Стомопло (блато)
Тази статия е за блатото. За залива вижте Стомопло (залив).
Стомопло (среща се и с имената Стомополу, Стомополо, Стамополо, Стамопло, Стамоплу, Стомопле) е блато, разположено на Южното българско черноморско крайбрежие, северно от град Приморско, западно от едноименния залив Стомопло в южното подножие на възвишението Узунджа баир.
| Стомопло | |
| — крайбрежна лагуна — | |
 Дюните на Стомопло с град Приморско в далечината (2010) | |
  Местоположение в България | |
| Местоположение | Бургаска област, Община Приморско |
|---|---|
| Дължина | 1,1 km |
| Ширина | 0,5 km |
| Площ | 60 ха |
| Надм. височина | 2 m |
| Стомопло в Общомедия | |
Стомопло е гръцкото име на блатото, което е възприето днес като официално. Традиционните български имена са Уста, Устичка или Малко устие. Гръцкото име произхожда от στόμα, уста.
Блатото представлява крайбрежна лагуна, с надморска височина 2 m, отделена от морето посредством пясъчна коса, широка между 50 и 80 m. Максималната му ширина е около 500 m, а дължината до 1100 m, с площ около 0,6 km2 (60 ха). От запад на изток през средата има полуостров, който почти го разполовява. Срещу него, на източния му бряг е прокопан изкуствен канал, чрез който се оттича в морето, а при по високи вълни по него нахлува морска вода. Солеността му се колебае от 0,4 до 13‰. Обрасло е с блатна растителност.
При археологически разкопки в блатото са открити следи от неолитни жилища. Блатото Стомопло е обявено за защитена местност и е част от рамсарско място Ропотамо.
Вижте също
редактиране- Езера в България
- Лист от карта K-35-68. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
редактиране- Енциклопедия България, том 6, Издателство на БАН, София, 1988.
- Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 476.
