Приморско (община)
Община Приморско се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Бургас.
Приморско (община) | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Бургас |
Площ | 350.08 km² |
Население | 7 303 души |
Адм. център | Приморско |
Брой селища | 6 |
Сайт | primorsko.bg |
Управление | |
Кмет | Иван Гайков (ГЕРБ; 2023) |
Общ. съвет | 13 съветници
|
Приморско (община) в Общомедия |
География
редактиранеГеографско положение, граници, големина
редактиранеОбщината се намира в източната част на област Бургас. С площта си от 350,084 km2 заема последното 13-о място сред общини на областта, което съставлява 4,52% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на север и северозапад – община Созопол;
- на югозапад – община Малко Търново;
- на югоизток – община Царево;
- на изток – Черно море.
Релеф, води, климат
редактиранеРелеф
редактиранеРелефът на общината е преобладаващо ниско планински. Цялата община попада в най-северните разклонения на планината Странджа. Повече от половината от територията ѝ, в южната част се заема от северните склонове на странджански рид Босна с най-висока точка връх Живак (453 m), разположен в най-югозападната част на общината. Северната част се заема от южните разклонения на Медни рид с максимална височина връх Лободово кале (314 m). На североизток, на полуостров Маслен нос се издига ниския рид Китка (Узунджа баир) с връх Китка (215 m). По долините на реките има малки долинни разширения, най-голямо от които е това по долното течение на Дяволска река, западно от град Приморско.
Води
редактиранеЦялата територия на общината попада в Черноморския водосборен басейн. През нея частично или изцяло протичат три по-големи реки, които директно се вливат в Черно море. В северна част преминава средното и долно течение на река Ропотамо. От югозапад на североизток, а след село Ясна поляна – на изток през общината преминава цялото течение на Дяволска река. В най-югоизточната част на общината, южно от град Китен преминава най-долното течение на Китенска река (Караагач) и най-големият ѝ приток (ляв) Узунчаирска река. На Дяволска река, над село Ясна поляна е изграден големия язовир Ясна поляна, водите на който се използват предимно за водоснабдяване на цялото ни Южно Черноморие. Друг по-голям язовир е „Веселие“, разположен на един малък ляв приток на Ропотамо, югоизточно от село Веселие. Северозападно от устието на Ропотамо се намира блатото Аркутино, а северно и югозападно от Приморско – блатото Стомопло и Дяволското блато, като и трите блата са важни орнитологични места.
По крайбрежието на заливите Стомопло (на север от Приморско) и Дяволския (между Приморско и Китен) се простират обширни плажни ивици.
Климат
редактиранеКлиматът на общината се формира под континенталното влияние от север и запад, черноморското от изток и средиземноморското от юг. Други важни фактори, за формирането на изключително благоприятните климатични условия са ниската надморска височина и високата залесеност на Странджа планина. Климатът на общината е умерено континентален с подчертано черноморско и средиземноморско влияние, характерен с мека и къса зима и продължителни и прохладно лято. При надморска височина средно от 16 – 40 m, атмосферното налягане се движи от 712 до 783 mm. Средната температура за територията на общината през последните 10 години е 13,4 °С, а годишната амплитуда в района е една от най-ниските в страната – 19 °С.
Валежите имат есенно – зимен максимум и летен минимум, като годишната им стойност е 500 l/m2. Снежната покривка е краткотрайна със средна продължителност 15 – 17 дни и дебелина 5 – 10 cm. От месец май до месец октомври има слънцегреене с продължителност 1700 слънчеви часа.
Населени места
редактиранеОбщината се състои от 6 населени места – 2 града и 4 села.
Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:
Населено място | Пребр. на населението през 2011 г. |
Площ на землището (в км2) |
Забележка (старо име) | Населено място | Пребр. на населението през 2011 г. |
Площ на землището (в км2) |
Забележка (старо име) |
Веселие | 550 | 61,054 | Саръ Муса (до 1934 г.), Веселия от 1934 г. до 1956 г.) | Писменово | 142 | 84,101 | Узун чаир (до 1922 г.) |
Китен | 958 | 17,003 | Урдовиза (до 1937 г.) | Приморско | 2965 | 69,415 | Кюприя (до 1934 г.) |
Ново Паничарево | 765 | 92,974 | Ясна поляна | 684 | 55,537 | Алан кайряк (до 1934 г.) |
Административно-териториални промени
редактиране- Писмо № 367 на МВР от 20 януари 1922 г. – признава н.м. Узун чаир за с. Писменово;
- Писмо № 7365 на МВР от 15.06.1932 г. – признава н.м. Урдовиза за с. Урдовиза;
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Саръ Муса на с. Веселия;
- – преименува с. Кюприя на с. Приморско;
- – преименува с. Алан кайряк на с. Ясна поляна;
- МЗ № 1689/обн. 27.09.1937 г. – преименува с. Урдовиза на с. Китен;
- МЗ № 1695/обн. 27.09.1937 г. – заличава изселената през 1921 г. м. Ченгер;
- през 1956 г. – осъвременено е името на с. Веселия на с. Веселие без административен акт;
- Указ № 2190/обн. ДВ бр.83/20.10.1981 г. – признава с. Приморско за гр. Приморско;
- – присъединява с. Китен като квартал на гр. Приморско;
- Указ № 250/обн. 22.08.1991 г. – отделя с. Китен от гр. Приморско и го признава за отделно населено място – с. Китен;
- Указ № 258/обн. ДВ бр.57/11.07.1997 г. – създава нова община Приморско, включваща населените места: гр. Приморско и селата Ново Паничарево, Писменово и Ясна поляна;
- – отделя гр. Приморско и неговото землище от община Царево и го присъединява към новообразуваната община Приморско;
- – отделя селата Ново Паничарево и Ясна поляна и техните землища от община Созопол и ги присъединява към новообразуваната община Приморско;
- – отделя с. Писменово и неговото землище от община Царево и го присъединява към новообразуваната община Приморско;
- Указ № 102/обн. 17.04.2001 г. – отделя с. Китен и неговото землище от община Царево и го присъединява към новообразуваната община Приморско;
- Указ № 127/обн. 24.04.2002 г. – отделя с. Веселие и неговото землище от община Созопол и го присъединява към новообразуваната община Приморско
- Реш. МС № 557/обн. 21.06.2005 г. – признава с. Китен за гр. Китен;
Население
редактиранеНаселение на община Приморско през годините, според данни на НСИ:[1]
Година | Население |
2010 | 7144 |
2011 | 6082 |
2012 | 6052 |
2013 | 6030 |
2014 | 6078 |
2015 | 6311 |
2016 | 6234 |
2017 | 6151 |
2018 | 6124 |
2019 | 6173 |
2020 | 6295 |
2021 | 6433 |
Раждаемост, смъртност и естествен прираст
редактиранеРаждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на Националният статистически институт:[1]
Година | Численост | Година | Средно на 1000 души (в ‰) | ||||
---|---|---|---|---|---|---|---|
Живородени | Починали | Прираст | Раждаемост | Смъртност | Естествен прираст | ||
2008 | 79 | 97 | -18 | 2008 | 11.3 | 13.9 | -2.6 |
2009 | 69 | 98 | -29 | 2009 | 9.6 | 13.7 | -4.0 |
2010 | 60 | 90 | -30 | 2010 | 8.4 | 12.6 | -4.2 |
2011 | 70 | 112 | -42 | 2011 | 11.5 | 18.4 | -6.9 |
2012 | 66 | 103 | -37 | 2012 | 10.9 | 17.0 | -6.1 |
2013 | 62 | 116 | -54 | 2013 | 10.3 | 19.2 | -9.0 |
2014 | 67 | 101 | -34 | 2014 | 11.0 | 16.6 | -5.6 |
2015 | 70 | 109 | -39 | 2015 | 11.1 | 17.3 | -6.2 |
2016 | 54 | 113 | -59 | 2016 | 8.7 | 18.1 | -9.4 |
2017 | 45 | 100 | -55 | 2017 | 7.3 | 16.3 | -9.0 |
2018 | 46 | 86 | -40 | 2018 | 7.5 | 14.0 | -6.5 |
2019 | 50 | 122 | -72 | 2019 | 8.1 | 19.8 | -11.7 |
2020 | 50 | 125 | -75 | 2020 | 7.9 | 19.9 | -12.0 |
2021 | 66 | 138 | -72 | 2021 | 10.3 | 21.5 | -11.2 |
Етнически състав
редактиране- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]
Населено място |
Численост | Населено място |
Дял (в %) | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили |
Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили | ||
Общо | 6064 | 4268 | 84 | 577 | 37 | 37 | 1061 | 100.00 | 70.38 | 1.38 | 9.51 | 0.61 | 0.61 | 17.49 |
Приморско | 2965 | 2214 | 21 | 242 | 19 | 15 | 454 | Приморско | 74.67 | 0.70 | 8.16 | 0.64 | 0.50 | 15.31 |
Китен | 958 | 908 | 18 | 8 | 17 | Китен | 94.78 | 1.87 | 0.83 | 1.77 | ||||
Ново Паничарево | 765 | 391 | 8 | 297 | 5 | 7 | 57 | Ново Паничарево | 51.11 | 1.04 | 38.82 | 0.65 | 0.91 | 7.45 |
Ясна поляна | 684 | 254 | 10 | 11 | 406 | Ясна поляна | 37.13 | 1.46 | 1.60 | 59.35 | ||||
Веселие | 550 | 485 | 39 | 9 | 8 | 6 | 3 | Веселие | 88.18 | 7.09 | 1.63 | 1.45 | 1.09 | 0.54 |
Писменово | 142 | 16 | 0 | 124 | Писменово | 11.26 | 0.00 | 87.32 |
Политика
редактиранеОбщински съвет
редактиранеСъстав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[3][4][5][6]
Икономика и инфраструктура
редактиранеТуризъм
редактиранеТуризмът и обслужващата го сфера са най-динамично развити в структурата на общинската икономика. Създадени са условия за различни видове туризъм – не само релаксационен, културен, селски, риболовен, ловен, спортен, екотуризъм и др. Поради привлекателността на курортните селища има засилен инвестиционен процес и развитие на строителната индустрия.
