Стоян Ристески

северномакедонски писател
Тази статия е за историка и писателя от Северна Македония. За югославския партизанин вижте Стоян Ристевски.

Стоян Ристески (на македонска литературна норма: Стојан Ристески) е писател, поет и историк от Северна Македония.

Стоян Ристески
Стојан Ристески
северномакедонски писател
Роден
Починал
31 януари 2021 г. (88 г.)
Учил вСкопски университет

Биография

редактиране

Ристески е роден на 2 ноември 1932 година в село Лешани, Охридско, тогава в Югославия. Учи в Лешани, Белчища и Охрид. В Битоля завръшва педагогическо училище, а в Скопие - Висше педагогическо училище и история на литературата на народите на Югославия във Философския факултет на Скопския университет. На 30 юни 1975 година защитава докторска дисертация във Философския факултет в Нови Сад с тезата “Книжевното дело и живот на Радослав К. Петкоски“.[1]

Ристески работи в основните училища в селата Оровник, Злести и Требенища, като и в педагогическото училище и в гимназията в Охрид (1960 - 1978). Работи като самоятелен педагогически съветник за македонски език (1978 - 1983). От 1983 до пенсионирането си в 1993 година е професор по „македонски език“ в университетите в Прищина и Ниш, а във Факултета за туризъм и ресторантьорство в Охрид преподава културно наследство и култура на обслужването.

Важна част от неговото научно творчество прояснява създаването на официалния македонски литературен език през 1944-1945 г. Той критикува този процес и най-вече ролята на главния езиков кодификатор Блаже Конески, считан за баща-основател и икона на югославската македонска култура. Оставайки ясно в рамките на македонизма, Ристески заема алтернативно-дисидентски позиции по отношение на някои скопски езикови и исторически догми.

Неговото индивидуално и свободолюбиво мислене предизвиква вниманието на югославските македонски тайни служби, които го подлагат на стриктен контрол. Това е документирано в книгата „Моите кодоши“ (2001), където Ристевски публикува обширни части от досието за него.

Умира на 31 януари 2021 година в Охрид.[2]

Библиография

редактиране
  • Методија Патче (1974)
  • Дејан Војвода (1974)
  • Естреја Овадја Мара (повест, 1978; во скратена форма на еврејски јазик во Израел, 1984)
  • Жубори (стихозбирка, 1978)
  • Лазар Поп Трајков (1980)
  • Коста Абраш (1981)
  • Велгошти Архив на оригинала от 2008-08-27 в Wayback Machine. (1982)
  • Литературни испитувања (1983)
  • Прилози за писмените задачи и за литературниот јазик (1983)
  • Македонски текстови (1987)
  • Создавање на современиот македонски литературен јазик (1988)
  • Костурчанки (1988)
  • Две македонски судбини (1988)
  • Григор Прличев – нови страници (1989)
  • Оровник и Подмолје (1989)
  • Легенди и преданија за Свети Наум (1990)
  • Партизанскиот одред “Славеј“ (1990)
  • Народни приказни, преданија и обичаи кај Египќаните (Еѓупците) во Македонија (1991)
  • Една голооточка голгота (1991)
  • Една необјавена македонска граматика од 1944 година од Ѓорѓи Киселинов (1991)
  • Преспа под Албанија (1993)
  • Судени за Македонија Архив на оригинала от 2012-04-20 в Wayback Machine. (1993 / 1995 / книга 2, 1996)
  • Табу темата: Киселинов – Конески (1994)
  • Невините жртви Босилка и Стојанчо (1994)
  • Волино (1995)
  • Непробол (стихосбирка, 1995)
  • Голготата на Гоцевата внука Катерина (1997)
  • Литературно-фолклорни прилози (1999)
  • Навраќања на историски теми (2000)
  • Прилози за историјата на македонскиот јазик (2000)
  • Лешани (2000)
  • Невреме (разкази, 2000)
  • Стенографски белешки од Првата јазична комисија (2000)
  • Естреја (2001)
  • Моите кодоши (2001)
  • Голооточка исповед (2003)
  • Охридското езеро и неговата заштита (2003)
  • Златните раце на Вангел Деребан (2003)
  • Војводата Аргир Маринче (2003)
  • Свештеникот Васил Попангелев (2003)
  • Верица (2004)
  • Пред карикатурата (2004)
  • Записи за Миќуновиќ (2005)
  • Охридски митрополиски кодекс (2005)
  • Вишенската црква Света Петка (2007)
  • Димитар Узунов (2007)
  • Манастирот Света Пречиста Кичевска (2007)
  • Си Свети (Сите Светии) од село Лешани (2007)
  • Белички светости (2008)
  • Прогонуван за идеја, Славе Циркоски (2008)
  • Воислав И. Илиќ: алка на две литератури, на две култури (2010)
  • Сеќавања за генералот Васко Карангелески (2011)[3]
  1. Мишо Јузмески: „Пофални слова“ , Благоевград, 2006
  2. Ин мемориам: Почина проф. д-р Стојан Ристески, научен работник, писател, еминентен хроничар на Охрид и родољуб // Ohrid News, 31.01.21. Посетен на 6 декември 2023. (на македонска литературна норма)
  3. Стојан Ристески: „Библиографија“, Струга, 2012