Стойчо Бресковски

български палеонтолог

Стойчо Василев Бресковски е български палеонтолог и геолог.[1][2]

Стойчо Бресковски
български палеонтолог
Stoico Breskovski (1934 - 2004) 48 annos natus.jpg
Роден
Починал
15 януари 2004 г. (69 г.)
София, България
Погребан Централни софийски гробища, София, Република България

Учил в Софийски университет
Научна дейност
Област Палеонтология
Работил в Софийски университет
Национален природонаучен музей
Известен с изучаване на стратиграфията и палеонтологията на барема в България
Титла старши научен сътрудник
Семейство
Братя/сестри Веселина Бресковска
Съпруга Нонка Лукова Мотекова
Стойчо Бресковски в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е на 25 декември 1934 година в село Гранит, Старозагорско, в семейството на учителите Васил Стойчев Бресковски (1902 – 1978) и Параскева Неделчева Бресковска (по баща Славова) (1906 – 1988).[3] Основното и средното си образование получава в Пловдив, където завършва IV смесено средно училище през 1953 година. През 1958 година завършва геология в Софийския университет „Климент Охридски“ с дипломна работа на тема: „Бележки върху геологията в околностите на село Кладоруб, Белоградчишко“.[3]

Работи в екип, изготвящ подробна геоложка карта на България. Става известен с изследванията си на фауната от долната креда[4] и идентифицира нови семейства, родове и видове амонити.[5][6] На 1 юли 1974 г. защитава дисертация на тема: „Биостратиграфия на баремския етаж в част от Североизточна България“.

От 1974 до 1995 година е куратор на палеонтологичната сбирка на Националния природонаучен музей.[7][8][2] Има съществен принос при създаването и подреждането на експозицията „Палеонтология“ в същия музей.[9] Участва и в уреждането, обогатяването и подреждането на експозицията на Музея по палеонтология и исторична геология при специалност „Геология“ в Софийския университет.[10] Допринася и за палеонтоложките музейни колекции на градовете Шумен, Елена, Разград и Русе.[11] От 2001 до смъртта си работи в Музея по палеонтология и исторична геология на Софийския университет „Свети Климент Охридски“.[2]

Стойчо Бресковски умира на 15 януари 2004 година в София.

В негова памет род и няколко вида кредни амонити са назовани с фамилното му име.[12][13][14]

БележкиРедактиране

  1. International Palaeontological Union (I.P.U.). Directory of Palaeontologists of the World (excl. Soviet Union & continental China). 2. McMaster University, 1968. с. 14, 186. Посетен на 19 декември 2020.
  2. а б в Чумаченко, Платон; Николов, Тодор. Компендиум на българските палеонтолози (1896 – 31.12.2015). Част І. А-К. // Списание на Българското геологическо дружество 77 (1). 2016. с. 114 – 115.
  3. а б Aлманах на завършилите висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“ 1888 – 1974. Т. 2. София, Софийски университет, 1975. с. 1531.
  4. Vašíček, Zdeněk; Rabrenović, Dragoman; Radulović, Vladan J.; Radulović, Barbara V.; Mojsić, Ivana. Ammonoids (Desmoceratoidea and Silesitoidea) from the Late Barremian of Boljetin, eastern Serbia. // Cretaceous Research 41. 2013. DOI:10.1016/j.cretres.2012.10.002. с. 41 – 42.
  5. Попов, Алекси. Развитие на Националния природонаучен музей при БАН след 1974 година. // Historia naturalis bulgarica I. 1989. с. 11. Посетен на 17 март 2022.
  6. Wright, C. W. with J.H. Callomon and M.K. Howarth. Mollusca 4 Revised, Cretaceous Ammonoidea in Treatise on Invertebrate Paleontology Part L (Roger L. Kaesler et el. eds.). Boulder, Colorado and Lawrence, Kansas, The Geological Society of America & University of Kansas Press, 1996.
  7. Agricultural Research Centres: A World Directory of Organizations and Programmes. Cartermill International Limited, 1995. с. 67.
  8. Earth & Astronomical Sciences Research Centres: A World Directory of Organizations and Programmes. Longman, 1993. с. 55.
  9. Експозиция „Палеонтология“. // Национален природонаучен музей, София.
  10. Памукчиев, Ангел. Музей по палеонтология и исторична геология: пътеводител. София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 1995. ISBN 954-07-0567-3. с. 49.
  11. Музей по палеонтология в град Елена. // bulgariatravel.org.
  12. Vermeulen, Jean; Damais, Laurent; Lépinay, Patrick. Nouvelles données sur le genre Breskovskiceras Vermeulen & Lazarin, 2007 et sur son espèce-type. // Annales du Muséum d'Histoire Naturelle de Nice XXX. 2015. с. 13–28.
  13. Plesiospitidiscus breskovskii Cecca et al., 1998. // The Paleobiology Database. Посетен на 19 юни 2022.
  14. Montanesiceras breskovskii Vašíček et al., 2013. // Global Biodiversity Information Facility (GBIF). Посетен на 19 юни 2022.

Външни препраткиРедактиране