Брестак

село в община Вълчи дол, обл. Варна

Брестак е село в Североизточна България. То се намира в община Вълчи дол, Варненска област. Името му до 1934 година е Караагач („Тъмно дърво“).[2][3]

Брестак
България
43.4592° с. ш. 27.5395° и. д.
Брестак
Област Варна
43.4592° с. ш. 27.5395° и. д.
Брестак
Общи данни
Население828 души[1] (15 март 2024 г.)
21,4 души/km²
Землище38,673 km²
Надм. височина294 m
Пощ. код9290
Тел. код05136
МПС кодВ
ЕКАТТЕ06416
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВарна
Община
   кмет
Вълчи дол
Калоян Цветков
(БСП – Обединена левица, ИТН, ВМРО-БНД, Левицата!, БЗНС; 2023)
Кметство
   кмет
Брестак
Живка Иванова
(БСП)
Брестак в Общомедия

География

редактиране

Село Брестак се намира на 46 километра от Варна.

В народните предания се говори, че село Брестак (Караагач) е основано на това си място в турско време.

През 1895 г. местни учители изпращат финансова помощ за двама уволнени варненски учители.[4]

През 1905 г. селото е административно седалище на околийско управление.[5] През 1914 г. в селото функционира държавна жребцова станция под контрола на варненския окръжен ветеринарен лекар.[6] На 9 май 1915 с тържества и игри в селото се открива седмичен (съботен) пазар за едър и дребен добитък.[7]

С решение на Министерски съвет от март 1923 г. в селото е открита телефоно-пощенска станция.[8]

През 1933 г. географът Васил Маринов изследва селото и го определя в рамките на антропогеографските граници на Делиормана и съобщава за течащата през селото Кара-агачка река.[9]

На 6 февруари 1936 г. министърът на народното стопанство Димитър Вълев закрива седмичния пазар в селото поради липса на стопанско оправдание.[10]

През годините с. Брестак е растяло от центъра, към периферията си концентрично, като през 1956 г. то вече има 2526 жители и 509 къщи. С настъпването на демографските и миграционни процеси след 1960 г. броят на жителите му прогресивно намалява. Сега вече те са под 1000, но въпреки това с. Брестак си остава най-старото и най-голямото село в района на община Вълчи дол. Хората, живели през годините в с. Брестак, са били предимно земеделци, животновъди и занаятчии.

Население

редактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[11][12]

Година на
преброяване
Численост
19342189
19462449
19562526
19652476
19752247
19851836
19921512
20011277
2011970
2021746

Етнически състав

редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[13]

Численост Дял (в %)
Общо 970 100.00
Българи 851 87.73
Турци 66 6.80
Цигани 30 3.09
Други ? ?
Не се самоопределят ? ?
Неотговорили 18 1.85

Местните жители са гагаузи. Православни християни.

Източници

редактиране
  1. www.grao.bg
  2. Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  3. Брестак // Кратка българска енциклопедия, том I. Т. I. София, Българска академия на науките, 1963. с. 293.
  4. Народна самозащита - дигитално копие -27 май 1895, No. 21, 4 стр.
  5. Варненски общински вестник - дигитално копие - 25/05/1905, No. 9, 4 стр.
  6. Варненски окръжен вестник - дигитално копие - 01 април1914, No. 7=8, 12 стр.
  7. Свободен глас - дигитално копие - 17 май 1915, No. 19, 2 стр.
  8. Земледелски глас - дигитално копие - 24 март 1923, No. 33, 2 стр.
  9. Васил Маринов. Положение, име, граници, пространство и административно деление на Дели-ормана / Известия на Българското географско дружество / КН. I – 1933, стр.229
  10. Варненски новини - дигитално копие - 06 февруари 1936, No. 5551, 4 стр.
  11. „Справка за населението на село Брестак, община Вълчи дол, област Варна, НСИ“ // webcitation.org. Архивиран от оригинала на 2022-06-18. Посетен на 2 януари 2017.
  12. „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 2 януари 2017. (на английски)
  13. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 2 януари 2017. (на английски)