despoti d'Epiro e principi di Macedonia. Esuli albanesi nell'Italia del Rinascimento. Lecce, Argo 2000.
- Ferrari A. G. Apologia paradossica della Città di Lecce. Lecce, 1707.
- Nunziante. Un divorzio 202s
- Summonte. Istoria IV 15 n: 17; è trascritto in ASN Notamenta De Lellis IV bis, 1046-1062: 1055
- Имбър, Колин. Османската империя 1300 – 1481. София, Амисития, 2000. ISBN 954-90556-2-0.
- Мете, Серж. История на албанците. София, Издателство „Рива“, 2007. ISBN 978-954-320-132-7.
Вижте същоРедактиране
БележкиРедактиране
- ↑ Името ѝ е споменато като Андроника Комнениати в работата на Гион Музака за рода Музака, Оливер Йенс Шмит я нарича Андроника Арианити в своята биографична работа за Скендербег
- ↑ Anamali, Skënder. Historia e popullit shqiptar në katër vëllime. Т. I. Botimet Toena, 2002. OCLC 52411919. с. 255 – 257. (на албански)
- ↑ Frashëri 2002, с. 310 – 316
- ↑ Frashëri 2002, с. 181
- ↑ Elsie, Robert. A dictionary of Albanian religion, mythology, and folk culture. New York University Press, 2000. ISBN 0-8147-2214-8. с. 14.
- ↑ Gjika, Ilirjan. Manastiri i Ardenices. // Посетен на 28 юли 2010. (на албански)
- ↑ Elsie, Robert. A dictionary of Albanian religion, mythology and folk culture. C. Hurst, 2001. ISBN 978-1-85065-570-1. с. 9. Посетен на 26 ноември 2010.
- ↑ а б Runciman 1990, с. 183 – 185