Природата е дарила община Приморско с разнообразни и уникални природни ресурси. Крайбрежието изобилства със заливи и чисти и удобни плажове със защитени дюни. От първостепенно значение за развитието на туризма са плажовете с обща площ 1 045 000 m², отделно само защитените дюни са 523 000 m².
През 80-те години на ХХ век тук се намира най-голямата туристическа леглова база в България (по това време – над 180 почивни станции, хотели и къмпинги). През 1981 г. държавата обединява Приморско, ММЦ Приморско и Китен в град, като се застъпва идеята новото населено място да носи името Лазурен бряг. Смяната на политическия строй и последвалите промени в политическия живот на България водят до разединение на два отделни града и две курортни селища. Те формално образуват конгломерация, която включва старата градска част на град Приморско, новата част на града (новия квартал), с.о. Узунджата, комплекса ММЦ Приморско и Китен. Сега конгломерация Приморско притежава най-голямата туристическа леглова база (над 1000 хотела и частни квартири с над 500 000 легла), с по-добър мек климат и конкурентна визия, инфраструктура и озеленяване, сравнени с базата на Слънчев бряг. През зимния период се обитава от 7526 постоянни жители. През летния сезон по неофициални данни цифрата надминава 350 000 жители. Неизбежното естественото обединение на конгломерацията и екологичночистата природа обуславят региона като ключов и най-важен туристически център на Южното Черноморие.
Транспорт
редактиранеПрез общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 45,9 km:
- участък от 13,6 km от Републикански път II-99 (от km 29,3 до km 42,9);
- последният участък от 23 km от Републикански път III-992 (от km 9,5 до km 32,5);
- последният участък от 9,3 km от Републикански път III-9009 (от km 2,9 до km 12,2).
Водоснабдяване и канализация
редактиранеПитейното водоснабдяване на община Приморско се извършва от два водоизточника – язовирите „Ясна поляна“ и „Ново Паничарево“. Водопроводната мрежа в Приморско и Китен е от железни и пластмасови тръби. В селата все още преобладават етернитовите тръби, като политиката е за поетапното им подменяне със съвременен тип. През 2014 г. цялата урбанизирана територия на село Веселие е приведена в съответствие с нормативно утвърдениете стандарти след приключване на проект за реконструкция на водопроводната му мрежа. [7]
Приморско и Китен са с канализационна система от смесен тип. Община Приморско разполага с изградена пречиствателна станция за отпадъчните води – механично-биологичен тип. [7]
Топографски карти
редактиране- Лист от карта K-35-56. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-68. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
редактиране- ↑ а б Население на Област Бургас // rzi-burgas.com. Посетен на 29 юни 2015.
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 17 септември 2018. (на английски)
- ↑ „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници – I тур, 2003“ // mi2003.cik.bg. Архивиран от оригинала на 2018-10-27. Посетен на 17 септември 2018.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Приморско“ // results.cik.bg. Посетен на 17 септември 2018.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Приморско“ // results.cik.bg. Посетен на 17 септември 2018.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Приморско“ // results.cik.bg. Посетен на 17 септември 2018.
- ↑ а б Сайт на Община Приморско
Външни препратки
редактиране- В Общомедия има медийни файлове относно община Приморско
- ((bg)) Официален сайт
- Информационен портал на община Приморско Архив на оригинала от 2015-08-01 в Wayback Machine.
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.