Брестак
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Брестак е село в Североизточна България. То се намира в община Вълчи дол, Варненска област. Името му до 1934 година е Караагач („Тъмно дърво“).[2][3]
Брестак | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 828 души[1] (15 март 2024 г.) 21,4 души/km² |
Землище | 38,673 km² |
Надм. височина | 294 m |
Пощ. код | 9290 |
Тел. код | 05136 |
МПС код | В |
ЕКАТТЕ | 06416 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Варна |
Община – кмет | Вълчи дол Калоян Цветков (БСП – Обединена левица, ИТН, ВМРО-БНД, Левицата!, БЗНС; 2023) |
Кметство – кмет | Брестак Живка Иванова (БСП) |
Брестак в Общомедия |
География
редактиранеСело Брестак се намира на 46 километра от Варна.
История
редактиранеВ народните предания се говори, че село Брестак (Караагач) е основано на това си място в турско време.
През 1895 г. местни учители изпращат финансова помощ за двама уволнени варненски учители.[4]
През 1905 г. селото е административно седалище на околийско управление.[5] През 1914 г. в селото функционира държавна жребцова станция под контрола на варненския окръжен ветеринарен лекар.[6] На 9 май 1915 с тържества и игри в селото се открива седмичен (съботен) пазар за едър и дребен добитък.[7]
С решение на Министерски съвет от март 1923 г. в селото е открита телефоно-пощенска станция.[8]
През 1933 г. географът Васил Маринов изследва селото и го определя в рамките на антропогеографските граници на Делиормана и съобщава за течащата през селото Кара-агачка река.[9]
На 6 февруари 1936 г. министърът на народното стопанство Димитър Вълев закрива седмичния пазар в селото поради липса на стопанско оправдание.[10]
През годините с. Брестак е растяло от центъра, към периферията си концентрично, като през 1956 г. то вече има 2526 жители и 509 къщи. С настъпването на демографските и миграционни процеси след 1960 г. броят на жителите му прогресивно намалява. Сега вече те са под 1000, но въпреки това с. Брестак си остава най-старото и най-голямото село в района на община Вълчи дол. Хората, живели през годините в с. Брестак, са били предимно земеделци, животновъди и занаятчии.
Население
редактиранеЧисленост на населението според преброяванията през годините:[11][12]
|
Етнически състав
редактиранеПреброяване на населението през 2011 г.
редактиранеЧисленост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[13]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 970 | 100.00 |
Българи | 851 | 87.73 |
Турци | 66 | 6.80 |
Цигани | 30 | 3.09 |
Други | ? | ? |
Не се самоопределят | ? | ? |
Неотговорили | 18 | 1.85 |
Религии
редактиранеМестните жители са гагаузи. Православни християни.
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
- ↑ Брестак // Кратка българска енциклопедия, том I. Т. I. София, Българска академия на науките, 1963. с. 293.
- ↑ Народна самозащита - дигитално копие -27 май 1895, No. 21, 4 стр.
- ↑ Варненски общински вестник - дигитално копие - 25/05/1905, No. 9, 4 стр.
- ↑ Варненски окръжен вестник - дигитално копие - 01 април1914, No. 7=8, 12 стр.
- ↑ Свободен глас - дигитално копие - 17 май 1915, No. 19, 2 стр.
- ↑ Земледелски глас - дигитално копие - 24 март 1923, No. 33, 2 стр.
- ↑ Васил Маринов. Положение, име, граници, пространство и административно деление на Дели-ормана / Известия на Българското географско дружество / КН. I – 1933, стр.229
- ↑ Варненски новини - дигитално копие - 06 февруари 1936, No. 5551, 4 стр.
- ↑ „Справка за населението на село Брестак, община Вълчи дол, област Варна, НСИ“ // webcitation.org. Архивиран от оригинала на 2022-06-18. Посетен на 2 януари 2017.
- ↑ „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 2 януари 2017. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 2 януари 2017. (на английски)