Стоманево

българско село
(пренасочване от Стоманово)

Стоманoво е село в Южна България. То се намира в община Девин, област Смолян.

Стоманево
Общи данни
Население197 души[1] (15 март 2024 г.)
12,5 души/km²
Землище15,82 km²
Надм. височина971 m
Пощ. код4822
Тел. код030475
МПС кодСМ
ЕКАТТЕ69465
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСмолян
Община
   кмет
Девин
Здравко Иванов
(БСП за България, ДПС; 2019)

География редактиране

Село Стоманoво (известно още като Стоманево) се намира в Централните Родопи. По пътя от град Девин към град Кричим в местността „Сребърница“ се виждат част от къщите на селото. Разположено на високо и открито място, то граничи с девствени гори и върхове. На североизток, изток и югоизток са наредени в дълга редица върховете на Чернатица - Персенк, Перелик, Голям Персенк, Модър. На югозапад, запад, северозапад Узун Бурун, Ърсъз тепе, Чарк гюне, Тузла, Шейтан кюпрю, Аваннъ и др. Границите на селото са от р. Гашна до Аваннъ, оттам през Шейтан кюпрю, Тузла, Ърсъз тепе, Асарлък, Удут чешмеси, Узун Бурун, Узак Асанън тарласъ, Минзуварне, река Въча и пак до р. Гашна. В близост са селата: Селча(14 км), Михалково(11 км), Осиково(29 км), Чуруково(18 км), Лясково(23 км), Фотиново(44 км), Нова Махала(43 км) и др. Селото се намира на 33 км от Общинския си център – Девин и на 73 км от Областния град Смолян.

История редактиране

Има споразумение между султан Абдул Хамид и руския цар за периодично изселване на турците от оформената с граници територия на България. През пролетта на 1878 година към Турция поемат част от селата Нова Махала, Фотиново, Кючюк кьой-Татар Пазарджишка казаа и цялото село Форцово. Общият брой на изселниците наброявал около триста-четиристотин аане (семейства от три поколения). Част от тях стигат до Турция, други до село Триград, а трети биват спрени по пътя през Девин. Около 4-5 семейства са се заселили на днешните земи на Стоманово, като им дава обещана земя (с която да изкарват прехраната си), която в същото време е собственост на Хаджията Календжу. Дават им обещаната земя, те я обработват с надеждата, че ще осигурят насъщния за идващата зима, но наесен Хаджията Календжу изземва почти цялата реколта. Следващата есен се повтаря същата история. Как са прекарвали зимата е трудно да се опише. Напролет четири от жените (една от които бременна) се опълчват срещу неправдата и неизпълнените обещания. Разправията с Хаджията Календжу завършва с кръвопролитие – бременната жена бива ранена. Мястото на събитието става една от граничните местности на селото – Удут чешме, а безстрашието на жените дава името на селото. Героизмът им бил сравнен със закалена стомана (на турски: çelik), оттам и първото име на селото – Челикли. По-късно побългарено на Стоманево. По това време закалената стомана е доста разпространена в този край. По-късно пристигат и други семейства и така заселват земите на днешно Стоманово.

Религии редактиране

Населението е съставено е изцяло от турската етническа общност и много малка част от помаци(българи-мюсюлмани), изповядващи исляма. Има малка част от смесени бракове между турци и християни и единични бракове между турци и българи-мюсюлмани (помаци). Известни ходжи и имами, проповядвали в селото, са Асан Добралъ, Али Исаев, известен като Кара Али и други. От 2012 г. в селото се строи джамия.

Обществени институции редактиране

  • Кметство село Стоманово;
  • Основно училище;
  • Детска градина;
  • Джамийско настоятелство; с Ходжа Елмаз Мутишев

Редовни събития редактиране

Всяка година на 3 юни в село Стоманево се провежда езически ритуал с нестинарски танци и курбан. След нестинарските танци местният гледач от селото гледа на дошлите хора и прави предсказания. Събитието се провежда на живописна поляна на 2 km под селото в землището. Ритуалът започва по обяд и продължава до късно вечерта след полунощ.

Други редактиране

Източник: Балъкчъ, Емел 2008 „Стоманово-селцето кацнало над Въча“

Външни препратки редактиране